Решение № 264 от 19.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000089 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на особения представител на ответника „Едилтрейд“ ЕООД, адвокат В. С. срещу Решение № 1418 /21.11.2023г. по т.д.№ 560/23 по описа на СГС, VI-18 състав, с което с което е прекратено на основание чл. 155 т.3 вр. чл. 154 ал.1 т.5 от ТЗ ТД „Едилтрейд“ ЕООД.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като не било взето предвид, че починалия е оставил наследници син и брат и сестра и последните двама не са посочили дали желаят да продължат дейността на дружеството.

Моли да бъде отменено решението. В откритото с.з. особения представител, подал жалбата твърди, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в това че наследника по закон не е бил призован в с.з.

В срок не е постъпил отговор на жалбата.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на 1 изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане. Във въззивната жалба не са завени доказателствени искания.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

По делото е представена от ищеца и приета като доказателство справка от НБД „Население“, както и служебно изискано от съда удостоверение за наследници, изх. № 1708/30.06.2023 г. изд. от Столична община, от които се установява, че Т. И. И. е починал на ******** г. и е оставил за наследник по закон Т. Т. И. – син.

С разпореждане № 1011/27.03.2023 г. съдът е дал указания наследника по закон на починалия управител- Т. Т. И. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи изрично с писмена молба по делото дали желае да продължи търговската дейност на дружеството, чийто едноличен собственик е бил наследодателя му и предприеме съответните мерки за горното.

Съобщението, ведно с разпореждането е връчено на Т. Т. И. на 31.03.2023 г., като в предоставения срок не е постъпила молба в изпълнение дадените от съда указания с разпореждане от 27.03.2023 г.

При служебно извършената справка в Търговския регистър се установява, че ответното дружество „ЕДИЛТРЕЙД“ ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала Т. И. И., които обстоятелства не са променени до приключване на съдебното дирене в производството и до постановяване на настоящия съдебен акт.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.

С оглед цитираната разпоредба, по решение на окръжния съд по седалището на дружеството, последното може да бъде прекратено по иск на 2 прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

Прокуратурата е надлежно легитимирана да предяви настоящия иск.

При твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност и при липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали продължаване на дейността му, прокурорът е активно легитимирано от закона лице да предяви иск по чл. 155, т. 3 ТЗ.

В т. 1 от Тълкувателно решение 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е прието, че еднолично дружество с ограничена отговорност, каквото е ответното дружество, се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал.

1, предл. последно от ТЗ. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не вземат решение за продължаване на дейността. При настъпила смърт и липса на изявление за продължаване на дейността е налице състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи прекратяване на дружеството. От смъртта на собственика на капитала до волеизявлението на наследниците да продължат дейността, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ТЗ, че когато капиталът на дружеството е на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т. е. не е налице автоматично прекратяване. След като липсва прекратяване по силата на закона, когато собственикът на капитала е едновременно и управител на дружеството, то трябва да се приеме, че на основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, прекратяването се извършва с решение на съда, по иск на прокурора. Нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и в случаите на смърт на управител на ЕООД, която е идентична с липсата на вписан в търговския регистър управител повече от три месеца, посочено изрично в чл. 155, т. 3 ТЗ . С оглед даденото разяснение, на предпоставките на нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ в тълкувателното решение, предявеният иск за принудително прекратяване на ответното дружество се 3 явява допустим.

По делото е установено безспорно от фактическа страна, че за срок повече от три месеца след смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала, наследниците не са поискали продължаване на дейността, нито са предприели действия за поемане на дяловете и назначаване на управител. В Търговския регистър по партидата на ответното дружество не е вписано прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация.

Налице са предпоставките на фактическия състав за прекратяване на дейността на ответното дружество по предявения от Прокуратурата иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ. Установява се от събраните по делото доказателства, че след смъртта на Т. И. И. – управител на ответното дружество, на ******** г., последното няма вписан управител в продължение на над три години, т.е. над изискуемия от закона период от повече от три месеца. Към датата на депозиране на исковата молба – 23.03.2023г., така и към момента на даване ход на устните състезания пред настоящата инстанция – 14.11.2023 г. , дружеството продължава да няма вписан управител, т. е. за период много над три месеца.

В хода на настоящото производство, наследникът по закон на починалия управител и едноличен собственик на капитала не е поискал да продължи дейността на дружеството, за което право е бил уведомен от съда и му е бил даден подходящ срок да изрази становище.

Неоснователно е твърдението на особения представител на жалбоподателя, че наследникът е следвало да бъде призован като страна в настоящото производство, тъй като по иска с посоченото правно основание той няма качеството на страна.

Абсурдно е твърдението на особения представител във въззивната жалба, че починалия едноличен собственик на капитала е оставил като наследници, освен сина си и братя и сестри. Съгласно реда за наследяване по закон, наследниците от предходен ред изключват наследяване от наследници от последващ ред, каквито са братята и сестрите. Няма твърдения, нито доказателства, наследникът по закон да се отказал от наследството.

По изложените съображения и тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение.

4

При този изход на производството, жалбоподателят „Едилтрейд“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд разноски по делото в размер на 220 лева, от които 40 лв. – държавна такса за въззивното обжалване и 180 лв. – възнаграждение на особения представител, съгласно определение от открито с.з. на 22.03.2024 г., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Ръководен от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1418 /21.11.2023г. по т.д.№ 560/23 по описа на СГС, VI-18 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Едилтрейд“ ЕООД, ЕИК 131540789, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Нишава“ № 74, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски апелативен съд разноски по делото в размер на 220 лева, от които 40 лв. – държавна такса и 180 лв. – възнаграждение на особения представител и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5