Решение № 5735 от 23.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5735 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20231100503557 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20041915/13.06.2022 г., 46 с - в СРС, по гр. д. № 8816/2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20074136 от 12.01.2023 г. по същото дело, са отхвърлени исковете, предявени от В. Б. В., ЕГН **********, срещу И. И. Д., ЕГН: ********** и Я. П. К., ЕГН **********, както следва : с правно основание чл.

108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална част с площ от 69 кв. м., с граници по букви А-Б-В-Г-А (съгласно изготвената комбинирана скица - Приложение № 1 към СТЕ, находяща се на л. 58 от делото, неразделна част от настоящото решение), представляващи реална част от имот с идентификатор ***, граничеща с имот с идентификатор *** - придаваема площ между двата имота съгласно регулационния план, одобрен със Заповед РД - 50-09 - 164/16.04.1984 г. на Главния архитект на София и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху посочената реална част, с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да преместят оградата между имот е идентификатор 6813.4388.573, и имот е идентификатор *** по действителната регулационната линия между имотите за тяхна сметка и с правно основание чл. 59 ЗЗД - за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 3 600 лв. - сума с която ответниците са се обогатили ползвайки без правно основание 69 кв. м., с граници по букви А-Б-В-Г-А (съгласно изготвената комбинирана скица - Приложение №1 към СТЕ, находяща се на л. 58 от делото, неразделна част от настоящото решение), представляващи реална част от имот с идентификатор 6813.4388.573, граничеща с имот с идентификатор ***, описан в решението, за периода от 15.02.2016 г. до 15.02.2021 г. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. Б. В. чрез процесуалния му представител. Счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага доводи, че в производството се установява и не е спорно, че имотите на двете страни по спора – с идентификатор 6813.4388.573 на ищеца и с идентификатор *** - на ответниците, са съседни. Сочи, че до делбата от 1985 г. двата имота са собствени на едни и същи лица, като съгласно ЗТСУ (отм.), когато се извършва изменение на ДРП, при което от един имот се придава площ към съседен имот, промяната в границите настъпва по силата на плана и от момента на влизането му в сила, от когато регулацията се счита за приложена, без да възникват задължения за уреждане на сметки по регулация. Поради това липсва отчуждителна преписка и уреждане на сметки по регулация, когато 69 кв. от имота на ответниците са придадени по регулация към съседния имота, който сега е на ищеца. Поддържа, че съгласно официалното удостоверяване на СО - район Люлин за процесните имоти няма неуредени сметки по регулация. Неоснователно съдът не е зачел доказателствената стойност на удостоверяването от общината, което съставлява официален свидетелстващ документ и по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК и съдът е длъжен да съобрази фактите, удостоверени по този ред. Счита, че в тежест на ответниците е било да установят, че за тях е възникнало право на обезщетение за отнетата част от неговия имот с плана от 1984 г. и че има неуредените сметки по регулация, каквото доказване не е проведено. Излага доводи, че съдът не е съобразил доказателствата в цялост и неоснователно се е позовал на ТР № 3/15.07.1993 г. на ОСГК на ВКС, като неправилно е приложил нормата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ (отм.).

Поддържа също, че доколкото към 1984 г., при влизане в сила на ДРП, имотите са били собствени на едни и същи лица, те не са имали задължение да преместят оградата. Към момента на делбата от 1985 г. съделителите са придобили имотите в границите по плана от 1984 г., поради което ищецът, както и неговите праводатели, се легитимират като собственици на придадените по регулация 69 кв. м. Счита, че след придобиване на собствеността върху съседния имот след делбата от 1985 г., ответниците неоснователно упражняват фактическа власт върху реална част от 69 кв. м., която следва да е част от неговия имот и отказват да преместят оградата. Съдът незаконосъобразно е отхвърлил исковете, като е приел, че ДРП от 1984 г. не е приложен и отчуждителното му действие е отпаднало. Сочи също, че доколкото реалната част от имота не отговаря на изискванията за образуване на парцел нито по чл. 59 ЗТСУ (отм.) нито по чл. 19 от ЗУТ, тя не би могла да се придобие по давност.

Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски и прави възражение срещу размера на претендирания от насрещните страни адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - ответниците И. И. Д. и Я. П. К., чрез представителя си, оспорват жалбата. Поддържат, че решението е обосновано и постановено при съобразяване както със събраните доказателства в тяхната цялост, така и с материалния закон. Законосъобразно СРС е отхвърлил изцяло иска за установяване на собствеността и предаване на владението на реална част от имот от 69 кв. м. като недоказан от ищеца. Оспорват изцяло доводите на ищеца в жалбата, като поддържат, че ДРП от 1984 г. не е прилаган относно границите на имота на ответниците, нито е влязъл в сила към момента на делбата през 1985 г. Не е извършвано по установения ред придаване по регулация или уравняване на сметки по реда на ЗТСУ (отм.) или в по - късен момент. Към момента техният имот е с идентификатор *** и съответства по площ на РП от 1963 г., извършената делба по протокол от 19.07.1985 г.

2 и скицата към нея. Изцяло оспорват твърденията на ищеца, че след като е извършена делба, за новите собственици на двата съседни имота не е възникнало задължение за уреждане сметки по регулация, тъй като изменението на ДРП е извършено преди делбата, когато двата имота са били собствени на едни и същи лица и регулацията се счита за приложена. СРС правилно е съобразил заключението на СТЕ, според което в кадастралната основа на плана от 1963 г. двата имота са представлявали един общ имот пл. № 353. В регулационния план от 1963 г. фигурира граница между двата имота, която съответства на изградената на място ограда и е отразена в действащата кадастрална карта. Действително, вещото лице е посочило, че по ДРП от 1984 г. регулационната линия между двата имота се измества и се различава от тази по ДРП от 1963 г., като от имота на ищеца в южната част се отнемат 69 кв. м., отразени в комбинираната скица на към СТЕ. Вещото лице е посочило изрично, че по ДРП от 1984 г. не са уреждане сметки по регулация и този план не е влязъл в сила.

Твърдението на ищеца, че ДРП от 1984 г. е приложен не се установява нито от заключението на СТЕ, нито от останалите писмени доказателства. Не се установява да е заплатено обезщетение за придаваемата по регулация част. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ като е съобразил тълкуването в ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Сочат, че с отпадане отчуждителното действие на ДРП от 1984 г., спорната реална част от 69 кв. м. е останала в имота на ответниците. Поддържат и направеното възражение за придобиване по давност на реалната част от имота, тъй като тази част се присъединява към техния имот, а те владеят тази част повече от 50 години, доколкото се установява, че оградата не е местена. Молят да се потвърди решението. Претендират разноски за въззивното производство, съгласно списък.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът е длъжен да провери валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника. Решението е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният състав намира, че решението е валидно и допустимо постановено, след обсъждане в цялост на събраните по делото доказателства от СРС и при изяснена фактическа обстановка, към която настоящият състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря в цялост. Съдът ще обсъди доказателства, относими към доводите на страните във въззивното производство.

СРС се произнесъл по обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД, които е приел за неоснователни и е отхвърлил с оспореното решение.

От фактическа страна следва да са посочи, че ищецът е предявил права на собственост върху реална част от имот с идентификатор ***, собствен на ответниците, който граничи с неговия имот с идентификатор 6813.4388.573.

Между страните не е било спорно и от нотариален акт № 64, том I, peг. № 1792, дело № 54 от 2002 г. на Нотариус К.А. се установява, че ищецът В. Б. В. е собственик на имот УПИ парцел VII-353, кв. 34 по плана на гр. София, м. Ф. с площ от 770 кв. м. с идентификатор по КККР 6813.4388.573, с площ по скица от 769 кв. м. по действащата кадастрална карта.

3

Безспорно е също, а и се установява, от приложения протокол от съдебна спогодба по гр. д. № 9437 от 1985 г. на СРС, че ответниците са собственици на съседния УПИ парцел ІІ - 359, кв. 34 по плана на гр. София, м. Ф. с площ от 615 кв. м., идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, по действащата кадастрална карта.

Не се оспорва също, че между имот с идентификатор 6813.4388.573 собственост на ищеца и имот с идентификатор 6813.4388.353 - собственост на ответниците, има изградена ограда. Ищецът не е спорил, че оградата е била на място и не е местена откакто е закупил имота през 2002 г., а ответниците са поддържали, че оградата е съществувала още преди делбата от 1985 г. и е изградена по регулационните линии на плана от 1963 г.

Във връзка със спорните факти, пред СРС е прието заключение на СТЕ, което настоящият състав също намира за компетентно изготвено и кредитира. Вещото лице е посочило, че имотът на ищеца - ПИ ***, с площ - 769 кв. м., представлява по действащ регулационен план УПИ VIІ - 353, кв. 34 с площ - 758 кв. м. и граници както следва: от север УПИ ІІ - 359, кв. 34 (ПИ ***) - имота на ответниците, от изток УПИ ІІ - 356 (ПИ ***), от юг - улица, от югозапад УПИ VIII - 357 (ПИ ***) и от запад: УПИ ХІ - 352 (ПИ ***) и УПИ XII - 352 (ПИ пл. ном. ***).

Експертизата е посочила, че съгласно кадастралния и регулационен план одобрен със Заповед 73 от 18.02.1963 г. имотите на ищеца и ответника са били един общ имот ПИ с пл. № 353, с площ - 1 398 кв. В кадастралната основа на този план е отразен имот с пл. ном. 353. Според експертизата, в регулационния план от 1963 г. границата между двата имота фигурира и съответства на реално изградената ограда.

Оградата между двата имота е изградена съгласно делбения протокол, който съответства на ДРП от 1963 г. Тази реално изградена ограда съответства и на имотната граница, отразена в действащата кадастралната карта. Оградата е отразена на изготвената комбинирана скица към СТЕ с букви Г-В. Съществуващата на място имотна граница представлява и физическата граница между двата имота на място.

Според експертизата с ДРП от 1984 г. на кв. 34, м. Ф. от имота на ищеца *** се отнемат от южната страна 69 кв. м за улица, по цифри 1-2-3-4-1 от комбинираната скица. Вследствие на това дворищно - регулационната граница с УПИ ІІ - 359 (имота на ответниците) се измества на север със същата площ, като общата площ на УПИ VІ І - 353/имота на ищеца/ се запазва, а на УПИ ІІ -359 се намалява.

Разликата между дворищно - регулационната линия между двата парцела по плана от 1963 г. и 1984 г. се различава вследствие на това изместване. Придаваемата площ от 69 кв. м. между двата имота е отразена на комбинирана скица (Приложение 1) по букви: