Решение № 63 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Петя Шишкова

Петя Колева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора К. М. Иванов като разгледа докладваното от Биляна Чочева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200155 по описа за 2023 година

Касационното производство е образувано по жалба на адв. Б. - повереник на частните обвинители П. Б. М. (лично и като законен представител на М. М. М.), Д. М. Б. и С. Ц. Я. против въззивно решение № 3/13.01.2023 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 240/2022 г., с което е била потвърдена присъда № 11/07.06.2022 г. по НОХД № 192/2022 г. на Великотърновския окръжен съд.

С първоинстанционната присъда Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия С. Г. П. за виновен в това, че на 18.07.2020 г., в гр. В. Т., на ул. „М.“, при управление на л. а. м. „Опел Зафира” с рег. № *** в посока София - Варна, нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл.

65, т. 6 от ППЗДвП при извършване на маневра „завиване в обратна посока“ и по непредпазливост причинил смъртта на движилия се в посока Варна – София мотоциклетист М. Д. М.., поради което и на основание чл.343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години и 6 месеца. На основание чл.

343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца.

Окръжният съд се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

1

В касационната жалба на частните обвинители се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост на наложеното основно и кумулативно наказание е мотивирана с високата обществена опасност на деянието и дееца, като се претендира увеличаването им.

Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. За тях се явява адв.

П. К., преупълномощена от адв. Б., която поддържа направените доводи и искания в касационната жалба.

Подсъдимият П. не се явява, като същият е представляван от адв. Д. П.., който моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага възззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалби на частните обвинители е неоснователна.

ВКС намира, че наложеното на подсъдимия наказание (основно и кумулативно), отмерено на 3 години и 9 месеца лишаване от свобода и редуцирано с 1/3 до окончателния размер от 2 години и 6 месеца, потвърдено от въззивната инстанция, е справедливо и липсва необходимост от неговото увеличаване съобразно претенциите на частното обвинение.

Неоснователни са възраженията на частните обвинители относно обема и значението на установените по делото отегчаващи обстоятелства. По същество оплакването е мотивирано единствено с високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед вида на допуснатите нарушения на правилата за движение, зачестилите случаи на ПТП с тежък съставомерен резултат и необходимост от завишаване на наказателната репресия с цел постигане на превантивно въздействие. Следва обаче да се припомни, че обществена опасност на деянието, визирано в състава на чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК, е взета предвид от законодателя при фиксиране пределите на наказанието, които са от 2 до 6 години. При индивидуализацията се отчита конкретната тежест на деянието с оглед неговата специфика и данните за личността на дееца, които ориентират относно точната мярка за наказателно въздействие.

В случая индивидуалната тежест на извършеното е обусловена от реализирането на две нарушения, които са в пряка причинна връзка със съставомерния резултат – тези по чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП – извършването на забранената маневра обратен завой без да съобрази движението на мотоциклетиста – неговата посока и скорост и задължението да го пропусне. Останалите нарушения по чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 65, т. 6 от ППЗДвП, свързани с правилата за забрана за застъпване на определената пътна маркировка нямат самостоятелно значение, защото практически резултатът е настъпил 2 вследствие на фактическото извършване на непозволената маневра обратен завой. В този аспект, макар подсъдимият да не е депозирал жалба и да е искал ревизия по този въпрос, то ВКС единствено следва да констатира пропуска, като същевременно не допусне посочените две нарушения на ППЗДвП да бъдат обхванати в категорията на отегчаващите обстоятелства В нужната степен са оценени и данните за предходно наказване на подсъдимия по административен ред, като основателно е било отчетено, че за общо 37годишния му стаж като водач те са четири и то не за тежки нарушения по ЗДвП. Коректно са отчетени и останалите данни за личността на подсъдимия със смекчаващ характер, по който въпрос липсват възражения, както и е съобразен приносът на пострадалия за настъпване на удара – движение със скорост от 87 км./ч. при разрешена от 40 км./ч, което му е попречило да го предотврати.

При така посочените обстоятелства и съотношението помежду им ВКС намира, че размерите на основното и кумулативно наказание на подсъдимия в окончателен размер от 2 години и 6 месеца съответства на тежестта на конкретно извършеното деяние и се явява достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.

По делото не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от връщане на делото за ново разглеждане, с оглед увеличаване на наказанията.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото от частното обвинение касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3/13.01.2023 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 240/2022 г.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3