Протокол № 496 от 04.11.2021, Районен съд - Дупница

ПРОТОКОЛ

№ 496 гр. Дупница, 04.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Ганева

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пейчева Наказателно дело частен характер № 20211510200549 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Тъжителят ИВ. АЛ. П., редовно уведомен, се явява лично и с адв. К.Н., с пълномощно по делото.

Подсъдимият Г. Н. Л., редовно уведомен, не се явява. Вместо него се явява адв. О., с пълномощно по делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. О.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, i

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Н.: Водим трима от допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит, като посочвам техните имена: М.Л.Г.а, М.Й. П.а и А.И.

П.а. Четвъртият свидетел Р.К.К. по информация на частния тъжител е на работа и не е могъл да се освободи.

Адв. О.: Не възразявам. Аз също водя двама от свидетелите, които моля да бъдат допуснати до разпит. Това са съпругата Н. Л.а и внучката на подсъдимия – С.Т.. Другите двама свидетели са адв. Ивайло Алексиев, който е болен, и Ц. Н.а.

Съдът снема самоличност на доведените свидетели:

1

М.Л.Г. – 56 години, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

М.Й. П.А – 42 години, омъжена, неосъждана, съпруга на тъжителя.

Свидетелката П.а: Желая да свидетелствам.

А.И. П.А – 19 години, неомъжена, неосъждана, дъщеря на тъжителя.

Свидетелката П.а: Желая да свидетелствам.

Н.В. Л.А – 69 години, омъжена, неосъждана, съпруга на подсъдимия.

Свидетелката Л.а: Желая да свидетелствам.

С.В.Т. – 24 години, неомъжена, неосъждана, внучка на подсъдимия.

Свидетелката Т.: Желая да свидетелствам.

Свидетелите, поотделно предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, поотделно обещаха да кажат истината, след което всички свидетели, с изключение на Грозданова, бяха изведени от залата.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.

Свидетелят М.Г. : На 07.04.2021г. бях на съдебно заседание по НЧХД № 1066/2020г. по описа на РС-Дупница, пети състав. Намирахме се пред зала № 7 на същия етаж, по диагонал на сегашната зала (съдебна зала № 5). Делото приключи и съдията прочете оправдателна присъда. Докато съдията четеше присъдата Г.Л. седеше мирен и спокоен, тъй като не знаеше какво се случва.

След като съдията спря адв. Алексиев му обясни, че моят подсъдим тогава И.П., е оправдан и Г.Л. изпадна в ярост, като започна първоначално да крещи и да обижда съдията, като каза „Съдията е тъпанар“. Все още бяхме вътре в залата когато той обиди съдията. Той беше тръгнал да излиза, но го чу и се обърна към секретарката, като я попита „Към мен ли изрече тези думи ?“. Адв.

Алексиев и адв. Н. излязоха веднага след присъдата. В залата бяхме само аз, И.П., Г. и Н. Л.и. Тъй като моят багаж стоеше отстрани, аз просто го грабнах и видях, че адв. Алексиев се върна и дръпна Г. навън и му каза „ Излизай“. По този начин Г. се оказа преди мен навън и се оказа до местата за сядане. Аз застанах отстрани на другите места, спрях да си подреждам багажа. Адв.

Алексиев, едно високо момиче – негова стажантка, и адв. Н. бяха някъде на 10 метра от нас, точно на самите първи стълби. Пред залата имаше хора, които чакаха за други съдебни заседания, не само пред нашата, а и пред други зали. Г. започна да крещи виждайки ни нас „Софийски тъпанарски 2 адвокати“. Започна да ни заплашва: „Че ви оправа я вас “. В този момент започна да сочи И.П. и да му казва „урод, изрод, убиец, нещастник, тъпанар, коя майка те е родила“, като тези думи изричаше много бързо последователно, той непрекъснато ги крещеше. Стана ми неудобно и казах на И. да тръгваме. Вървейки към адв. Алексиев и адв. Н. Г.Л. започна да вика „Какъв е тоя нещастник, кой му е дал дипломата? “. Адв. Н. изнесе поголяма част от пледоарията в залата и той е помислил, че на него се дължи оправдателната присъда. Пред залата не е имало някакви техни роднини и близки. Единствените бяха Н. и Г.Л.и. Настигайки адв. Н. му казах „ Давай да тръгваме, защото той крещи и на мен ми е неудобно, обижда и теб“. В този момент на адв. Н. му звънна телефона и той тръгна надолу. Аз останах и поговорих няколко секунди с адв. Алексиев да го питам какво мисли да прави, дали ще обжалва присъдата и какви ще са по-нататъшните му действия по делото. Искам да отбележа, че Г.Л., който твърди, че е болен и не може да се движи, доста бързо се движеше след нас, като продължаваше да крещи и обижда – „луд, тъпанар, убиец“. Те са едни и същи в неговия репертоар.

Продължаваше и нас да обижда и аз казах И. „Дай да излизаме по-бързо от съда“. Г. се движеше след нас и продължаваше, доста бързо за неговото здравословно състояние, а не както твърдеше по делата, че се движи трудно.

Ние бяхме до охраната, той беше малко зад нас и ми направи впечатление, че охранителят сигурно е познат на И., защото го попита „И.е, какво става, теб ли те обиждат?“. И. абсолютно нищо не можа да каже. Само наведе глава надолу и каза „Какво да ти кажа, няма какво да говоря“, и излезе навън пред входа. Видях, че съпругата на И. и дъщеря му ни чакат на паркинга пред съда, пред двете кафета – „Корал“ и не знам как се казва другото. Ние отидохме към тях, те попитаха какво се е случило. Аз им казах „Спокойно, имаме оправдателна присъда“. Успяхме да разменим няколко думи, когато Г. и Н. излязоха и аз чух отново думите, които той крещеше на И.П., като казваше „Вижте го тоя“ и го сочеше с ръка, „убиец, тъпанар, луд, нещастник“.

Същите думи, които казваше и горе. През това време адв. Н. се движеше, говорейки по телефона, напред към мястото, където бяхме паркирали колите.

Наоколо имаше много хора, както и по самите улици. Хората започнаха да се обръщат и да гледат към нас. И. го видях, че само седеше с наведена глава.

На мен също ми стана много неудобно от разигралата се сцена. Помолих семейството да тръгнем към паркираните коли при сградата на ВМРО. През 3 цялото това време Г. и Н. Л.и вървяха след нас, като той продължаваше да се държи нагло и да обижда със същите тези реплики. На ъгъла на ул. „Цар Самуил“ и ул. „Солунска“ ние спряхме, за да се разберем с тях и да си тръгнем, но Г. и Н. Л.и ни настигнаха, застанаха отсреща на другия тротоар и отново Г. започна да обижда: „урод, тъпанар, нещастник, коя майка те е родила, убиец“. Много жестикулираше и аз, видях, че Н. Л.а няколко пъти го дърпаше към нея. Имах чувството, че ще тръгне към нас. Обиждаше и нас:

„Софийски боклуци, нещастници, ще видите вие“, като обидите бяха не само към И.. Започна да обижда и дъщеря му: „Ето я тая малката, откъде я доведоха“. На жена му каза „химическа отрова“, като я обиди по този начин.

Дъщерята на И. се притесни, даже се разплака. Аз й казах „Спокойно, няма страшно“. Направи ми впечатление, че адв. Алексиев стоеше и наблюдаваше какво се случва. След като видях, че няма да се разберем, казах на И. и жена му да се качим в нашата кола и да отидем да поговорим някъде на спокойствие. След това видях, че адв. Алексиев беше тръгнал, тъй като при лекото спиране на колата му се беше получило задръстване на улицата и човекът, отговарящ за паркинга, го беше помолил да не задръства движението. Ние си тръгнахме и това беше. По никакъв начин И.П. нито в залата, нито навън е провокирал Г., не е влизал в никакъв словесен контакт с него, тъй като през цялото време беше до мен, както и цялото му семейство.

Ние просто избягвахме всякакъв контакт. Обидните думи и унижението, на които бяхме подложени, бяхме пострадали от Г.Л.. Да не говорим и за съдията, който и него обиди. След това съм говорила с И. на тази тема, как се чувства. Той каза, че за първи път му се случва, че познава голяма част от хората в града. Не знае какво са чули, но на него му е неприятно, защото хората го познават като друг човек. Много се промени след случая, два пъти влиза в болница за сърцето след тази ситуация.

Адв. Алексиев беше спрял с колата и отвътре гледаше. Прозорецът му беше отворен съвсем леко. Но той стоеше така, че тях не ги виждаше. Поскоро гледаше ние какво говорим или очакваше някаква реакция от наша страна.

Адв. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Адв. О.: Нямам други въпроси към свидетеля.

Свидетелят беше освободен от съдебната зала, след съгласие на 4 страните.

Свидетелят М. П.А: На 07.04.2021г. аз и дъщеря ми А. П.а стояхме пред заведение „Корал“ и чакахме да излязат от съдебна зала съпругът ми И.П., адв. Грозданова и адв. Н.. Към 12:40ч. първо излезе адв. К.Н.. След него излезе адв. Алексиев, а след това съпругът ми и адв. Мая Грозданова.

Срещнахме се с тях на паркинга при бариерата пред съда. Искахме да разберем какво се е случило с делото. В този момент излязоха Н. и Г.Л.и. Той викаше и крещеше срещу съпруга ми, като го наричаше „урод, нещастник, изрод, тъпанар, какво макя те е родила, убиец“. Имаше много хора, засрамихме се. Тръгнахме и искахме бързо да стигнем до колата, като тръгнахме в посока сградата на ВМРО. По пътя Г.Л. постоянно викаше и крещеше, обиждаше съпруга ми. На ъгъла пред сградата на ВМРО той ни настигна и пак започна да го обижда: „нещастник, тъпанар, урод, изрод, коя майка те е родила, убиец“. Обиждаше не само съпруга ми, обиждаше и мен, като ме наричаше „химическа отрова“. Аз не съм химик, не знам защо ме наричаше така. Обиждаше и дъщеря ми: „Ето го тоя маненкио звер, я не знам отдека майка й я доведе“. Обиждаше и адв. К.Н. и адв. Мая Грозданова, като ги наричаше „агенти на софийските тъпанари, я че ги оправа“.

Тръгваше към нас, а Н. Л.а го дърпаше за ръката. Страхувах се, уплаших се, мислех, че ще ни нападне. Засрамих се, тъй като имаше много хора. Градът ни е малък, познаваме се. Ние сме спокойно нормално семейство и искаме да живеем нормално и спокойно, децата ни да растат спокойно. Качихме се в колата на адвокатите, за да избегнем агресията на Г.Л.. Те ни свалиха найбързо до нашата кола. Искам да кажа, че Г.Л. се държеше изключително агресивно, като никой от нас не го е провокирал или му е казал една дума.

Според мен агресията му беше провокирана от изхода на делото, който не беше в тяхна полза. Това не е първият случай, в който Г.Л. обижда съпруга ми, обижда мен и децата ми, но ние винаги сме си мълчали, защото са възрастни хора, защото са ни роднини и живеем в един дом, за да имаме някаква нормална среда за живот. След този ден ние не посмяхме да се приберем у дома, г-жо Съдия, отидохме на село. Ние и до ден днешен почти не идваме тук и не живеем. Идвам аз, тъй като работя в София и оттам не ми е удобно да пътувам. Детето ми го е страх да се прибере в собствения си дом.

Другото ми дете е болно. Не желая да става свидетел на многократните им обиди. Съпругът ми след този случай, след обвиненията, в които го набедиха 5 за неща, които не е извършил, той не е същият. Той се срамува да излезе в града, тъй като градът ни е малък и хората ни познават. Здравословното състояние му се влоши. Два пъти лежа в болница, отслабна с близо 20 килограма. Искам само да кажа, че тази агресия продължава от близо една година към мен и семейството ни, че ние не можем спокойно да се приберем в дома ни. И вчера имаше поредният случай и поредният цирк от страна на Г.Л.. Отидохме до вкъщи да си вземем багаж и да изчистя, защото ходя през 2-3 дни. Излязох да си изтупам килимите, той ме пресрещна и започна да говори, че мястото не било наше, започна да ме обижда мен и децата ми.

Принудих се да се обадя на телефон 112. Съпругът ми беше вътре, но не посмя да излезе. Излезе чак когато дойдоха полицаите.

На 07.04.2021г. чакахме съпруга ми около един час преди да излезе.

Познавам Синди и твърдя, че на 07.04.2021г. нея я нямаше. Докато бяхме отвън никъде не съм я видяла. Смея да го твърдя на 100 %.

Когато адв. Н. излезе с телефона тръгна в посока сградата на ВМРО.

Адв. Алексиев излезе от съда сам, но не си спомням в каква посока тръгна.

Адв. Н. също излезе сам.

И. се чувства изключително зле, депресира се, не искаше да излезе в града. Навън имаше много хора независимо, че времето беше лошо.

Г.Л. не споменаваше имена, но сочеше съпруга ми с пръст и с бастуна.