Решение № 1659 от 15.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. Варна, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501618 по описа за 2021 година

Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.

С Решение № 60172 от 22.06.2021г. по гр.д. № 3604/2020г. на ВКС, IV ГО е отменено Решение № 745 от 18.06.2020г. по в.гр.д. № 249 по описа за 2020г. на ВОС, IV състав, като делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.

Въззивното производство е образувано по повод две жалби, както следва:

1 / въззивна жалба на Р. Т. ИВ. срещу Решение № 5337 от 29.11.2019г. по гр.д. № 4879/2018г. по описа на ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал.

1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивника срещу „СОД-Варна“ АД, ЕИК 103136921 иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14000 лева, представляваща частичен иск от целия в размер на 75000 лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., настъпили в резултат на влошаване на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014г. трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015г. на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

1

Съдържа доводи за вътрешно противоречие в мотивите към съдебното решение – при формиран извод за установено влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в увреждане на десния лъчев нерв, довело до намалена чувствителност до степен на пълна липса на такава върху определени зони, както и че увреждането е във връзка с термичната травма на десния горен крайник и може да се приеме за нейно усложнение, съдът приема предявения иск за недоказан по основание поради това, че тази последица не съставлява рязко отклонение от прогнозния ход на уврежданията от злополуката. За ищеца увреждането е значително, тъй като независимо от факта, че не води до съществено затруднение в движението на крайника, за него то не е било нито очаквано, нито предвидимо, нито преодолимо от психологична гледна точка. Загубата на чувствителност не може да се приеме за несъществено влошаване на състоянието. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният в този смисъл иск да се уважи.

Отговор по тази жалба не е постъпил от другата страна.

2/ въззивна жалба на „СОД-Варна“ АД, гр. Варна срещу Решение № 5337 от 29.11.2019г. по гр.д. № 4879/2018г. по описа на ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ въззивникът е осъден да заплати на Р. Т. ИВ. с ЕГН ********** сумата от 14000 лева, предявена като частичен иск от целия в размер на 75000 лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания понесени и настъпили в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., в резултат на настъпилата на 17.04.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до окончателното плащане на сумата.

Жалбата съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Развитите съображения са, че предпоставките за обезщетяване на претърпени от работника вреди са изчерпателно и точно посочени в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно: наличие на временна неработоспособност; трайно намалена работоспособност 50 или над 50/100 или смърт на работника. Само при наличие на тези предпоставки може да бъде ангажирана отговорността на работодателя за възмездяване на претърпените вреди. По делото не е установено наличието на нито една от посочените предпоставки, за да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на работодателя, както не е доказано настъпило влошаване на състоянието на ищеца, за да има основание за присъждане на ново обезщетение към вече определеното от съда по гр.д. № 4274/2015г. по описа на ВРС. От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът е работил при различни работодатели на длъжности на открито и при висока температура, без да се съобразява със състоянието си, като по този начин не е полагал дължимата грижа за здравето си и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД няма право на обезщетение. След като в заявения период ищецът не е бил в отпуск поради временна неработоспособност, свързана с последиците от настъпилата ТЗ, не е загубил 50 и над 50/100 от работоспособността си и не е настъпила смърт, както не е полагал грижа за здравето си, то няма основание за заплащане 2 на исковото обезщетение поради липса на предпоставките за реализиране на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ. Отправил искане в тази връзка решението да се отмени и вместо него предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.

В отговор, Р.И. оспорва доводите в жалбата и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Обосновал съображения, че факта на понесените от ищеца в исковия период неимуществени вреди, в пряка връзка с получените на 17.04.2014г. термични травми – изгаряния по тялото на площ от 10% от възпламеняването на газ от газова бутилка, както и последвалия дълъг период на неработоспособност след злополуката, в който понесъл 7 хирургически интервенции, причинили комплекс от силни негативни усещания /физически и психически/, търпяни в исковия период са установени от показанията на бащата на ищеца, които са преки, непосредствени, трайни. Ищецът е получил психотравма, която не е преодолял и понастоящем, установено и с експертно заключение. Отправил искане за произнасяне в този смисъл.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Р. Т. ИВ. срещу „СОДВарна“ АД, ЕИК 103136921 иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 28000 лева, предявена като частичен иск от целия в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., понесени в резултат на настъпилата на 17.04.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до окончателното им плащане.

Фактическите твърдения, на които са били основавани исковете са в следния смисъл: по силата на съществуващо между страните трудово правоотношение, ищецът заемал длъжността „охранител физическа охрана“ при ответника, за времето от 10.02.2014г. до 15.01.2015г., когато трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на страните, на основание чл. 325, ал. 1 от КТ. На 17.04.2014 г. при опит да запали газова бутилка възникнал пожар, при който получил изгаряния на лицето, ръцете и главата. С разпореждане на ТП на НОИ – Варна злополуката била приета за трудова по реда на чл. 55, ал. 1 от КСО. С решение по гр.д. № 4274/2015г. по описа на ВРС, изменено с решение по в.гр.д. № 767/2016г. по описа на ВОС, работодателят бил осъден да му заплати обезщетение за претърпените болки и страдания за периода 17.04.2014г. – 17.0 4.2015г. Ищецът обаче продължава да търпи вреди, пряко произтичащи от настъпилата на 17.04.2014г. трудова злополука и след този период, вредите за който са обезщетени. Нуждае се от различни кремове, балсами, обезболяващи, специален ръкав за лакътя на дясната ръка, превързочни 3 материали. Налице е влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в следното: дясната му ръка останала обезобразена за цял живот; единият от трите главни нерва на ръката му не работи и нямало да се възстанови; започнал да получава изтръпване и схващане на дясната ръка; нарушена е цялостната му нервна система; кожата на главата му е изгоряла в теменната част, в резултат на което косата му доста оредяла и няма да има възможност да се възстанови; получил израстък под клепача на лявото око, за отстраняване на който претърпял оперативна интервенция; започнал да боледува по-често от преди, тъй като е засегната имунната система на организма му; наложили се по-чести посещения при стоматолог; получава разтежения на крака, от който е вземан материал за присаждане на дясната му ръка, както и чести разтежения на глезените; по-често изпада в депресивни състояния, изискващи медикаментозно лечение, както и нервни кризи под въздействието на всички негативни емоции и ограничения. Изпитва ежедневни неудобства и ограничения, предизвикани от невъзможността да спортува и да води активен живот, както и от обстоятелствата, че не трябва да се излага дълго на слънце, че трябва постоянно да е с предпазния неопренов ръкав, че крайниците му са сериозно обезобразени, че косата му оредяла, спаднало е самочувствието му, повишило се телесното му тегло. Излага, че почти не излиза с приятели и след злополуката не е имал приятелка. Вследствие преживяното и изпитаните притеснения, баща му заболял тежко и в момента провежда лечение – химиотерапия. Ето защо претендира обезщетение за вредите понесени след 17.04.2015г.

Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, „СОД-Варна“ АД оспорил исковете по същество с довод за липса на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ – настъпила през исковия период временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника, за да се приеме, че е налице някоя от предпоставките за претендиране на вреди от претърпяната трудова злополука. Не се твърди, че е настъпило и влошаване на състоянието на ищеца, т.нар. „ексцес“ при трудова злополука, за да има основание за присъждане на ново обезщетение към вече определеното от съда. Оспорва иска и по размер, като твърди, че с поведението си ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, доколкото същият не се е съобразил с елементарни изисквания за безопасност при запалване на газова бутилка в мястото за почивка. Отправил искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че с влязло в сила Решение № 777/29.02.2016г. по гр.д. № 4274/2015г. на ВРС, частично изменено с решение на ВОС по в.гр.д. № 767/2018г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за преживените болки и страдания, вследствие трудова злополука настъпила на 17.04.2014г., за времето от 17.04.2014г. до 17.04.2015г.

4

От съвкупността на приетите по делото медицински документи – епикризи и болнични листи – се установява, че на дата 17.04.2014г. ищецът е приет с изгаряния на площ от 10 % от общата телесна повърхност с дълбочина I, II, AB III степен в областта на лицето, шията и двата горни крайника. За периода на хоспитализацията са изготвяни превръзки под анестезия, поставени са му временни биологични заместители и са извършени две операции на 18 и 22 април 2014г. При първата хирургически са обработени лицето, ушите и горните крайници на ищеца, а при втората операция под обща анестезиа е извършено щателно почистване на оперираните тъкани и е взет кожен трансплант от лявото бедро. Последвали са още пет оперативни процедури под анестезия в периода 03.06.2014г. – 14.10.2014г. свързани с обработката на изгорелите и трансплантираните участъци от тялото, като всяка е изисквала еднодневен болничен престой.