Решение № 1821 от 28.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1821 гр. Бургас, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120100987 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.49, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявени от Т. Н. Т. от гр.Бургас против МБАЛ “Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр.Бургас.

Ищецът твърди, че на 03.08.2022г. е постъпил за лечение при ответника. На следващия ден във връзка с указанията на лекуващия лекар е отишъл на рецепцията на лечебното заведение, за да си запази час за ЕМГ. Служителката, която е била на смяна, му е поискала сумата от 45 лв. за изследването. Той й е казал, че е хоспитализиран в болницата и не следва да заплаща такава такса. Тогава тя е започнала да се държи грубо и арогантно с него, и в присъствието на други пациенти и служители от персонала му е заявила: “Ей, лигльо, отивай да се лигавиш на майката си!“ и “Плащаш или няма изследване!“. Твърди и че е заплатил исканата му сума, като впоследствие, по подадени от него сигнали до различни институции, е било установено, че същата не е била дължима. Сочи и че в резултат на нанесена-та му публично обида е преживял душевни страдания: стрес, срам и унижение. Иска от Съ-да да осъди ответното дружество да му върне сумата 45 лв. – като получена без основание, както и да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди – в размер на 500 лв. Претендира разноски.

С писмения си отговор ответникът признава иска за връщане на получената сума от 45 лв., но оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществе-ни вреди от Т., като излага съображения, че служителката на болницата е извършила деликта в лично качество – не при или по повод изпълнението на възложената й работа, и работодателят не следва да отговоря по реда на чл.49 от ЗЗД. Иска от Съда да я отхвърли.

Претендира деловодните разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 03.08.2022г. ищецът е постъпил за лечение в ответната болница, поради болки в кръста. На следващия ден, сутринта, във връзка с указанията на лекуващия лекар д-р С., той 1 е отишъл на рецепцията на лечебното заведение, за да си запази час за ЕМГ. Слу-жителката, която е била на смяна, му е поискала сумата от 45 лв. за изследването. Т. се е обадил по телефона на приятелката си – свидетелката В.Д., с която са имали уговорка да се видят и го е чакала отвън, за да му даде пари, тъй като не е носил в себе си. Тя е влязла в болницата и му е предала сумата. Ищецът се е наредил на опашката отново и когато е дошъл неговият ред, е обяснил на рецепционистката, че не следва да пла-ща за изследването, тъй като е настанен за лечение в отделението по НЗОК. Тогава тя се е надигнала от стола си и му е заявила с висок тон: ”Ей лигльо, отивай да се лигавиш на май-ка си! Или плащаш, или няма да ти направят изследване!”. Т. се е стъписал. Не е ка-зал нищо. Заплатил е сумата и си е тръгнал.

Свидетелката сочи, че е бил много притеснен. Чувствал се е унижен от случката, развила се в присъствието на много пациенти и служи-тели на болницата. Срамувал се е. Вечерта й се е обадил по телефона. Казал й е, че заболя-ването му – бруксизъм, се е обострило от изпитания силен стрес. Впоследствие непрекъс-нато е говорел за инцидента и я е обвинявал, че нищо не е направила. Подавал е жалби до различни държавни органи и институции.

По жалба на Т. до РЗОК Бургас с вх.№ 94-01-08/19.08.2022г. е била извърше-на проверка на МБАЛ “Лайф Хоспитал“ ЕООД. Установено е било, че служителка на болницата – Д.К.Д. /*/ неправилно е таксувала ищеца. Констати-рани са били и други нарушения в дейността на лечебното заведение. Със Заповед с № РД-25-1646/17.11.2022г. на Директора на РЗОК Бургас на ответното дружеството е била нало-жена имуществена санкция в размер на 2 400 лв. Дадени са му били и препоръки за спазва-не на изискванията за медицинските дейности по НРД за 2020-2022г.

На 20.11.2022г. ищецът е получил писмо от прокуриста на болницата. Уведомен е бил, че след извършената проверка по неговия сигнал, е било констатирано нарушение, допуснато от техен служител, както и че не е следвало да заплаща сумата от 45 лв. за ЕМГ.

Поднесени са му били извинения за причиненото неудобство. Поканен е бил да получи парите си в удобно за него време от 09.00 часа до 18.00 часа, от понеделник до петък – на касата на болницата.

Междувременно, Т. е подал жалба и до РП Бургас. С Постановление от 25.01. 2023г. е било отказано да се образува досъдебно производство и преписката с вх.№ 17098/ 2022г. на РП Бургас, пр. рег.№ 251000-22509/2022г. по описа на ОД на МВР – гр.Бургас, е била прекратена, поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер.

В хода на настоящото производство, на 19.06.2023г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 45 лв. – с паричен превод, чрез ”Български пощи” ЕАД.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е., елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпване на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя, като наличието на последния се предполага по силата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба. В чл.49, ал.1 от ЗЗД, пък, е предвидено, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него – при или по повод изпълнението й.

По делото безспорно се установява, че на 04.08.2022г . Д.К.Д. – служител на ответното дружество, изпълняващ длъжността ”*” на рецепцията на лечебното заведение, е проявила недопустимо отношение към ищеца – пациент на болни-цата, а именно – когато се е опитал да й обясни, че не дължи неоснователно поисканата от нея сума за ЕМГ, му е заявила на висок тон, в присъствието на множество други лица: ”Ей, лигльо, отивай да се лигавиш на майка си! Или плащаш, или няма да ти направят изследва-не!”. Подобна грубост и отправяне на обиди безспорно представляват противоправно пове-дение. В резултат на същото, Т. е изпитал притеснение, унижение и силен стрес. За-боляването му бруксизъм се е обострило. Т. е., налице са и неимуществени вреди, душевни страдания, находящи се в 2 причинно-следствена връзка с него. Деликтът е реализиран при извършване на възложената от ответника работа, в пряка връзка с нея и по повод изпълне-нието й – насрочване на изследване и събиране на евентуално дължимото плащане, макар и не по установения от работодателя и обществено приемлив начин. В крайна сметка, точ-но той е отговорен за подбора, обучението и контрола на кадрите си. Липсват данни за как-вито и да било лични или други отношения между служителя на болницата и увредения, а възраженията на дружеството в обратна насока са недоказани и абсолютно неоснователни.

При това положение, настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице всич-ки предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на МБАЛ “Лайф Хоспитал“ ЕООД за репариране на причинените на Т. от негов служител неимуществени вреди.

Съдът намира и че претендираното от ищеца обезщетение от 500 лв., с оглед характера на деликта и интензитета на констатираните негативни душевни преживявания, съответства напълно на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Предвявеният иск за заплащането на тази сума е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Искът за връщане на сумата от 45 лв. – като получена при начална липса на основание, следва да се отхвърли, поради извършеното в хода на делото плащане.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски: 100 лв. – ДТ, както и сумата от 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, включая и за иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – изплати на ищеца дължимата сума след приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което беше отменено определението за даване ход по същество от 14.06.2023г. и беше проведено още едно съдебно заседание, разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не може да намери приложение. Искането му за разноски по тази претенция е неоснователно.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА МБАЛ “Лайф Хоспитал“ ЕООД, с ЕИК: *, седалище и адрес на управление: */Панорамен път/, да заплати на Т. Н. Т., с ЕГН: **********, * сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – душевни страдания, изразяващи се в унижение, срам и силен стрес, от действията на служител на дружеството – Д.К.Д., на длъжността ”*”, при изпълнение на възложената й работа, а именно – на 04.08.2022г., на рецепцията в лечебно-то заведение, се е държала по недопустим начин с него – като пациент, крещяла му е и го е обиждала с думите: ”Ей, лигльо, отивай да се лигавиш на майка си! Или плащаш, или няма да ти направят изследване!”, в присъствието на множество други лица, както и сумите: 100 лв. – разноски по делото за ДТ и 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. Т. против МБАЛ “Лайф Хоспи-тал“ ЕООД иск за връщане на сумата от 45 лв., получена от дружеството на горната дата, при начална липса на основание – недължима такса за изследване ЕМГ, поради извърше-ното в хода на производството по делото плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3