Определение № 576 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Частно касационно гражданско дело № 20268003100341 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. В. Г., чрез адвокат П. П., срещу определение № 535 от 25.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 20253500500390/2025 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е отменено определение № 939 от 30.07.2025 г. по гр. д. № 1257/2024 г. на Pайонен съд - Търговище, както вместо него въззивният съд е изменил решение № 292 от 16.06.2025 г. по гр. д.№ 1257/2024 г. в частта за разноските, като е осъдил В. К. В. да заплати на С. В. Г. разноски за оказаната по делото правна помощ в размер на 2500 лв.

Окръжен съд – Търговище, сезиран с частна жалба на С. Г., е съобразил, че гр. д. № 1257/2024 г. на Районен съд - Търговище е образувано по искова молба на В. К. В. срещу Р.

К. В. и С. В. Г., с която е предявен иск за установяване правото на собственост по отношение на описания в исковата молба недвижим имот. Първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил иска и е присъдил в полза на ответницата С. Г. разноски за адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, в размер на 2 000 лв. без ДДС (при направени и претендирани разноски от 4500 лв.). По молба на С. Г. по чл. 248 ГПК, съдът е постановил определение № 939 от 30.07.2025 г., с което е оставил молбата без уважение.

Изложил е мотиви, че при присъждане на сумата от 2000 лв. е съобразена работата на процесуалния представител на молителката адв. П. по делото, приложимата съдебна практика, както и цената на спорното право.

Въззивният съд е посочил, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид тълкуването в т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при направено възражение за прекомерност на заплатено адвокатско вознаграждение, съдът следва да прецени размера на прекомерността като 1 съотношение на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Във всеки конкретен случай съдът следва да съобрази спецификата му. В случая са направени правни възражения и съответни доказателствени искания; проведени са три съдебни заседания, представени са голям обем доказателства - както писмени, така и гласни.

При развитието на процеса, защитата на ответницата е била активна от самото му образуване, като крайният резултат е бил отхвърляне на исковата претенция. Поради това спорът се отличава с фактическа и правна сложност, която следва и от естеството на търсената защита - защита на правото на собственост. Освен фактическата и правна сложност на спора, наведените от страната правоизключващи и погасяващи възражения, както и проявената процесуална активност за тяхното доказване, при оценяем иск, следва да се съобрази и цената на търсената защита и към нея да се отнесе размерът на адвокатското възнаграждение. При тези спорове възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка. В случая пазарната цена на имота не е изследвана, поради което цената се определя от данъчната оценка на имота, която е била 4640.30 лв. Ето защо Окръжен съд – Търговище е заключил, че възнаграждение за оказаната правна помощ по делото в размер на 4500 лв. действително е прекомерно. Предвид сложността на спора, броя проведени съдебни заседания, проведеното доказване на възраженията и процесуалната активност на процесуалния представител на ответника, е приел, че следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 2500 лв.

Жалбоподателката атакува определението на Окръжен съд – Търговище като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че й се дължат разноски за адвокат в пълен размер – 4500 лв.

В изложението към касационната жалба се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира въпросите:

1. При постановяване на решението следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, както и да не обсъди и анализира всички релевантни изложени аргументи, съобразно изискването на чл. 12 ГПК;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата и доводите на страните;

3. Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил;

4. Кои са приложимите критерии и легитимните цели, въз основа на които съдът следва да извърши преценка за прекомерност при предявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК какви са правомощията на съда в изпълнение на задължението да изследва дали уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно;

5. Разпоредбите на Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, след нейното изменение в ДВ, бр. 14/2025 г., и регламентираните в нея критерии за правна и фактическа 2 сложност на делото и за размера на дължимите адвокатски възнаграждения могат ли да служат като ориентир и приложими ли са в производството по чл. 78, ал. 5 ГПК при преценката дали е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение;

6. Дължи ли съдът да направи мотивирана преценка дали е налице несъответствие между уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и извършената адвокатска работа и въз основа на какви обективни, пазарни и законни критерии формира своята представа за наличие на подобно несъответствие, преди да постанови намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Кои са относимите икономически и правни условия, които следва да бъдат разгледани и взети предвид от съда при преценката дали е налице пропорционалност на уговореното възнаграждение спрямо вложените усилия на защитата, респ. дали е налице съществено несъответствие между уговореното възнаграждение и вложените усилия на защитата;

7. Какви са критериите, въз основа на които се извежда фактическа и правна сложност на делото в производството по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Насрещната страна е депозирала отговор, съгласно който счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна.

За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:

Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане.

Постановеното от Окръжен съд – Търговище е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно.

Първите три въпроса от изложението към касационната жалба са неотносими към изложените решаващи съображения в атакуваното пред ВКС определение. Ето защо същите не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По останалите свързани въпроси, които се отнасят до критериите за намаляване на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и начина на преценка от страна на съда, обобщен отговор е даден във визираното от жалбоподателката определение № 23/07.01.2026 г. по ч. т. д. № 1793/2025 г. на ВКС, ІІ т. о. Съгласно същото, с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл.

3

78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар, като не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, § 1 ДФЕС, във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на член 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда при определяне на възнаграждението. В този смисъл е формирана трайна практика на ВКС (определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 931/21.03.2025 г. по т. д. № 2282/2024 г. на ВКС, I т. о. и др.), според която при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Налице е трайна практика на ВКС, вкл. цитираната от касаторите, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, 4 броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т.н. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела, като основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерността на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото.