Определение № 3677 от 13.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3677 гр. София, 12.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20241100605751 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22-ра НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от адвокат И.В. против РАЗПОРЕЖДАНЕ № 4297 от 01.04.2024 година, с което Софийски районен съд е върнал въззивна жалба вх.№ 7310/10.01.2024 година, подадена от адвокат И.В., защитник на подсъдимия И. П. И. против Присъда, постановена на 03.01.2024 година по НОХД № 10371/2023 година, по описа на съда, поради това че не отговаря на изискванията на чл.320,ал.1 НПК.

Въззивният съд намира следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима.

Разгледана „по същество“, съдът я намира и за основателна.

Пред Софийски районен съд, въз основа на обвинителен е образувано НОХ дело № 10371/2023 година.

С обвинителният акт е повдигнато обвинение срещу И. П. И., ЕГН ********** за престъпление по чл.343В,ал.2 от НК.

Съдебното производство е приключило пред Софийски районен съд с постановяване на 03.01.2024 година на Присъда, с която И. е признат за виновен. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което е постановено да бъде изтърпяно ефективно.

На 10.01.2024 година по делото е постъпила въззивна жалба /вх.№ 7310/10.01.2024 година/, с която присъдата е атакувана и е поискана нейната отмяна. Жалбата е подадена от адвокат В., в качеството му на защитник на подсъдимия.

С Резолюция, ръчно изписана върху жалбата /без четливо отразена дата/ е указано на подсъдимият и защитникът, че мотивите са изготвени, както и че те могат да подадат допълнение към нея в седем дневен срок от съобщаването.

1

В последващото Разпореждане за връщане, което е обект на проверка в това производство е отразено, че резолюцията е била изготвена на 15.01.2024 година.

Съобщение за тази резолюция на съда е връчено на адвокат В. на 29.01.2024 година.

Съобщение е изпратено и до подсъдимия И., като е изпратено до известния по делото адрес град София, улица ****. Видно от отрязъка на съобщението, което е върнато в цялост и оформено от длъжностното лице по призоваването на 16.02.24 година, живущи на адреса са уточнили, че подсъдимия не живее на този адрес.

По разпореждане на съда, на И. все пак връчено съобщение с указания за допълване на въззивната жалба чрез служители на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието. Връчено е лично на И. И. на адреса му улица **** в град София. Връчването е оформено с дата 15.03.2024 година.

С Разпореждане от 01.04.2024 година, първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба на подателя й, с аргумент – неизправяне на нередовности по нея.

На 15.04.2024 година по делото е постъпила въззивна частна жалба, депозирана от адвокат И.В., с която обжалва горното Разпореждане и иска отмяната му. Мотивира се с три основания:

Твърдение, че непосредствено след произнасяне на присъдата и още преди депозиране на въззивната жалба, /която е оставена без движение/, И. е оттеглил пълномощия от него.

В съобщението, подадено до него като адвокат не е уточнено, че мотивите към присъдата са изготвени.

Недопустимо е съдът да връща въззивна жалба, която вече е подадена в срок, тъй като така накърнява вече реализирано право на защита на активно легитимирана страна.

Въззивният съд, с оглед необходимостта от изясняване на това дали адвокат В. притежава представителна власт или не, т.е. дали той въобще може да подава жалба срещу Разпореждането за връщане поиска от подсъдимия И. да уточни дали потвърждава действията на този защитник.

С молба от 24.10.2024 година И. П. И., /който е изписал погрешно ЕГН в молбата-становище/ е потвърдил, че поддържа жалбата на адвокат В. срещу разпореждането за връщане.

Съдът, съобразявайки изложеното, намери за установено от правна страна следното:

Първото оплакване на защитника адвокат И.В. и подсъдимия И. И. е донякъде объркващо. Едновременно адвокат В. твърди, че И. И. непосредствено след постановяване на присъдата е оттеглил пълномощията си от него, а след това подава въззивна жалба срещу присъдата. След това получава съобщения от съда като страна в производството, без да отразява, че вече не е такава и накрая подава въззивна частна жалба. Изявление от подсъдимия И. И., че оттегля пълномощното си към защитника В. по делото, 2 всъщност няма.

Ако подсъдимият И. П. И. бе заявил, че е оттеглил пълномощията си от адвокат В., /а напротив, той подава пред СГС молба-становище, в която изрично потвърждава действията на адвокат В./, въззивният съд можеше напълно основателно да приеме, че адвокат В. не е имал представителна власт да подава, каквито и да било жалби, включително и първоначалната въззивна жалба. Но при липсата на оттегляне на пълномощията от страна на подсъдимия и при това изрично направено от него потвърждаване на действията на адвоката, въззивният съд ще приеме, че първото, въведено в частната жалба основание е неоснователно, без да се задълбочава в причината, поради която то е намерило място в жалбата.

По-съществени са следващите оплаквания в частната жалба.

За да постанови атакуваното разпореждане за връщане, първоинстанционният съд е приел, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на НПК, като въпреки указанията, пороците в нея не са отстранени.

Въззивната жалба срещу Присъда действително следва да отговаря на някои законови изисквания за форма и съдържание. Изискванията са уредени в разпоредбата на чл.320,ал.1 и сл. от НПК, като законодателят в разпоредбата на чл.323,ал.1 от НПК е посочил основанията, при които въззивната жалба може да бъде върната на подателя й. От разпоредбата на чл.323,ал.1,т.1 НПК може да бъде направен извод, че значими за това какви трябва да бъдат съблюдаваните форма и съдържание на въззивната жалба са разпоредбите на ал.1 и 3 на чл.320 НПК. Съгласно разпоредбата на чл.320,ал.1 въззивната жалба трябва да е подадена в писмена или електронна форма, да е посочено от кого се подава, до кого се подава и какво искане се прави. Последното изречение на тази разпоредба изисква в жалбата да бъдат посочени неизаснените обстоятелства и доказателствата, които следва да бъдат събрани във въззивното производство.

Алинея трета въвежда задължителното изискване за подписване на жалбата.

Подадената от адвокат В. на 10.01.2024 година въззивна жалба е депозирана в писмена форма, подадена е от него с изричното указване, че го прави като защитник на И.. Поискал е изрично отмяна на присъдата и то двукратно е отразил това си искане в жалбата.

По отношение на конкретно оплакване е записал буквално следното: „… Считаме, че същата се базира на показанията на единствения свидетел, който не си спомня нищо по случая…“.

Факт е че въззивната жалба е крайно лаконична. Факт е и че към датата на депозирането й мотивите към присъдата още не са били изготвени, което се установява от справка в ЕИСС. Но дори и така лаконично въззивната жалба формално съдържа основните свои атрибути, позволяващи въз основа на нея да се проведе въззивно производство – твърди се незаконосъобразност и се твърди, че тази незаконосъобразност е базирана на необоснованост поради предоверяване на „единствен свидетел“.

3

Настоящият състав намира, че дори и така лаконично формулирана въззивната жалба е годна да провокира въззивна проверка и първостепенният съд е поставил по отношение на нея ненужно завишени изисквания.

Само това основание е достатъчно да обоснове отмяна на атакуваното разпореждане за връщане.

Но нека хипотетично приемем, че съдът, преследвайки крайна прецизност е бил в правото си да укаже на подателя на жалбата, че следва да я допълни и да доразвие доводите си.

Въззивният съд и в тази хипотеза ще приеме, че районният неправилно е върнал жалбата, тъй като не е дал ясни и конкретни указания за това какви според него са нередовностите в жалбата и какво следва да направи страната, за да ги отстрани.

В резолюцията, поставена върху жалбата е указано, че следва страните да бъдат уведомени, че мотивите са готови, както и че в седем дневен срок подателят на жалбата може да я допълни, като представи и преписи за страните. Никъде в тази резолюция няма отразена констатация за нередовност на първоначалната въззивна жалба, нито такава какви точно са нейните пороци.

В изпращаните до страните съобщения, съдът е вписвал „в седем дневен срок може да допълните жалбата“, но не е посочил, че счита, че има нередовности в нея и какви са те. Не е посочено и каква ще е последицата ако тези нередовности не бъдат отстранени. Посочването „може да допълните“ е дадено на страната като възможност, от която ако не се възползва не би имало никакви последствия.

В този смисъл, този съд приема, че районният не е изпълнил задължението си по чл.323,ал.1,т.1 от НПК да „покани жалбоподателя да отстрани пропуските или несъответствията“, поради което и не е имал основанието да върне жалбата.

Това мотивира въззивния съд да отмени атакуваното Разпореждане за връщане. Първоинстанционният съд ако счита, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.320,ал.1 от НПК, /макар и въззивната инстанция да не счита така/, следва да даде ясни и конкретни указания на подалата я страна, /включително и на подсъдимия/.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно РАЗПОРЕЖДАНЕ № 4297 от 01.04.2024 година, с което Софийски районен съд е върнал въззивна жалба вх.№ 7310/10.01.2024 година, подадена от адвокат И.В., защитник на подсъдимия И. П. И. против Присъда, постановена на 03.01.2024 година по НОХД № 10371/2023 година, по описа на съда, поради това че не отговаря на изискванията на чл.320,ал.1 НПК.

Връща делото на Софийски районен съд за надлежно администриране на 4 въззивната жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5