Решение № 150 от 26.10.2026, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 497/2026
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. Търговище, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263530200497 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Б. И. от гр.Търговище срещу НП № 2611600048/18.06.2025 г. издадено от Директора на РДГ – Шумен с което за извършено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 25.56 евро, и „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, като е постановено отнемане в полза на държавата на ловното оръжие.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Чрез писмени бележки процесуалният му представител също поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено и да се присъдят направите по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Намира издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за 1 установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2026 г. в 11.00 ч. свидетелите Г. Б. и Н. Н. служители на РДГ Шумен установили че жалбоподателя ловува с редовно заверен ловен билет № 421163 и членска карта за 2026 г. В04035S в землището на с.Буйново, общ.Търговище, без издадено писмено разрешително за групов лов на фазан – със сглобено и готово за употреба гладкоцевно ловно оръжие марка Baikal ИЖ18 успоредка, 16 калибър №Y9733 заредено с патрони 4/0 и 2/0. Заедно със жалбоподателя бил и св.К.. За констатираното бил съставен констативен протокол серия ДООА № 0138930, като били иззети 1 бр. разрешително за лов и 1 бр. гладкоцевно ловно оръжие. С разписка С:ДООА № 001648/18.01.26 г. ловното оръжие било предадено на жалбоподателя за отговорно пазене. На 13.02.2026 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия ДООА 2017 г., № 108365. Жалбоподателят подписал акта с отбелязване, че няма възражения.
Писмени възражения не са постъпвали в определения за това срок. Въз основа на АУАН на 18.06.26 г. Директор на Регионална дирекция по гори гр.Шумен издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания : „глоба“ в размер на 25.56 евро, и „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, както е постановено и отнемане в полза на държавата на ловното оръжие, за извършено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Х., Б. и Н., Акт за установяване на административно нарушение от 13.02.2026 г.; Констативен протокол от 18.01.2026 г.; Разписка за отговорно пазене на вещи от 18.01.2026 г.; копие на разрешително за групов лов, разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 г., както и другите приети по делото писмени доказателства. Съгласно показанията на св.К. на процесното място и дата двамата с жалбоподателя са се движили със сглобено оръжие извън населено място, но само за да намерят и върнат кучето което било с тях. Пушките им не били заредени, а били в автомобила и на служителите на РДГ показали патроните с които щели да ловуват, които патрони се намирали в автомобила. По въпроса дали оръжията са били заредени, съдът не кредитира показанията на този свидетел тъй-като същите противоречат на останалите свидетелски показания и на писмените 2 материали по делото, а и свидетелят е пристрастен спрямо изхода на настоящия спор. Свидетелят К. заяви, че са имали издадено разрешително за групов лов, но имената на ловуващите още не били попълнени тъй-като не се появил трети човек, което се потвърди и от показанията на оставите свидетели.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
Видно от приложената заповед № РД49-171/23.05.2024 г. оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, предвиждащ да се наказва който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Легално определение за ловуване се съдържа в чл.43, ал.2 и ал.3 от ЗЛОД. Ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със: 1.извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не; 2.стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. В акта и наказателното постановление е прието, че жалбоподателят е извършил нарушението, като на инкриминираната дата е ловувал с извадено от калъф, сглобено и готово за употреба гладкоцевно ловно оръжие заредено с патрон 4 нули и 2 нули., без издадено писмено разрешително за лов. Според настоящата инстанция събраните писмени и гласни доказателства не установяват по безспорен и несъмнен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му деяние, изразяващо се в ловуване. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци от обективната и 3 субективна страна на процесното нарушение, а това в случая не бе сторено.
Наказващият орган не е конкретизирал дали в случая се касае за изпълнително деяние, осъществено чрез престой или чрез движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие (ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД). Такива факти обаче не са описани в акта и наказателното постановление. Волята на наказващият орган трябва да е ясно и недвусмислено формулирана и не може да се извежда по пътя на тълкуването.
Липсва съществен реквизит на наказателното постановление – посочване на всички обстоятелства при които нарушението е извършено. Недопустимо е липсата на съществени реквизити да се попълва чрез събиране на доказателства в хода на съдебното производство. По този начин наказаното лице не може да се защити адекватно, а съдът не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона. Това, че в издаденото разрешително за групов лов не са попълнени имената на участниците в лова, не води до генералният извод за липсата на такова разрешително. Наказващият орган твърди, че жалбоподателят е ловувал без издадено писмено разрешително за групов лов на фазан. На практика обаче е било налице такова писмено разрешително, намиращо в жалбоподателя – серия СИ № 261690 за дата 18.01.2026 г. в ловностопански район Буйново, място на ловуване – ловище II полето за дивеч : фазан. Разрешителното е издадено от Директор ТП ДГС (ДЛС), подписано от специалист по ловно стопанство при ЛС/ДУ и Ръководител по обект по чл.11 и §69 Председател на ЛРД-на. От показанията на всички свидетели се установи съвсем логичната причина да не бъдат попълнени имената на участниците в лова - тъй-като все още не се бил появил трети човек необходим за провеждане на групов лов на фазан. Отделно от горното е налице съществено разминаване относно средството с което жалбоподателят е извършил нарушението според наказващият орган. В НП е записано, че това е гладкоцевно ловно оръжие марка Baikal ИЖ18 успоредка, 16 калибър. Съгласно обаче приложеното разрешение № 20210720430 жалбоподателя притежава оръжие Baikal ИЖ -58 успоредка калибър 16. Няма как нарушението да е извършено с оръжие което жалбоподателят не притежава, съответно това оръжие да бъде отнето в полза на държавата.
Ето защо, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалният закон.
4
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600 евро, като от представителя на ответната страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При липса на такова възражение Регионална дирекция по горите-Шумен й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2611600048 от 18.06.2025 г., издадено от Директор на РДГ – Шумен, с което на Д. Б. И. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.************** за извършено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 25.56 евро, „лишаване от правото на ловуване“ за срок от три години и е постановено отнемане в полза на държавата 1 бр. гладкоцевно ловно оръжие 5 марка Baikal ИЖ18 успоредка, 16 калибър, № Y9733, заредено с патрон 4 нули (4/0) и 2 нули (2/0), като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Шумен да заплати на Д. Б.
И. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.************, сумата от 600 евро., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6