Решение № 149 от 25.08.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Габрово, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Ина П. Г.а като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20234210200500 по описа за 2023 година

Жалбоподателя К. В. от град Габрово е обжалвала Наказателно постановление № 2110500559, издадено на 22.12.2021 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2002 г. за контрола и опазването на горските територии, същата е била санкционирана с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното производство по делото чрез процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия Габрово, който е упълномощила по предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство според указаното в ЗАНН. Заедно с това искане процесуалния представител на ответната по жалба страна е направил и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателката в случай, че той надвишава минималния размер, предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено 1 следното:

Свидетелите С. Д. и Т. Г. са служители на РДГ – гр. Велико Търново.

На 19.10.2021 година двамата свидетели осъществили проверка във връзка с констативен протокол Серия В, бл. № 000001, съставен на 20.07.2021 година от жалбоподателката К. Х. В. – лесовъд на частна практика при „ЦВЕТИ СТИЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „**********” № 62, ЕИК 200535019. В рамките на проверката е било установено, че лицето Н.И.Н. от гр. Габрово, посочено от жалбоподателката като добивало (на 20.07.2021 г.) немаркирана дървесина в имот номер *** (попадащ в отдел 288, подотдел „т” – частна горска територия в землището на гр. Габрово, за който на В. като представител на упоменатото дружество е било издадено позволително за сеч № 0604581 от 06.03.2021 г.) и описано в съставения от нея констативен протокол като секач с моторен трион, не е било вписано в разрешителното за работа в имота, за който се е отнасяло позволителното за сеч. За установеното при проверката, от св.

Т. Г. е бил съставен констативен протокол - Серия В, № 008476 от 19.10.2021 година, приложен на л. 10 от делото, при чието съставяне жалбоподателката не е присъствала.

Въз основа на данните, отразени в констативния протокол, на 17.11.2021 година в присъствието на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение от свид. Т. Г., който е приел, че след като на 20.07.2021 година в качеството на лице, на което е било издадено разрешително за сеч в имот номер ***, попадащ в отдел 288, подотдел „т” – частна горска територия в землището на гр. Габрово, не е следила за наличието на разрешително за достъп до имот № ***, попадащ в отдел 288, подотдел „т” – частна горска територия в землищено на град Габрово, за който е било издадено позволително за сеч № 0604581 от 06.03.2021 г., в резултат на което е допуснала в имота лице - Н.И.Н. от гр. Габрово, което не е било вписано и не е притежавала разрешително за достъп до него, жалбоподателката е нарушила чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2002 г. за контрола и опазването на горските територии. Актът е бил предявен на жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. При предявяването е подписан от нея и тя се е запознала с отразените в същия констатации. По-късно, въз основа на акта и на останалите приложени материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело, след като първоначално постановеното във връзка с него Решение № 72 от 26.05.2022 г. по НАХД № 37/2022 г. на РС Габрово е било обезсилено от касационната инстанция (Административен съд Габрово) чрез Решение № 88 от 09.06.2023 г. по КАНД № 142/2022 г., а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Габрово.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От данните, които се съдържат в приложените на л. 21 от НАХД № 37/2022 г. на РС Габрово писмени материали, е видно, че обжалваното наказателно постановление № 2110500559/22.12.2021 година е получено от жалбоподателката на 29.12.2021 г. Жалбата против него (молба и копие от разписка на „Еконт” АД, приложени на л. 6-7 от същото дело) 2 е изпратена по пощата на 04.01.2022 г.. Според отразените в нея входящ номер и дата тя е постъпила при наказващия орган на следващия ден – 05.01.2022 година, или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за неговата отмяна.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. Той трябва да бъде съобразен с определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай всяко едно от установените чрез тази норма изисквания е спазено, тъй като актът е съставен на 17.11.2021 година – преди края на тримесечния срок, започнал да тече от деня за откриване на нарушителя (който съвпада с 19.10.2021 г. – датата на проверката, за която е съставен втория посочен по-горе констативен протокол), както и преди изтичане на една година от конкретния ден - 20.07.2021 година, на който е прието, че е извършено и самото нарушение. Предвидения в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН срок за издаване на обжалваното постановление също е спазен, тъй като то е издадено на 22.12.2021 година, т.е. преди края на съответния шестмесечен период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение и изтичащ на 17.04.2022 година.

Като се базира на приложените по делото писмени материали, както и на показанията на разпитаните по него лица, съдът намира, че нарушението следва да се счита не само за извършено, но и за доказано по надлежния ред. За резултатите от проведената проверка контролните органи са изготвили констативен протокол, който съдържат ясно описание на установените при нея резултати, имащи пряко отношение към състава на конкретното нарушение от обективна страна, както и на съответните обстоятелства, при които то е било извършено от жалбоподателката К. Х. В.. Тя е била запозната с отразените в протокола констатации, а въз основа на посочените факти не може да се приеме, че обстоятелствата, които са ангажирали административно-наказателната й отговорност, не са били доведени до нейно знание и че това е ограничило възможността за реализация на правото й на защита.

Самите констатации в последствие са пренесени в обстоятелствената част на съставения акт и в тази на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Щом като това е така, а основателността на същите се подкрепя от приложените писмени материали, въз основа на които наказващия орган е формирал извод за наличието на самото нарушение, обжалваното постановление не би могло да се счита за издадено в разрез със законовите изисквания, още повече при безспорно установения факт, че самото присъствие на Н.Н. в имота, който (след като до 20.07.2021 г. не е фигурирал като включен в списъка на лицата при условията и по реда, предвидени в чл. 24, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г.) не е имал право на достъп до него, действително сочи за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба 3

№ 1 от 30.01.2002 година за контрола и опазването на горските територии. Поддържаните в насока на обратното доводи не могат да бъдат споделени, и то не само защото приложеното (на л. 5 от НАХД № 37/2022 г.) разрешение от кметското наместничество на с. Зелено дърво, община Габрово се отнася за достъп (но не и за работа в тях) до горски територии, но и защото имената на физическото лице Н.И.Н. от град Габрово, изобщо не се съдържат в него.

Нарушението е документирано според предвидения в ЗАНН ред – чрез акт, съставен от компетентен за тази цел орган, който и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наказателното постановление, чрез което нарушението се явява санкционирано, също е издадено от компетентен орган, след като изрично направеното позоваване в него и посочената Заповед № РД 49-1999 от 16.05.2011 година, издадена от Министъра на земеделието и храните, водят до заключение, че Директора на Регионална дирекция – Велико Търново очевидно е представлявал компетентно по смисъла на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ лице.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение, съдът намира наложеното за последното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. Според изложените констатации в НП неизпълнението на посоченото задължение е довело до пречки във връзка с възможността за упражняване на превантивен контрол върху законосъобразността на извършваните дейности във връзка със законосъобразното стопанисване и използване на горските територии, а това обстоятелство, съпоставено заедно с липсата на доказани обективни причини, които да дават обяснение за неизпълнените задължения от страна на жалбоподателката във връзка с тях, в никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до предпоставки, позволяващи приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо и като е санкционирал жалбоподателя К. В., вместо да приложи посочената норма и да я предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и с оглед на указаните в чл.

12 от ЗАНН цели на превенцията) наказателно постановление, определяйки чрез него наложената за нарушението глоба в лицето на минималния съгласно чл. 257 ал. 1, т. 1 от ЗГ размер, под който същата (с оглед на съдържаща се забрана в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) не би могла да се наложи. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания, които да водят до изменяване или до отмяна на издаденото постановление, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно то следва да се потвърди.

Предвид изложените до момента съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед на тях и като отчете направеното искане в това отношение заедно със съдържанието на самото осъществено процесуално представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и 4 чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията на същата по ДВ бр.