Определение № 2736 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2736 гр. София, 21.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502662 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК .

С определение № 14449 от 30 юли 2025г. по ч. гр. д. № 7858/2025г.

Софийски градски съд, ЧЖ, IV B състав, е обезсилил определение рег. № 17786 от 16.04.2025 г., постановено по частно гр. дело № 73230/2024г. по описа на СРС, 177-ми състав и оставил без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 156658 от 05.05.2025г. /тук е допусната очевидна фактическа грешка в определението като вместо частната жалба срещу разпореждане по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение е цитирана частната жалба срещу определението на СРС, разгледана от СГС/, подадена от Л. Л. П., ЕГН **********, срещу разпореждане по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение № 3191 от 28.01.2025г., издадена по частно гр. дело № 73230/2024г. СГС е указал, че районният съд следва да администрира частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските съгласно указанията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. За да постанови определението си, СГС е приел, че СРС се е произнесъл с обжалваното определение по допустимостта на подадена частна жалба извън правомощията си по чл. 262 ГПК, поради което то е недопустимо, а самата частна жалба срещу заповедта за изпълнение /ЗИ/ като недопустима следва да се остави без разглеждане, тъй като ЗИ не подлежи на обжалване, а на заявителя, поради подадено възражение по чл. 414 ГПК, следва да се дадат 1 указания да предяви иск за установяване на вземането си, а в случай че такъв иск не се предяви, ЗИ подлежи на обезсилване съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, а администрирането на частната жалба срещу ЗИ в частта й за разноските се извършва съобразно т. 12 от цитираното в определението ТР.

Определението се обжалва от Л. Л. П. с оплаквания, че е нищожно поради противоречие между диспозитива и мотивите към определението и неяснота на волята на съда; счита същото за незаконосъобразно поради непроизнасяне по въпросите, касаещи недопустимост на заявлението и нищожността на издадените разпореждане за издаване на ЗИ и ЗИ на реално недължими и недоказани вземания. Иска „обезсилване“ на определението като „нищожно“, евентуално отмяната му като незаконосъобразно и администриране на частната му жалба, като е отправил и искане извън правомощията на съда в настоящото производство, в което не е поставен на разглеждане въпрос за порочността на ЗИ, - да обезсили ЗИ.

Софийски апелативен съд, намира, че частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е допустима като подадена срещу акт с преграждащ характер – с който е оставена без разглеждане от въззивния съд частна жалба - и правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в срок с редовна жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

В частна жалба от 05.05.2025г. вх. № 156658, подадена срещу определение № 17786/16.04.2025г. на СРС по ч. гр. д. № 73230/2024г., частният жалбоподател Л. Л. П. е поддържал, освен че подаденото заявление от „Топлофикация София“ ЕАД е недопустимо и заповедното производство е проведено незаконосъобразно и порочно, така и, че обжалваното определение е невалидно и недопустимо, евентуално незаконосъобразно поради недължимост на вземанията и като постановено и от съда, издал акта в заповедното производство. Изтъквайки тези пороци на определението, е искал отмяната му от СГС.

Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК, ЗИ не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Ето защо законосъобразно частната жалба срещу разпореждането за издаване на ЗИ е оставена от СГС с обжалваното в настоящото производство определение без разглеждане като недопустима /при погрешно индивидуализиране на частната жалба откъм дата на подаване 2 и входящ номер/. Законосъобразно преди това определението на СРС, с което първоинстанционният съд, без да е оправомощен за това, е извършил преценка на допустимостта на тази частна жалба, е било обезсилено. Както е приел и СГС, защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК. Нищожният съдебен акт е този акт, постановен в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на съдебните актове – не е постановен от съд с правораздавателна власт по спора, не е постановен в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което да може да се извлече смисъла му. Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на решението (определение, разпореждане – вж. и чл. 278, ал. 4 ГПК) може да се предяви освен по исков ред и чрез възражение. Оплакванията за нищожност на съдебния акт могат да се предявят чрез възражение, но само в хода на конкретно висящо производство. При положение, че частна жалба срещу ЗИ е недопустима, съдът не може да бъде сезиран валидно и с искане, инкорпорирано в нея, за констатиране на пороци при инициирането на заповедното производство, съответно за прогласяване нищожност на ЗИ.

Въпросът за дължимостта на предявените от заявителя вземания ще бъде разрешен в исковото производство, а при непредявяване на иск от заявителя в указания срок, ЗИ се обезсилва от съда /чл. 415, ал. 5 ГПК/. Само в случай, че производството по иска се прекрати в хипотеза, при която ЗИ влиза в сила, частната жалба срещу ЗИ в частта й за разноските подлежи на разглеждане съобразно постановките на цитираната в обжалваното определение т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения САС счете, че разглежданата частна жалба е подадена срещу валиден и правилен акт, - изявената воля на съда в него е ясна, въпреки допуснатата очевидна фактическа грешка, и то е постановено в съответствие с процесуалния закон, - поради което тя е неоснователна и се оставя без уважение.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. Л. П. срещу определение № 3

14449 от 30 юли 2025г. по ч. гр. д. № 7858/2025г. на Софийски градски съд, ЧЖ, IV B състав, с което частната му жалба срещу разпореждане по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение № 3191 от 28.01.2025г. по частно гр. дело № 73230/2024г. от СРС е оставена без разглеждане, при допусната очевидна фактическа грешка в определението, в което погрешно е цитиран вх.

№ 156658 от 05.05.2025г. на частната жалба, оставена без разглеждане, а това са входящият номер и датата на подаване на частната жалба, по която е било образувано ч. гр. д. № 7858/2025г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4