Определение № 27498 от 25.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27059/2025
- Вид
- Определение № 27498
- Подписан
- 25.06.2025
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27498 гр. София, 25.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110127059 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Н. Н. и Б. Н. Н., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7835/2025г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 5614.27 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., както и сумата 88.93 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.02.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, *** абонатен №171466; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 752.85 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. – 05.02.2025г., както и сумата 18.69 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-05.02.2025г.
Сумите се претендират от двамата ответници разделно, по ½ част спрямо всеки от тях.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к.
1
„Илинден“, *** абонатен №171466, като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице - помагач.
Ответникът И. Н. И.ов редовно уведомен за исковата молба, подава чрез адв. Н. писмен отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да има качеството на потребител на топлоснабдения имот с довод, че доказателствата не са достатъчни за установяване на това обстоятелство, както и с довода, че няма доказателства да е приел наследството. Навежда довод, че претенцията е недоказана, тъй като е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката. Релевира, че при служебно начисляване на суми, същите са недължими, а след като ищецът основава претенцията си на реален отчет, то присъждането на сумите на различно основание е в нарушение на диспозитивното начало. Сочи, че няма доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинна енергия, и няма доказателства за отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната с оглед прилагане на служебно начисляване. Релевира, че ищецът следва да представи документ за съгласие от ответника за приспадане или добавяне на суми от изравнителните сметки към фактурите. Твърди, че със суми за връщане от ищеца са били прихваната стари задължения/извън процесния период, без да има съгласие на ответника за прихващане. Възразява по дължимостта на лихви с довода, че не е поставен в забава по отношение на плащането на главните вземания. Оспорва да дължи на ищеца сумите за дялово разпределение, тъй като то се извършва от трето лице, както и с довода, че не се 2 доказва размера на това задължение и не е спазен чл. 36, ал. 2 от ОУ. Прави възражение за погасяване на вземането по давност във възражението си по чл. 414 ГПК. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи оригиналите на отчетен картон за показанията на общия топломер в АС за процесния период, протоколите за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, свидетелства за метеорологична проверка на топломерите в АС и отчетите за дялово разпределение за процените имот и период.
Ответникът Б. Н. Н. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез адв. Кирилова писмен отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва да има качеството на потребител на топлоснабдения имот с довод, че доказателствата не са достатъчни за установяване на това обстоятелство, както и с довода, че няма доказателства да е приел наследството. Излага, че претенцията е недоказана, тъй като е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката. Възразява по дължимостта на лихви с довода, че не е поставен в забава по отношение на плащането на главните вземания.
Оспорва да дължи на ищеца сумите за дялово разпределение, тъй като няма основание за тяхното начисляване, то се извършва от трето лице, както и с довода, че не се доказва размера на това задължение и не е спазен чл. 36, ал. 2 от ОУ. Прави възражение за погасяване на вземането по давност във възражението си по чл. 414 ГПК. При тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже съществуване през исковия период на облигационно отношение между ищеца и ответниците, в това число че ответниците са потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственици/ползватели на топлоснабден имот по силата на наследствено правоприемство в търсената от ищеца квота спрямо всеки от тях, както и че техният праводател е бил собственик на имота и че ответниците са приели наследството на покойния си наследодател; по силата на което правоотношение ищецът се е задължил да доставя и е доставил до процесния имот топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както извършването на реален отчет за начисляване на сумите и/или наличието на предпоставките за прилагане на служебно начисляване, а в тежест на потребителите на топлинна енергия е възникнало насрещно задължение за заплащане цената й и изискуемост на вземането; реално изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлоенергия до имота в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането.
По исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава - че е поканен да плати, както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на всеки ответник е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да 3 докаже плащане на вземането, както и да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства ответниците да са приели наследството на покойния им общ наследодател.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа е допустимо, относимо и необходимо с оглед подлежащите на доказване факти от ищеца, поради което и следва да се допусне, като вещото лице следва да отговори и на поставените в отговора на исковата молба въпроси и на тези, поставени с настоящото определение. Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертизи не се явява необходимо с оглед допускането на съдебно-техническа експертиза.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза не се явява необходимо.
Исканията на ищеца по чл. 190 и чл. 192 ГПК следва да се уважат като допустими, относими и необходими.
По искане на ответника, ищецът следва да бъде задължен да представи намиращите се у него документи от значение за спора – заверен препис от издадените за процесния период и обект отчетен картон за показанията на общия топломер в АС за процесния период, протоколите за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, свидетелства за метеорологична проверка на топломерите в АС и отчетите за дялово разпределение за процените имот и период, или в същия срок да заяви дали разполага с тези документи.
Изложените в исковата молба обстоятелства обосновават интерес за ищеца от конституиране на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач в производството, поради което това искане следва да се уважи.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 7835/2025г. по описа на СРС, 55 състав.
КОНСТИТУИРА „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание разпоредбата на чл. 190 ГПК третото лице- помагач в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи от значение за спора, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, включително документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставени за имота за процесния период;
4 документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки; протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС, ако има такива, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода и за тяхната метеорологична проверка.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание разпоредбата на чл. 192 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи от значение за спора - заверен препис от издадените за процесния период и обект отчетен картон за показанията на общия топломер в АС за процесния период, протоколите за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, свидетелства за метеорологична проверка на топломерите в АС и отчетите за дялово разпределение за процените имот и период, или в същия срок да заяви дали разполага с тези документи.