Решение № 2435 от 16.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2435 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100506553 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 1052 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 52837/2021 г. по описа на СРС, 77-ми състав, са уважени предявените от С. Р. Д. обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. чл. 70, ал. 5 КТ за обявяване недействителност на уговорена клауза за изпитване и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ срещу Общинско предприятие „Г.п.“. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на осн. чл. 78 от ГПК, като е възложил същите в тежест на ответника по делото.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ответника Общинско предприятие

„Г.п.“ чрез процесуален представител.

Счита, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Твърди, че СРС не е взел предвид причините за сключване на допълнително споразумение със срок на изпитване със служителя С. Д., изразяващи се в неизпълнение на задълженията му съгласно длъжностната му характеристика, докато е заемал длъжността „Заместник директор Г.п. и търговска дейност“.

Изтъква се, че ищецът доброволно е подписал споразумение № ПГП21-РД155205/11.02.2021 г., с което на осн. чл. 119 от КТ е внесено изменение в трудовото правоотношение между страните. С тези аргументи се поддържа, че уговорената клауза за изпитване е законосъобразна, каквото се явява и прекратяването на трудовия договор от страна на работодателя на осн. чл. 71, ал. 1 КТ. Отправя се искане към въззивния съд да отмени решението на първата инстанция, като предявените искове бъдат отхвърлени в тяхната цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца С.

Д. чрез процесуален представител адв. М., в който са изложени подробни аргументи за 1 правилност на решението на районния съд. Споделят се изводите на първата инстанция, че въззиваемият е заемал идентични длъжности след 05.06.2020 г. и 11.02.2021 г., поради което годността на ищеца за заемането е била проверена от работодателя още през 2020 г.. В тази връзка се твърди, че ищецът вече е бил приет на работа за конкретната длъжност, поради което липсвало основание при последващо заемане на същата длъжност да бъде въведен срок за изпитване. С тези доводи въззиваемият твърди, че уговорената клауза за изпитване е недействителна, поради което и заповедта за уволнение е незаконна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в която въззиваемият ищец Д. твърди, че работил при въззивника ответник по Трудов договор № РД8151034/01.09.2014г. С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-190/05.06.2020г. бил назначен на длъжност „Ръководител отдел „Г.п.“, като между страните не е уговарян срок на изпитване. С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-198/14.07.2020г. бил назначен на длъжност „Зам. Директор Г.п. и търговска дейност“, като отново не бил уговорен срок на изпитване. С Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. бил назначен на длъжност „Ръководител отдел „Г.п.“ с уговорен срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. Със Заповед № ПГП21- РД1555-023/09.08.2021г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал.1 КТ. Въззиваемият ищец твърди, че клаузата за изпитване в Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. е недействителна, поради обстоятелството, че е сключено допълнително споразумение за работа, която е заемал и преди и след окончателното приемане на работа. Сочи, че е работил на същата работа преди по безсрочно трудово правоотношение. Поради недействителността на клаузата за изпитване, оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предявява искове за обявяване недействителността на клаузата за изпитване на основание чл. 74, ал.4, вр. чл. 70, ал.5 КТ, отмяна на уволнението като незаконосъобразно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца след уволнението - 09.08.2021г.-08.02.2022г. в размер на 12 316.50 лв. /след увеличение на иска на осн. чл. 214 ГПК/.

Ответникът Общинско предприятие „Г.п. в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. Признава, че между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение, както и че със Заповед № ПГП21- РД1555-023/09.08.2021г. същото е било прекратено. Излага твърдения, че уговарянето на срока за изпитване е наложено от повишените изисквания за изпълнение на длъжността и грешки и нарушения от страна на въззиваемия при заемането на длъжност „Зам. Директор Г.п. и търговска дейност“.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява от фактическа страна следното:

От трудов договор № РД8151-034/01.09.2014 г. се установява, че между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззиваемият ищец Д. е бил назначен на длъжността е назначен на длъжност „Техник инвеститорски контрол“ в отдел „Администрация и ГП“, сектор „Г.п.“ на пълно работно време.

С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-190/05.06.2020г. трудовото правоотношение между страните било изменено на осн.. чл. 119 КТ, като въззиваемият ищец бил преназначен от „Координатор Г.п.“ на длъжност „Ръководител отдел „Г.п.“. Съгласно т.3 от споразумението трудовият договор се сключва като безсрочен, но едновременно с това е отбелязано, че длъжността се заема до завръщане на титуляра Димитър Хаджикотев.

2

С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-198/14.07.2020 г. трудовото правоотношение между страните било изменено на осн.. чл. 119 КТ, като въззиваемият ищец бил преназначен от „Ръководител отдел „Г.п.“ на длъжност „Зам. Директор Г.п. и търговска дейност“ по безсрочно трудово правоотношение.

С Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. трудовото правоотношение между страните отново било изменено на осн.. чл. 119 КТ, като въззиваемият ищец бил преназначен отново на длъжност „Ръководител отдел „Г.п.“ по безсрочно трудово правоотношение. Със споразумението бил уговорен срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Със споразумението не било променено трудовото възнаграждение, възлизащо към този момент на 1725 лева. Изменен е процентът трудов стаж и професионален опит на 19% - 327,75 лева.

Със Заповед № ПГП21-РД1555-023/09.08.2021г. на директора на Общинско предприятие „Г.п.“ Я.П. трудовият договор между страните е прекратен на основание чл. 71, ал.1 КТ.

По делото са представени длъжностните характеристики за всяка от заеманите от ищеца длъжности, с изключение на такава за длъжността „Координатор Г.п.“, за която няма и данни на какво основание и от кога е била заемана от ищеца.

По делото са приети два броя длъжностната характеристика за длъжност „Ръководител отдел „Г.п.“ с идентично съдържание, видно от които основни задължения са:

1. организиране и контролиране на цялостната административна дейност на Г.п. – възлага конкретни задачи на координатора и главните специалисти на Г.п. след съгласуване с Директора и следи за тяхното изпълнение; следи за графика за извършване на погребения, урнополагания и ексхумации, като определя задачи на гробарите и техническа служба и възлага контрола по изпълнение на Координатор Г.п.; следи за водените регистри, отразяващи извършени погребения и съпътстващата ги информация, както и на регистър плащанния на такса гробоползване и възлага последващ контрол на Координатор Г.п.; следи за правилно парцелиране на гробищни терени и оразмеряване на гробни места; упражнява контрол върху издаваните разрешения за строеж, качеството на извършената работа от каменоделски фирми и граждани и стриктното спазване на нормативните изисквания чрез техник инвеститорски контрол и инспектор Г.п.; следи дейностите за поддържане чистота, благоустрояване и ремонти; 2. приемане и обслужване на граждани по различни въпроси, свързани с погребалната и административна дейност; 3. уведомяване на Директора на предприятието при допуснати грешки и нарушения от страна на подчинените му работници и служители; 4. други задачи, възложени му от прекия ръководител Директора на ОП „Гробични паркове“, свързани с изпълнение на длъжността.

От длъжностната характеристика за длъжност „Заместник директор Г.п. и търговска дейност“ се установява, че основните задължения за длъжността включват посочените погоре задължения за длъжност „Ръководител отдел „Г.п.“, допълнение със задължения, изразяващи се в организация и контрол на цялостната дейност по поддръжка на Г.п. и организация на търговската дейност; осъществяване на контакт с външни фирми и организации, свързанни с дейността на пряко подчинените му отдели; изготвяне на предложения за годишен бюджет за капиталови разходи и следи за законосъобразното му и целесъобразното му разходване; контролира поддържането на финансово-счетоводната и деловодна докоментация в съответствие с нормативните изисквания.

По делото са представени Заповед ПГП21-РД-226/08.09.2021г. на директора за определяне състав на комисия за извършване проверка на издадени строителни линии, архив на документацията, попълване на данни в регистър гробни места и т.н. за период от 01.01.2019г. до момента, както и Протокол от 15.10.2021г. за контатациите на комисията, от които не се установяват правнорелевантни факти.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна 3 страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. чл. 70, ал. 5 КТ:

В чл. 70 от КТ е предвидена възможност за работодателя да провери годността на работника или служителя да изпълнява трудовите задължения за съответната трудова дейност преди окончателното му приемане на работа. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в реш. № 160 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 4811/2014 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, клауза за срок за изпитване по смисъла на чл. 70 КТ е допустимо да бъде договорена и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните, ако съществено е променена трудовата функция на работника или служителя по първоначалното му трудово правооотношение. Целта на изпитването на работника е с оглед възможността му той да се справи и да изпълнява с нововъзложените му задължения. Съгласно разрешението, дадено от ВКС в посоченото решение, няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 от КТ в случаите на съществуващо трудово правоотношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя – напр. по-рано е изпълнявал същите трудови функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност. В подобен смисъл е и решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г., III ГО на ВКС и цитираната в него практика, съгласно което трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа, като в чл. 70, ал. 5 от КТ е установена едно еднократност на този договор само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие и договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор.