Решение № 437 от 12.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. П., 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500547 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №745 от 29.06.2023г, постановено по гр.д.№3316/2022г по описа на Районен съд- П. по исковете, предявени от „ЕОС М.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., район В., ул.“Р. П. к." №* - *, представлявано от Р. И. М. - Т. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.415 от ГПК е признато за установено, че съществува вземане на ЕОС М.“ЕООД с ЕИК ********* към Ц. И. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“И. С." №** съгласно заповед №1456/29.08.2022г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2655/2022г по описа на РС-П. за следните суми: сумата в размер на 5 823.70лв. главница и 1 25.19лв. договорна лихва за периода от 15.09.2019г до 15.08.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2022г. до окончателното изплащане като е отхвърлена претенцията за установяване дължимост на задължението за договорна лихва над размера от 1025.19лв. до претендирания размер от 1030.84лв. като неоснателна. Със същото решение е осъдена Ц. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ЕОС М.“ЕООД с ЕИК ********* сумата от 137.09 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 325 лв. разноски за исковото производство От ответника в първоинстанционното производство Ц. И. Г. е подадена въззивна жалба срещу горното решение, в частта, с която са уважени исковете. В жалбата се сочат инвокират оплаквания за необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че според събраната в първоинстанционното производство доказателствена съвкупност и поконкретно от констатациите на вещото лице било установено, че жалбоподателката като кредитополучател по процесния договор за кредит от 01.09.2014г. е направила погашения в 1 общ размер от 9 405.15лв. Липсват доказателства по какъв начин е олихвяван дълга, как са отнасяни погасителните вноски спрямо главницата и защо сумата постъпила по главницата в размер на 4 176.30лв. е с 403лв. по-малка от лихвата. Така изчислени от вещото лице суми налагат извода, че банката е олихвявала дълга неправилно и незаконосъобразно. Установено било, че от общо внесените 9 405.15лв. сума в размер на 619.99лв. е отнесена за погасяване на застрахователни премии. Съгласно раздел III издължаване на кредита , т.8/2/ в случай на сключена застраховка „Живот“ дължимата застрахователна премия в размер на 12.20 лв. месечно се заплаща, ведно с дължимите месечни вноски по кредита и се прибавят към посочения размер на погасителните вноски. Анализът на този текст на договора налага извод, че банката изначално е предвидила двойна и незаконосъобразна облага за себе си като кредитор. В т.22/1/ от раздел IV застраховки е предвидено предложение за сключване на застраховка като при съгласие става след подписване на застрахователна полица, сертификат или друг документ, издаван от застрахователя. По делото липсват такива доказателства, което означавало, че жалбоподателката не била сключила такава застраховка и погасените, както и олихвени допълнително към погасителните вноски суми са недължими , следователно следна да бъдат отнесени към главницата и задължението да бъде намалено с този размер. Прави се искане да се отмени решението в обжалваната част .

Претендират се разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жабата „ЕОС М.“ЕООД, с който се оспорва въззивната жалба. Изразява се становище, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че в жалбата дефакто не се съдържат твърдения за неправилност на обжалваното решение.

Оплакванията са свързани единствено със счетоводната история на кредита и по същество представляват несъгласие със заключението на вещото лице в приетата по делото експертиза. Тези оплаквания са преклудирани, тъй като експертизата е била приета в хода на производството без възражения от страните по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката не се явява и не се представлява. От същата е постъпило писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и развива съображения по съществото на спора.В съдебно заседание пред въззивната инстанция ответникът по жалбата не изпраща представител.Постъпила е молба, в която са развити съображения по съществото на спора.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване , поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „ЕОС М.“ЕООД с ЕИК ********* срещу Ц. И. Г. с ЕГН ********** за признаване установеност на вземания2 предмет на издадена Заповед №1456/29.08.2022г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2655/2022г. по описа на РС-П. за следните суми: сумата от 5 823.70лв.,представляваща главница ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.08.2022г до изплащане на вземането, сумата от 1030.84лв. представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2019г до 15.08.2022г.

В исковата молба са наведени твърдения, че процесните вземания са възникнали на основание договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен на 01.09.2014г. между „ОББ“ АД като кредитор и ответницата Ц. И. Г. в качеството на кредитополучател.

Твърди се, че съгласно чл. 1 от договора, банката е одобрила и предоставила па ответницата, потребителски кредит в размер на 10 000 лева, кредитирайки разплащателна сметка с IBAN:

** 29 **** ******* ********, с титуляр - Ц. И. Г.. Целта на отпуснатия кредит, видно от чл.

2 на сключения договор, е за „покриване на „потребителски нужди“. С предоставянето на разрешения кредит банката кредитор е изпълнила задължението си по договора. Твърди се, че отпуснатия кредит от 10 000 лева е усвоен изцяло от кредитополучателя. Съгласно чл. 8, срокът на действие па договора е 96 месеца. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на равни месечни вноски, съгласно инкорпорирания в договора за кредит погасителен план, всяка в размер на 171,74 лева, за период от 15.09.2014г. до 15.08.2022 г.

Твърди се, че Ц. И. Г. е погасила част от предоставената на кредит сума, с което дължимата главница е намалена до 5823,70 лева. Последното направено плащане е от 09.05.2019 г. за сума в размер на 200 лева, с която сума са погасени лихви за просрочие и наказателни лихви. Чл. 7, ал. 1 от договора предвижда, при забава/просрочие на плащането по главницата по кредита от страна на кредитополучателя, банката – кредитор олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент съгласно чл. 4, за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пункта/. В настоящото производство се претендирала единствено договорна лихва в размер на редовния лихвен процент, въпреки допуснатото от страна на кредитополучателя просрочие.Твърди се, че на 15.12.2021 г. по силата на договор за прехвърляне на парични вземания, „О. Б. б.“ АД е прехвърлила на „ЕОС М.“ ЕООД портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането си към Ц. И. Г..Твърди се, че след датата на цесията-15.12.2021г. до депозиране на настоящата искова молба няма постъпили суми по сметка на „ЕОС М.“ЕООД. Към настоящата искова молба е приложено уведомление към ответника за извършената цесия, подписано по пълномощие от адв. Г. Х..

Твърди се, че на 15.08.2022 г. е настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно чл. 9 от договора, като считано от тази дата вземането към ищеца е изцяло дължимо. В случая, крайният падеж на задължението, предмет на настоящия установителен иск е обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство - 19.08.2022г., по което е издадена процесната заповед за изпълнение. На крайния падеж, както и към датата на настоящата искова молба, ответницата не е изпълнила договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит. Прави се искане съдът да постанови решение, с което да бъдат уважени предявените положителни установителни искове. Ангажирани са доказателства.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че ищецът не е надлежно легитимиран да заведе исковете, тъй като цесията не е надлежно съобщена съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.Приложеното уведомление не е съпътствано с доказателство за нейното известяване или узнаване. Това обстоятелство се подкрепяло и от факта, че на посоченият адрес живее от 50 години. Дружеството не било положило грижа на добър стопанин, за да изиска изпълнение, да я уведоми за дължими суми, напротив по-скоро се създавало впечатление, че тези суми са формирани в последващ момент без яснота и с една единствена цел - финансова изгода за колекторското дружество. Твърди се, че искът е недопустим, поради изтичане на предвидения в закона срок за неговото предявяване, след получаване на уведомлението от съда при постъпило възражение. Освен това се поддържа, че договорът за потребителски кредит без обезпечение, е сключен на 01.09.2014 г. със срок на действие до 15.08.2022.

Крайният срок на договора е изтекъл на посочената падежна дата и надлежно е прекратено действието на споразумението помежду кредитора и длъжника. Отделно от това, заявява, че дълга е погасен в пълен размер и не дължи посочената искова претенция. Твърди се, че искът е неоснователен по основание и размер. Оспорва се и наличието на валидно сключен 3 договор за кредит между страните. Поддържа се , че липсва ясен и разбираем начин за разбиране на съществени условия по договора, не можело да се установи по безспорен начин какви суми са постъпили по дълга, месечни вноски, размер и кога, какво и как е погасявано с тях. Липсва яснота и конкретика досежно точен и пълен размер на общия дълг и защо той е посочен като 5 823,70 лева. Ответницата твърди още , че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 27 от ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт.

Поддържа се , че не са налице данни, от които да се установи кое лице е сключило процесния договор и дали същото има правомощия да сключва такъв вид договори. От вписаното в договора физическо лице, чието име не се чете, не се установява, по силата на какво правоотношение и какви правомощия има. Оспорва се размерът на предявената главница. Ответницата изтъква , че е погасила цялото задължение, а се претендира с исковата молба главница в размер на 5823,70 лева, за която няма доказателства как е формирана и какво включва. Твърди се, че на 15.08.2022 г. е настъпил крайния срок за погасяване на кредита и вземането е изискуемо. Налице е неяснота, досежно основанието и начина на настъпилата изискуемост. От една страна се твърди изискуемост на краен падеж предвид обстоятелството, че е настъпил, а от друга страна се заявява начисляване на лихви за просорочие, поради предсрочна изискуемост. Оспорва се размера на претендираната лихва.

Видно от приложеното ч.гр.д.№2655/2022г по описа на Районен съд П. в полза на ищеца „ЕОС М.“ЕООД против ответника Ц. И. Г. е издадена Заповед за изпълнение №1456/29.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми : главница в размер на 5 823.70лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.08.2022г до изплащане на сумата, договорна лихва в размер на от 1 030.84лв. за периода от 15.09.2019г. до 15.08.2022г.В срока по чл.414 от ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е подал исковата молба, инициирала производството по делото пред районния съд.