Определение № 16836 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16836 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110136830 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ***, чрез ***, срещу ***.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника ***, който в срока по чл.

131 ГПК е подал писмен отговор чрез ***, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ по поставените в исковата молба задачи следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с нея, не се оспорват от ответника.

На осн. чл. 140, ал.3 ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.06.2026 г. от 15:15 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ с поставени в исковата молба задачи.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предмет на делото е предявен от *** срещу *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК 1 за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3355,66 лв. по договор за кредит № **** г. и анексите към него от 29.04.2020 г. и 22.05.2022 г. поради недействителност на договора и анекса към него.

В исковата молба се твърди, че на 22.05.2020 г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока към договор за кредит № **** г. По силата на анекса ищецът получил сумата от 1300 лв. и бил уговорен срок за връщане на общата дължима сума по кредита до 21.06.2020 г. при ГЛП от 40,94 % и ГПР от 49,80 %, като общата дължима сума по кредита била в размер на 1583,80 лв. В изпълнение на анекса ищецът заплатил на ответника сумата от 1600 лв., но последният впоследствие без основание предявил претенция за заплащане на сумата от 3355,66 лв., което било видно от извлечение № **** г. В посоченото извлечение било включено задължение в размер на 225,13 лв., представляваща такса за услуга „бързо разглеждане“, независимо, че такава не била уговорена между страните. Твърди се, че посоченият анекс бил нищожен, на първо място, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради нищожност на съществен елемент от съдържанието му, а именно на клаузата за договорната лихва, която от своя страна била нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото надвишавала трикратния размер на законната лихва, и поради неравносправност, доколкото размерът на посочената договорна лихва бил неточен и подвеждащ потребителя, тъй като в него неправилно не била включена „таксата за експресно разглеждане“. В тази връзка излага доводи, че вземането, неправилно наречено „такса“, нямало характер на такса, а представлявало скрита печалба за кредитора. Посочва още, че по този начин се заобикаляло императивното изискване на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК в договора за кредит да бъде записан ясно и прозрачно действителния размер на дълга. На следващо място, анексът бил нищожен и защото в него не били посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва. На следващо място нищожна била и клаузата на ГПР, тъй като, на първо място, при формирането на посочения в договора ГПР не били включени всички разходи по кредита, а именно таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и таксата за удължаване на срока на договора. Излага подробни доводи, че посочените такси представляват разход по кредита, поради което следвало да бъдат включени в ГПР, което в случая не било сторено и по този начин посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния. Твърди, че посочването на понисък ГПР от действителния представлявало заблуждаваща търговска практика и на това основание клаузата била неравноправна. На следващо място, клаузата на ГПР била нищожна поради противоречие със закона – чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в нарушение на изискването на посочената разпоредба, в анекса не били посочени всички елементи, въз основа на които е формиран ГПР по начин, даващ възможност на кредитополучателя да се запознае със своите права и задължения и да вземе информирано решение дали да сключи договора за кредит. Анексът бил нищожен и поради противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не бил посочен лихвеният процент на ден. Клаузите, предвиждащи заплащането на такса за екпресно разглеждане и такса за удължаване на срока на договора били нищожни на самостоятелно основание поради противоречие с императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 33 ЗПК. Ето защо, моли 2 съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, чрез ***, с който оспорва предявения иск като носнователен. Не оспорва сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание. Твърди, че въз основа на него ответникът предоставил на ищеца сумата от 650 лв., която последният се задължил да върне ведно с договорна лихва в срок от 30 дни, с краен падеж за плащане 22.05.2020 г. По договора била начислена такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 153,60 лв., като по този начин общият размер на задълженията по кредита възлизал на сумата от 825,50 лв. На 29.04.2020 г. между страните бил сключен анекс, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 650 лв. и по силата на посочения анекс ищецът се задължил да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 71,53 лв. В резултат на анекса, общият размер на задълженията се увеличил на 1563,80 лв., от които 1300 лв. – главница, 38,67 лв. – договорна лихва и 225,13 лв. – такса за експресно разглеждане. На 22.05.2020 г. между страните бил сключен втори анекс за удължаване на срока на договора, по силата на който крайният падеж за плащане на задълженията бил изменен от 22.05.2020 г. на 21.06.2020 г. Твърди, че на 06.08.2020 г. ищецът направил еднокрано плащане в размер на 100 лв., след което плащанията били преустановени до 22.01.2024 г., когато ищецът започнал да плаща суми от 50 лв. до 200 ле. За периода на забава била начислена наказателна лихва за забава в размер на 2398,80 лв. Заявява, че признава твърденията на ишеца относно периодичността и размер ан извършените от последния плащания, както и че по процесния договор за кредит и анексите към него е получил от ищеца сума в общ размер на 1600 лв. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на договора и клаузите, предвиждащи заплащането на оспорените такси. Твърди, че таксите били начислени за допълнителни услуги и същите не били задължително условие за получаване на заемната сума. Излага подробни доводи, че при сключването на договора и анексите към него са спазени императивните изисквания на закона, вкл. на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата за договорна лихва поради накърняване на добрите нрави и неравноправност, като излага подробни доводи, че посочената клауза е валидна. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска. В тежест на ответника е да докаже: 1. наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на Договор за кредит № **** г. и анексите към него от 29.04.2020 г. и 22.05.2022 г. със соченото в отговора на исковата молба съдържание (вкл. клаузите, предвиждащи заплащане на „такса за експресно разглеждане и „такса за удължаване на срока на договора), които са съществували през процесния период; 2. обстоятелството, че ищецът е усвоил предоставената сума в пълен размер; 3. размера на непогасените задължения по договора за кредит и настъпването на изискуемостта им; 4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

3

На основание чл. 154 ГПК в тежест на всяка от страните е да докаже всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства: че страните по реда на ЗПФУР са сключили договор за кредит № **** г. и анексите към него от 29.04.2020 г. и 22.05.2022 г. със соченото от тях съдържание; че ищецът е усвоил сума в общ размер на 1300 лв. (650 лв. по договора за кредит и 650 лв. по анекса към него); както и че в изпълнение на договора и анексите към него ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 1600 лв.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4