Определение № 23422 от 05.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23422 гр. София, 05.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно гражданско дело № 20241110119050 по описа за 2024 година Подадено е на 03.06.2024 г. възражение от длъжника И. Ц. Л. срещу издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Доколкото изпълнителния лист по делото е взет ма 15.05.2024 г. съдът намира, че възражението е депозирано в законоустановения едномесечен срок от получаване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело.

В срока за възражението длъжникът е поискал спиране незабавното изпълнение на заповедта на основание чл. 420 ГПК. Искането не е обосновано с твърдения. Нито са представени писмени доказателства към същото.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК издадена на основанията по чл.417, т.1-9 ГПК не спира принудителното изпълнение, освен когато молителят представи обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. В процесния случай, длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл.

420 ГПК процесуална възможност като своевременно е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране на изпълнението.

Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът постановил незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо обезпечение по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в три хипотези. Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се дължи. Втората е свързана с твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на вземането по договор, сключен с потребител. В случая молителят не се позовава на някоя конкретна хипотеза, поради което съдът следва да извърши проверка и за трите. СРС счита, че доколкото не са представени писмени доказателства не се установява по делото нито едно от основанията за спиране на незабавното изпълнение, поради което искането за спиране на 1 изпълнението се явява неоснователно.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника за спиране на основание чл. 420, ал.

2, т.2 и т. 3 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по делото.

Настоящото определение подлежи на обжалване в частта, в която е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на определението.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото доказателства, че е предявил иска, в противен случай Заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2