Решение № 1336 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100508742 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 191923/02.06.2025год. ,подадена от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД ,чрез юрк.Г.К. срещу Решение №7999/05.05.2025год.

,постановено по гр.дело № 56240/2024год. по описа на СРС ,144 състав ,с което на основание чл.224, ал.1 от КТ „Български пощи“ ЕАД, ЕИК: 121396123, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Акад.Стефан Младенов“ № 1, бл.31, представлявано от главния изпълнителен директор е осъдено да заплати на Т. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** чрез адв. Ю. С. – САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** сумата от 2 800 лева като обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 31.01.2024г,. до 08.08.2024г. по прекратено със Заповед за прекратяване на трудов договор от 31.01.2024г. трудово правоотношение на Т. И. С., което е отменено с влязло в сила съдебно решение с № 12662/ 26.06.2024г. и по което Т. И. С. е възстановена на заемната преди това уволнение длъжност „Директор на Дирекция ‚Оперативна дейност към централно управление Български пощи ЕАД“ и е встъпила в длъжност с Акт за встъпване в длъжност от 08.08.2024г. ведно със законовата лихва за забава от 20.09.2024г. до окончателното плащане,както и на основание чл.220,ал.1 от КТ сумата от 100 лева като неплатена част от обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ по прекратен със заповед с № 56/ 08.08.2024г. трудов договор с № 10/ 01.04.2005г. на основание чл.328, ал.2 от КТ ведно със законовата лихва за забава от 20.09.2024г. до окончателното плащане на сумата.

1

Със същото решение ответникът „Български пощи“ЕАД е осъден да заплати на ищеца , на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 650 лв., представляваща деловодни разноски и на основание чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на СРС сумата от 416лв.,-сбор от д.т. за водене на делото в размер на 116лв.и 300лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.Навеждат се доводи ,че неправилно е прието ,че ищцата има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 31.01.2024год. до 08.08.2024год.,тъй като не е полагала труд ,предвид че със заповед от 31.01.2024год. трудовото й правоотношение е било прекратено.Оспорен е и размера на обезщетението ,предвид че във фиша за заплата за начисленото последно получено от ищцата трудово възнаграждение за месец декември 2023год. били отбелязани само 4 работни дни.Твърди се че със заповедта от 31.01.2024год. на ищцата било определено и изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ,ал.1 от КТ в размер на 85 дни ,което възлизало на 24 404,35лв.Оспорва се и извода ,че към брутното трудово възнаграждение на ищцата ,като основа за получаване на процесните обезщетение следва да се включи и ваучер за храна в размер на 100лв.Сочи че във фиша за начислено трудово възнаграждение на ищцата за м. август 2024год. бил включен и 5л – ваучер за храна ,пропорционално на отработения един ден на 08.08.2024год.,съгласно чл.89,ал.1 вр. чл.87,ал.2,т.7 от Колективния трудов договор за месец юни 2024год. – месец юни 2026год.,поради което счита ,че изплащането на съответното допълнително възнаграждение зависи от отработеното време.

Моли съда да отмени решението и да постанови ново ,с което да отхвърли исковете ,евентуално да постанови решение ,с което да намали размера на иска по чл.224,ал.1 от КТ.Претендира и деловодни разноски, съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция. В о.с.з. се представлява от процесуален представител ,който поддържа въззивната жалба на заявените в нея основания.

Въззиваемата страна Т. И. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозирала отговор на въззивна жалба .В с.з. се представлява от процесуален представител ,който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски ,за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в 2 рамките на заявените с въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Като взе предвид данните по делото и доводите на страните, въззивният съд намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Производството пред СРС е образувано въз основа на искова молба ,с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове ,с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на сумата 2 800 лева ,представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 31.01.2024г,. до 08.08.2024г. по прекратено със Заповед за прекратяване на трудов договор от 31.01.2024г. трудово правоотношение на Т. И. С., което е отменено с влязло в сила съдебно решение с № 12662/ 26.06.2024г. и по което Т. И. С. е възстановена на заемната преди това уволнение длъжност „Директор на Дирекция ‚Оперативна дейност към централно управление Български пощи ЕАД“ и е встъпила в длъжност с Акт за встъпване в длъжност от 08.08.2024г. ведно със законовата лихва за забава от 20.09.2024г. до окончателното плащане ; с правно основание чл.220,ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 100 лева като неплатена част от обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ по прекратен със заповед с № 56/ 08.08.2024г. трудов договор с № 10/ 01.04.2005г. на основание чл.328, ал.2 от КТ, ведно със законовата лихва за забава от 20.09.2024г. до окончателното плащане на сумата.

Не е спорно по делото ,че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, по който ищцата Т. И. С. е заемала длъжността „директор“ на Дирекция „Оперативна дейност“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, което е било прекратено със заповед № 4 от 31.01.2024 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 1 КТ.

С решение № 12662/26.06.2024год. по гр.дело № 8307/2024год. по описа на СРС,74 състав , уволнението на Т. И. С., извършено със Заповед № 4 от 31.01.2024 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК 121396123, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото й правоотношение е признато за незаконно и същата е възстановена на заеманата преди това длъжност.Ответната страна е осъдена да заплати сумата в размер на 14 240,42 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 01.02.2024 г. до 22.05.2024 г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното плащане, като иска за разликата над уважения размер от 14 240,42 лева до сумата в размер на 19 408,42 лева като погасен чрез прихващане с изплатено от ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 5 168 лева, както и за разликата над сумата в размер на 19 408,42 лева до пълния предявен размер от 31 608 лева и за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г.

Решението е влязло в законна сила на 23.07.2024год. като с Акт за встъпване в длъжност № РД-06-39/08.08.2024год. ,на основание постъпило заявление за възстановяване в срока по чл.345 от КТ ,ищцата е постъпила на работа на длъжност „директор“ на Дирекция „Оперативна дейност“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД на 08.08.2024год.

3

Установява се ,че със Заповед за прекратяване на трудов договор № 56/08.08.2024год. ,на основание чл.328,ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата ,считано от датата ,следваща датата на връчването на заповедта.На основание чл.220,ал.1 от КТ на Т. С. е определено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 30 дни ,а на основание чл.224,ал.1 от КТ е определено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 0 /нула / дни.Заповедта е връчена срещу подпис на ищцата на 08.08.2024год.

Не се спори и че съгласно фиш за изплатена заплата от 20.09.2024г. ,че на ищцата е било заплатено след уволнението сумата от 5 345.73 лева като сбор от трудово възнаграждение за положен труд за един ден в размер на 531.69 лева ; обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие от 4785.24 лева след приспадане на удръжките и пет лева като стойност на ваучери. От още два броя фишове и платежни нареждания към тях се установява, че на същата са били заплатени по банков път и следните суми: за изработени дни към 29.10.2024г,. тр. възнаграждение в размер на 3800 лева или 3422.36 лева след удържан ДДФЛ, обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 24 404.35 лева и такова по чл. 220 от КТ от 5168 лева и ваучери от 100 лева. Това са суми, които са отразени по представените от ответника фиш от януари 2024г.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по ССчЕ ,което следва да бъде възприето и от настоящата инстанция като небудещо съмнение и неоспорено от страните ,съгласно което при уговорен в трудовия договор размер на платеният годишен отпуск от 24 работни дни ,за периода 01.02.2024г. – 07.08.2024г.вкл. полагаемият се отпуск на ищцата , възлиза на 13 работни дни.Вещото лице е възприело като база за определяне на размера на обезщетението брутното трудово възнаграждение за м.12.2023г. ,което възлиза на 5 268,00 лв. и включва :основно месечно възнаграждение 3 800,00 лв. /18 р.д. пълен работен месец/ ; клас прослужено време 36,0% 1 368,00 лв. ;ваучери 100,00 лв. като е съобразило и че КТД е записано- Чл. 89, /1/ Месечните социални плащания по чл. 87, ал, 2, т, 7 се разпределят пропорционално на отработеното време за срока на действието на КТД.

Поради това е дало заключение ,че обезщетението за 13 работни дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.02.2024 г. до 08.08.2024 г., като се има предвид размера на брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението , който е пълен работен месец , а именно м. 12.2023 г., което е в размер на 5268 лв. месечно, възлиза на 3 804,67 лв.

Предвид гореизложените фактически констатации, основани на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция приема следните правни изводи:

Правилно в мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2800 лева за неползван платен годишен отпуск за исковия период от 31.01.2024г. – датата, на която е прекратено тр. правоотношение до датата на встъпване в длъжност на ищцата по отмененото ТП или до 4

08.08.2024г. е основателен и доказан ,поради което и въззивната инстанция препраща към тях ,съгласно чл.272 от ГПК.

В допълнение към изложеното от районния съд и с оглед доводите, направени във въззивната жалба относно правилността на обжалваното решение, следва да бъде добавено следното:

Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) прекратяване на трудовото правоотношение; 2) неизползван по съответния ред и непогасен по давност платен годишен отпуск.

Страните не спорят, а и от събрания доказателствен материал се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение, прекратено на 31.01.2024 г., като впоследствие с влязло в сила съдебно ,с което уволнението е било обявено за незаконосъобразно, респективно заповедта за прекратяване на правоотношение отменена. С акт от 08.08.2024год. служителят е възстановен на старата длъжност, заемана преди уволнението ,т.е. правоотношението се е възстановило по силата на уваженото потестативно право ( чл. 344, т. 2 КТ), като отново със Заповед от 08.08.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.