Акт от 18.06.2020, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е № 61

Гр. Разград, 18 юни 2020 год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …… разгледа докладваното от съдията дело №227 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалби на Е. Н. И. от с.Я., обл.Р. против Ревизионен акт (РА) №Р-03001719000686-091-001/24.06.2019г., потвърден с Решение №190/05.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София, с който са определени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ общо в размер на 16 617, 00 лв. и здравноосигурителни вноски по чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО общо в размер на 7 374, 61 лв. за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., като е начислена и лихва за това.

Жалбоподателката счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли съда да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Развива доводи, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили нейните права на участие и защита. Наред с това твърди, че не е получавала суми на територията на Република Румъния, а получените суми от различни физически лица са били дарение във връзка с лечението на нейния бивш съпруг Г. А., поради което съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ те не съставляват доход и върху тях не се дължи данък.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

І. По допустимостта на жалбата.

РА е обжалван от Е. И. по административен ред и с решението на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при "ЦУ" на НАП е потвърден изцяло. Жалбата срещу него е депозирана в рамките на 14-дневния срок по чл.156, ал.1 ДОПК. При тези данни съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

ІІ. По валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения РА:

Със Заповед за възлагане на ревизия

(ЗВР) № Р-03001719000686-020-001/ 04.02.2019г. (л.152 от пр.), издадена от Н. И.

Б. - Началник сектор „Ревизии“ при ТД на

НАП Варна, е възложено на П. И. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. Д. – Главен инспектор по приходите, да извършат ревизия на Е. Н.

И. относно задълженията за данък върху доходите на физически лица за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Същата е надлежно връчена лично на лицето на 21.02.2019г., видно от приложената разписка (л.150 от пр.). С последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р-03001719000686-020-002/14.05.2019г. (л.149 от пр.) в обхвата на ревизията са включени и задължения за здравноосигурителни вноски за този период, като е определен и срок за приключване до 21.05.2019г. Тя е връчена на ревизираното лице (РЛ) на 15.05.2019г. по електронен път, видно от приложената разписка (л.147 и л.221 от пр.). Тези заповеди са издадени от оправомощено лице по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от приложената Заповед №Д-14/ 20.12.2018г. на Директора на ТД на НАП (л.2 от пр.).

В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК инспекторите са изготвили ревизионен доклад (РД) № Р-03001719000686-092-001/31.05.2019г.

(л.184- л.154 от пр.), връчен на РЛ по електронен път на 31.05.2019г., видно от приложената разписка (л.153 от пр.). Подадено е Искане с вх.№10664 -6/19.06.2019г. от жалбоподателката, чрез нейния пълномощник, с което заявява, че не желае занапред да получава по електронен път документите, свързани с ревизионното производство и посочва нов адрес за кореспонденция. Твърди, че в нарушение на чл.117, ал.3 от ДОПК при връчване на РД по електронен път не са били прикачени описаните в него приложения. В отговор на това искане е изпратено Уведомително писмо изх. №Р-03001719000686-999-002/21.06.2019г.

(л.191), в което се сочи, че всички приложения към РД са изпратени на декларирания от Е. И. електронен адрес **** и изтеглени на 31.05.2019г. В този смисъл е приложеното към него Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.189-л.188 от пр.), което установява, че както РД, така и описаните там доказателства и приложения са изтеглени от посочения електронен адрес от РЛ на 31.05.2019г.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е постъпило възражение и не са представени допълнителни доказателства от РЛ. Не е поискано и удължаване на този срок. Предвид това в срока по чл. 119, ал.2 от ДОПК е издаден процесният РА №Р-03001719000686-091-001/24.06.2019г.

(л.219- л.209 от пр.), подписан от ръководителя на ревизията и възложителя и връчен на РЛ на 25.06.2019г., видно от приложената разписка (л.208). Тя е подписана със забележка, че не са получени исканите приложения към РД.

С РА са установени публични задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ общо в размер на 16 617, 00 лв. за ревизирания период и лихва общо в размер на 6 771, 04 лв., както и задължения за здравно осигурителни вноски по чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО общо в размер на 7 374, 61 лв. и лихва общо в размер на 2 909, 06 лв. Този РА е обжалван изцяло пред Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при "ЦУ" на НАП и потвърден с негово Решение №190/05.09.2019г. Всички посочени по-горе документи съставляват електронни документи, подписани с валиден електронен подпис от техните издатели, което се установи при приобщаването им в проведеното съдебно заседание на 28.01.2020г.

При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл.120 от ДОПК. В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство, като му е предоставена възможност да участва в производството и да ангажира доказателства във връзка със спорните обстоятелства. Част от документите и приложенията към тях са изпращани на декларирания от РЛ електронен адрес **** съобразно разпоредбата на чл.29, ал.4, предл.2 от ДОПК. Съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК в тези случаи, съобщението се счита за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, или чрез активиране на електронна препратка или чрез изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Към делото са представени удостоверения за извършено връчване по електронен път, в които е посочена датата, на която са активирани електронните препратки и на която са изтеглени. С оглед на това съдът намира, че е налице редовно извършено и удостоверено връчване на всички актове, документи и книжа, поради което възраженията на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни и недоказани.

В хода на ревизията е установено, че РЛ е получавало парични преводи във валута от различни физически лица чрез системите за бързи разплащания Western Union и Money Gram, част от които не оспорва. Получените суми не са декларирани, тъй като Е. И. не е подала Годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2013г.- 2017г.

При тези данни правилно и обосновано е прието, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК (до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация) и чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК (налице са данни за укрити доходи). С оглед на това съдът намира, че законосъобразно ревизията е проведена и приключила по предвидения в чл.122 – чл.124а от ДОПК особен ред. РЛ е надлежно уведомено за това по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК с Уведомления № Р-03001719000686-113-001/19.02.2019г. (л.7- л.5 от пр.), връчено лично на лицето с разписка (л.5 от пр.) и Уведомление № Р-03001719000686-113-002/14.05.2019г. (л.14-л.13 от пр.), връчено по електронен път (л.12 от пр.).

ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.

Оспореният РА е издаден при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Установените с него публични задължения кореспондират изцяло на събраните доказателства. Съгласно чл. 124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая съдът приема, че са доказани предпоставки по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК по изложените по-горе съображения, поради което в тежест на жалбоподателката беше да ангажира доказателства, които да оборят формалната доказателствена сила на РА. Такива доказателства не са представени в хода на съдебното производство.

Относно определения данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихва С разпоредбата на чл. 2 от ЗДДФЛ е посочено, че обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Е. И. е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е носител на задължението за данъци за придобитите от нея доходи от източници в Република България и в чужбина (чл.6 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, включително и от източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ (по арг. на чл.10, т.6 от закона), придобити от данъчно задълженото лице (ДЗЛ) през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Приложените писмени доказателства (писма и извлечения от регистрите), представени от ОДМВР-Разград, Western

Union и Money Gram установяват, че през ревизирания период ДЗЛ е получавало парични преводи в различна валута (евро, щатски долари, турски лири и др.) от различни физически лица чрез тези системи за бързи разплащания на територията на Република България и Република Румъния.

Те са надлежно приобщени, видно от съставения Протокол № Р-03001719000686-ППД- 001/17.04.2019г. (л.57). Същите не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК, приложим с оглед препращащата разпоредба на §2 от ДР ДОПК.

Според данните в тях за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. чрез Money Gram на жалбоподателката са изплатени парични преводи на обща стойност 8371 евро, които преизчислени в лева по фиксинга на БНБ за деня възлизат на 16 372, 25 лв. С Писмо вх.№ 3527/18.03.2019г. на „Търговска Банка Д" АД (л.81-л.80 от пр.) се установява, че на 20.06.2014г. Е. И. е получила паричен превод чрез системата Western Union в размер на 1 500,00 евро (2 933,74 лв.). ДЗЛ не оспорва получените суми на територията на страната по размер.

Според представените данни/извлечения от регистрите на Western Union (л.27- л.35 от пр.) за периода от 11.03.2013г. до 29.02.2016г. жалбоподателката е получила в брой на територията на Република Румъния парични преводи в общ размер на 75 97,51 евро; 6 086,00 щатски долари и 4 935,07 нови турски лири. Те съдържат информация за размера на преведените суми и вида на валутата; лицата, превели сумите; номер на транзакцията/контролен номер; място, дата и час на изпращане; място, дата и час на получаване на превода; името на получателя и ЕГН.

Жалбоподателката, чрез своя процесуален представител, твърди, че не е посещавала Република Румъния през този период. Това твърдение съдът намира за недоказано.

Съгласно т.2.1 от приложените Общи условия за Онлайн услуги за парични преводи на Western Union, всеки паричен превод получава индивидуален номер на транзакция, който е контролният номер на паричния превод (MTCN). Той следва да бъде съобщен от изпращача на получателя на паричния превод по съответния начин.

Съгласно т.2.6 от Общите условия средствата се изплащат в брой само, ако получателят представи валиден документ, за да установи своята самоличност, и съобщи всички подробности по транзакцията, изисквани от Western Union, като посочи имената на наредителя; държавата, от която са изпратени парите; приблизителната стойност на превода; имената на получателя и посочи конкретния MTCN (Контролния номер на паричния превод). Сумата се изплаща след сверка в системата и проверка на представения документ за самоличност на получателя. Следователно тези правила не позволяват получаването на парични преводи от друго физическо лице, различно от получателя, посочен от самия наредител на превода, което съобщава и конкретния MTCN на транзакцията.