Решение № 308 от 04.07.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Ямбол, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Р. Д. при участието на секретаря П.А.А. като разгледа докладваното от С. Р. Д. Гражданско дело № 20222330102698 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по молба на непълнолетния К. В. В. лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Ж. И. В. Т.

Х. Р., с която желае да се постанови решение, с което на основание чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД да се осъди ответника да му заплати сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за нанесени на К. В. В., с ЕГН**********, неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от 27.04.2022 г., (нахапвания от куче, намиращо се под надзора на Т. Х. Р.), изразяващи се в негативни изживявания, болки, страдания, стрес и ограничения, причинени от ухапване от куче - порода "белгийска овчарка", ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането -27.04.2022 г., до окончателното им изплащане.

Пренетдира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Излагат се твърдения, че на 27.04.2022г. К. В. В. се е прибирал към дома си на ул.***. За целта е минал по ул.***. На тази улица се е намирало свободно пуснато куче порода белгийска овчарка, собственост на ответника. Кучето е било без повод и намордник. Без никаква причина, внезапно кучето е нападнало К., като е скочило срещу него. Той се опитал да предупреди стопанина и да избяга, но кучето успяло да го нахапе в областта на кръста.

1

Това е станало на улицата, в близост до дома на ответника. Вследствие ухапванията от кучето на ответника К. получил разкъсно-контузна рана в лява лумбална област около 2 см., във връзка с които посетили Спешена помощ-Я., където му направили различни манипулации. След два дни посетили и хирург за лечението на раната. Болките от тази рана продължили няколко седмици. Освен това нараняване и болките от него, К. преживял силен психически стрес. Непосредствено след инцидента той бил в състояния на силен шок -неадекватен, плачел и треперел. От преживения стрес няколко седмици след инцидента той не можел да заспи сам - страхувал се от тъмното и настоявал някой да бъде с него. Сънят му бил крайно неспокоен, имал кошмари, често се събуждал и след това трудно заспивал отново.

Ежедневието му се променило - страхувал се да върви сам по улицата, опасявайки се, че отново ще бъде нападнат, избягва да минава по ул.*** да посещава мястото на инцидента. Особено много се страхувал от кучета, независимо от породата им, размера им и поведението им. Тъй като броят на кучетата, които се отглеждат в града постоянно се увеличава, това му причинявало постоянно напрежение, когато е навън. Освен това веднага след инцидента той започнал да заеква -нещо което никога преди това не са наблюдавали при него. Появило се и необичайно поведение - често правил различни неконтролируеми жестове. Последните две последствия не са изчезнали до този момент. Това предизвиква у К. притеснения и напрежение при общуването с други. По повод описания инцидент била образувана прокурорска преписка вх.№***/2022 по описа на РП-Я., но същата била прекратена, поради несъставомерност на деянието.

Според ищеца е налице бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неполагането на достатъчна грижа за обезопасяване на животното, което е станало причина за настъпване на описаните увреждания и психическия стрес, преживени от К., който бил малолетно дете. Претендира репариране на причинените неимуществени вреди, чийто размер определя на 6000 лева.

В хода на съдебното дирене искът се поддържа изцяло.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Т. Х. Р., с който счита така предявеният иск за допустим, но неоснователен и недоказан.

Оспорва фактите, които се сочат за настъпването на инцидента. Твърди, че на 27.04.2022 година, около 17.30-17.40 часа, той действително се е прибирал 2 от работа, като по предварителна уговорка с жената, с която живее на семейни начала - Г. Й. Й., е трябвало тя да излезе пред дома, в който живеят в гр.Я., на ***, за да отидат да пазаруват. В момента, в който Г. Й. отваря входната врата, за да излезе на улицата, излиза и кучето, радостно, че вижда стопанина си. В този момент, ответника вижда едно момче да бяга по улицата надолу, говорейки по телефон, и му извиква няколко пъти да спре да бяга, за да не се уплаши от животното, въпреки че кучето в никакъв случай не е агресивно и опасно, но детето не реагирало и се спряло, когато вече е много близо до кучето, при което животното вдига едната си лапа и я опира в областта на кръста на детето в знак на радост от проявеното внимание към него от страна на детето. В никакъв случай не го е ухапало. Единственият досег на животното с детето е била лапата на четириногото, реакция по скоро на радост от страна на животното, но коренно различна от ухапване. Твърди, че животното не е приближило по никакъв начин муцуната си до детето, за да бъде последното ухапано, дори не е излаяло срещу детето. След описаното, детето нито е заплакало, нито се е оплакало от нещо и съвсем спокойно, без да прекъсва дори водения разговор по телефона, е продължило по пътя си надолу по улицата. На същата дата, след известно време, ответникът сочи, че бил посетен от група хора , един от които твърдял че е баща на детето, които крещяли и отправяли заплахи към него, като твърдяли че детето било ухапано от неговото куче.

След пристигане на служителите на реда, единствено по сведения на бащата на детето, без същото да се намира на място, на ответника е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР, във вр. с чл. 37, ал.1 от Наредба за ООРППВ на Община Я.

Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан със съответните законни последици, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Тези възражения се поддържат в хода на производството.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № ***/12.09.2008г. на Община Я. детето К. В. В. е родено на ***. от родители Ж. И. В. и В. К. В..

В подкрепа на иска са представени амбулаторни листи № ***/27.04.2022г.

3 издаден от д.р П.Й. и № ***/29.04.2022г.издаден от д-р Т. за извършени прегледи на К. В. В., които като диагноза е записна „ухапване от куче“ с разкъсано контузна рана на лява лумбарна област около 2 см. с неравни ръбове, зарастваща под коричка. Представено е съдебномедицинско удостоверение №***/2022г. изготвено от д.р Т.Ч. на 30.04.2022г., в което е дадено заключение, че при прегледа, освидетелстването и проучването на представените медицински документи на името на лицето К. В. В. – на 13години, се установило наличието на малка повърхностна разкъсно-контузна рана покрита с коричка в лявата поясна област с червеникав цвят. По този повод е бил преглеждан от д-р Т. Оплакванията от болки в областта на травмите продължавали. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава самия освидетелстван –ухапване от куче. Описаните увреждания са причинили на освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройството на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдено психологическа експертиза на в.л. Д. Й. детето К. е преживяло случката като силно стресов инцидент, при който е изпаднал в шоково състояние. Ако животното се е радвало на момчето, както твърди собственикът му, емоцията на К. е била категорична с противоположен негативен заряд - на изненада и уплаха. Травмата се изразявала именно в гореописаните шок с частична амнезия и вегетативни прояви пребледняване, изпотяване на ръцете, както обърканост, невъзможност да говори веднага и ясно да си спомни детайли от ситуацията и неспокоен сън.

Внезапният шок е бил последван от посттравматични стресови прояви, със следните симптоми: продължителен период с неспокоен сън със стряскане, бълнуване и кошмарни сънища, по чести скоро след инцидента, загуба на апетит, повишена тревожност в близост до кучета и предприемане на действия за избягване на такива възможности, проява на нервни тикове и случаи на дизартрия заекване. При отговор на третия въпрос, вещото лице е посочило, че от инцидента са минали около девет месеца, което време е позволило детето да преработи травмата в определена степен, доколкото е получило пълната подкрепа и грижа на семейството си. К. е сменил училището - променил е будещата спомени за травмата обстановка, учи в желаната специалност позитивни 4 преживявания, които покриват негативите от стреса. Както обаче бе описано за впечатлението и поведението на детето по време на психологичната интервю, са останали редица последици в поведението, които се нуждаят от ще време и работа с травматичното преживяване.

Тази експертиза бе оспорена от ответника, поради което бе назначена повторна психологическа експертиза, който се изготви от в.л.Е. В.. Същата дава заключение, че К. е преживял психическа травма. Като доказателство за това е изтласкването, което е вид психична защита, която включва запазване на определени мисли, чувства или подтици извън осъзнаване. Целта на тази форма на защита е да се избегнат неприемливи желания или мисли от съзнателния ум, за да се предотвратят или сведат до минимум чувствата на безпокойство. Той все още не излиза сам от дома си. Получава спазматично дишане и заекване при спомена за случилото се, а ръцете му се изпотяват със студена пот. На въпроса дали детето е развило емоционално разстройство, вещото лице отговаря, че емоционалните разстройства в детска и юношеска възраст включват основно тревожни, депресивни и страхови състояния, които имат различни причинители и по принцип са преходни и обратими. Това има негативно отражение и върху ежедневието на детето и семейството.

Наблюдава се тревожен фон, потиснатост, неувереност, отбягващо поведение, изолация, отказ от училище като се стига и до по-сериозни състояния изискващи медикаментозно лечение. При К. В. не се наблюдава такова емоционално разстройство. При отговор на въпроса „ Преодоляна ли е психическата травма или все още има негативни емоционални преживявания?“ вещото лице заключва, че е преодоляна острата криза, която се изразява в кошмари и нощно изпотяване Появата на тикове /дясната му ръка често докосва бузата и той захапва, вътрешната част от нея/, е по-късна невротична реакция, когато се чувства напрегнат, тревожен или притеснен в дадена ситуация. Спазматичното дишане и заекването е в резултат от преживян стрес. Страхът му от среща с кучета е негативно мислене.

Всичко това са признаци за наличие на посттравматичен стрес при детето К. В. за преодоляването на който той и родителите му се нуждаят от психологическа терапия.

По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, която се изготви от д.р Й. С.. Същият дава 5 заключение, че в резултата на настъпилият на 27.04.2022г. инцидент с куче К.

В. В. е получил следните телесни увреждания: повърхностна рана в лявата половина на поясната област с продълговата форма, с дължина около 2 см и широчина 3-4мм; повърхностно охлузване на кожата в дясната половина на поясната област с червеникав цвят и дължина около 3-4 см. Според вещото лице описаните в медицинските документи по делото телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното действие на твърди тъпи или тъпоръбести предмети с ограничена контактна повърхност.

При ухапване от куче зъбите действат по механизма на твърдия предмет, т.е. притискат, контузват, пробиват, смазват, разкъсват тъканите. Често уврежданията от ухапване като рани, кръвонасядания и охлузвания възпроизведат формата, големината и други особености на действащото съзъбие. Такова сравнително пълно и точно възпроизвеждане на формата на захапката е налице при статични ухапвания, когато са налице условия за перпендикулярно действие на зъбите спрямо кожата на травмираната зона.