Акт от 07.06.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167 гр. Русе, 07 юни 2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенски административен съд, в публичното заседание на 01 юни 2022 год. в състав:

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Пламен Петков като разгледа докладваното от ……… съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №199…… по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано е след постъпила жалба от „А-И Бяла“ ЕООД, седалище гр. Бяла, насочена срещу решение №19 от 23.02.2022 год. на Районен съд Бяла, постановено по а.н.д №331/2021г. по описа на съда. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-2100002 от 28.10.2021г., издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Русе, с което на дружеството, в качеството на работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1 от КТ (Кодекс на труда).

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Касаторът счита, че факта на извършване на нарушението, за което е наказан в проведеното административно-наказателно производство не бил безспорно установен и доказан. Районният съд неправилно тълкувал събраните по делото доказателства, което е довело до погрешния извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Иска се отмяна на въззивното решение и отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба я оспорва като неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови своето решение, районният съд е установил от фактическа страна следното:

При извършена на 09.08.2021г. проверка по работни места в с. Щръклево, за спазване на трудовото законодателство от „А-И Бяла“ ЕООД, в обект на контрол-склад за алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в гр. Бяла, длъжностни лица към Д “Инспекция по труда“ установяват, че в този обект лицето П. Т. осъществява трудова дейност като „помагам на стаж“ без сключен писмен трудов договор с работодателя. От Т. била попълнена декларация, в която се сочи, че няма сключен трудов договор, но желае да сключи, полага труд при определено работно време, има и уговорено възнаграждение. За проверката бил съставен и протокол, изх. №ПР-2126493 от 10.09.2021г.

Въз основа на тези констатации ИТ издала и постановление от 09.08.2021г. по реда на чл.405а от КТ, с което е обявила трудовото правоотношение между страните за възникнало от датата на издаването му. Това постановление било връчено на дружеството на същия ден.

Изложеното по-горе е дало основание за съставянето на АУАН от 09.10.2021г., а административното нарушение е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1 от КТ. Тези констатации са възприети изцяло от АНО, който независимо от подаденото срещу акта възражение, на основание чл.414, ал.3 от КТ, с процесното НП е наложил на „А-И Бяла“ ЕООД, в качеството му на работодател административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

При така установената фактическа обстановка, БРС е приел атакуваното пред него наказателно постановление като правилно и законосъобразно издадено и отхвърлил жалбата като неоснователна.

Административният съд споделя изцяло мотивите и правните съображения, изложени в проверяваното решение и на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на деянието, осъществяващо състава на чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1 от КТ, неговият нарушител и необходимостта от налагане на санкция по чл.414, ал.3 от КТ на дружеството-работодател, с оглед осъществяване на целите на административните наказания, разписани в чл.12 от ЗАНН.

За пълнота на изложението :

На датата, на която е извършена проверка от Д „ИТ“- 09.08.2021г. е издадено постановление по реда на чл.405а от КТ, с което е обявено трудовото правоотношение между страните за възникнало от същата дата. Това постановление не се твърди да е оспорено по надлежния ред и е влязло в законна сила. Посоченото постановление е властнически акт. По правната си природа то е индивидуален административен акт, който поради необжалване от адресата му е влязъл в сила. Стабилният административен акт е породил целените с него конститутивни правни последици – съществуване на трудово правоотношение, считано от 09.08.2021г. При наличие на влязъл в сила административен акт, с който е обявено съществуването на трудово правоотношение, съдът не може да не се съобрази с него. Налице е трудово правоотношение и формално е нарушена нормата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ, тъй като работникът е полагал труд без да има сключен писмен трудов договор. Още повече, че от попълнената от Т. декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ е видно, че са налице всички елементи на правоотношение по трудов договор.

При преценка на наказателното постановление районният съд правилно е установил, че същото е законосъобразно. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на санкционния акт са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в НП фактически обстоятелства са безспорно установени и в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Санкционираното ЕООД, в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ, с което е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3 от КТ, за което и правилно и законосъобразно е наказан. Спазени са и изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН, имуществената санкция е в рамките на закона, в минимално установения размер.

Съобразявайки гореизложеното, касационният състав оставя в сила атакуваното решение, а жалбата като неоснователна, при липсата на сочените в нея касационни основания се отхвърля.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 80 лева.

Възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш

И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №19 от 23.02.2022 год. на Районен съд Бяла, постановено по а.н.д №331/2021г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „А-И Бяла“ ЕООД, седалище гр. Бяла, ЕИК *********, представлявано от М.Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор Е.А., сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.