Решение № 262 от 20.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000250 по описа за 2024 година

С решение № 1/03.01.24 г., постановено по т.д. № 45/23 г. по описа на Окръжен съд Хасково, ЗАД "О**- О. з.“АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на И. И. В. ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В. ЕГН ********** на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.51 ал.2 от ЗЗД сумата в размер на общо 33 165,77лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от детето И. имуществени вреди - 1 165,77 лв. за направени разноски за заключваща реконтруктивна плака,заключващи винтове самонарезни и медицински препарати за лечение / и неимуществени вреди - 32 000 лв. за претърпени болки и страдания, мъка, стрес, ужас и шок и негативните последици от емоционално и психическо отношение/, вследствие на ПТП настъпило на ******** г. и нанесените средни телесни повреди, ведно със законната лихва върху общата присъдена сума, считано от 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като исковете в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 41 457,27 лв. и за присъждане на законна лихва за периода от 21.09.2023 г. до 02.01.2023г., са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

ЗАД “О** - О. з.“АД е осъдено да заплати на И. И. В., действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В., направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковите претенции, в размер 1 на 1 646,63 лв.

И. И. В., действаща чрез своя баща и законен представител И.

Х. В., е осъдена да заплати на ЗАД “О** - О. з.“АД направените по делото разноски,съобразно отхвърлената част на исковите претенции, в размер на 1368,02 лв.

ЗАД “О** - О. з.“АД е осъдено на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокат Г. П. П. от АК - Х. 3 303,26 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

Въззивна жалба против горното решение в частта му, с която е уважен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до присъдените 32 000 лв. е подадена от ЗАД “О** - О. з.“АД. Излагат се съображения, че определеният размер е завишен, като не е съобразен с принципа за справедливост, както и със степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице, която е определена занижен размер от 20 %. Иска в обжалваната част решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до присъдения размер от 32 000 лв. Претендират се разноски по представен списък на разноските.

Насрещна въззивна жалба против решението в частта му, с която се отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над 32 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., е подадена от И. И. В., действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В., чрез процесуален представител адв. П.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта, с която е прието наличието на съпричиняване, като се оспорва такова да е налице. Иска се в тази част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди се уважи до пълния претендиран размер от 40 000 лв. ведно със законна лихва от 03.01.23 г. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на страната адв. П..

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от И. И. В., действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В., вследствие на ПТП настъпило на ******** г., виновно причинено от А. И.а В. при управление на МПС марка „В** ** *“, с 2 рег.№ ** **** **.

Безспорно е установено и обстоятелството, че за увреждащия автомобил е била сключена с ответното застрахователно дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Във връзка с ПТП е съставен Констативен протокол № ** за ПТП с пострадали лица от ********г. на ОД МВР-Х., според който на посочената дата, около 21.00 часа на 3-то класен път № *** км **+*** в посока от гр.М. към гр.Д. е станало ПТП, тъй като шофьорът на лекия автомобил А. И.а В., поради несъобразена скорост с пътните условия и мокра настилка губи контрол над управлението, излиза в дясно от пътното платно, като се удря последователно в крайпътни храсти и дървета; пострадала от ПТП е малолетната И. И. В., която се е возила на задна лява седалка на лекия автомобил, поставена в детско столче.

За станалото ПТП на водача на лекия автомобил А. И.а В. е съставен АУАН №****** от ********г. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а в последствие и НП№ **-****-****** от ********г., с което на същата е наложена глоба в размер на 200лв.

По отношение конкретния механизъм на настъпване на ПТП е кредитирано заключение на САТЕ, от което е установено, че на ********г. по третокласен път *** в посока от гр.М. към гр.Д. със скорост около 90 км/ч се е движил лек автомобил марка „Б**“, модел „*** *“, с рег. №** **** **, управляван от А. И.а В.. Движението се е извършвало през тъмната част на денонощието по прав, хоризонтален, двупосочен участък от платното за движение при мокра настилка. На км.**+*** водачът на лекия автомобил губи контрол върху управлението на автомобила, излиза вдясно от пътя и се удря в крайпътните храсти и дървета. От техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП най-вероятно е от субективен характер, в следствие на екстремни действия на водача /интензивно ускоряване/ при управлението на автомобил с много добри динамични качества и при наличие на мокра асфалтова настилка. По делото не са налице данни за оставени спирачни следи по пътната настилка от МПС. Вследствие на настъпилото произшествие са установени телесни увреждания на И. И. В., която е била пътник на задната седалка на автомобила. Според експерта, при правилно поставено детско столче тялото на И. щяло да бъде задържано на столчето и не би могло да контактува с детайли от оборудването на купето на автомобила, но може да бъде осъществен контакт на крайниците с детайли от интериора на автомобила и освен това би могло да настъпят травми по тялото вследствие на задържащото въздействие на предпазните рамки на столчето. Вещото лице сочи,че крайниците са ставно свързани с тялото и са с определена степен на свобода, но преносните инерционни сили, които им въздействат при задържано тяло на пасажера, са пропорционални на масата и са в пъти по3 малки от силата, която въздейства на тялото като цяло. Крайниците могат да контактуват с детайли от интериора на автомобила под въздействието на тези автономни сили.

В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание, вещото лице – автоексперт е заявило, че при поставено дете в столче, крайниците му биха могли да контактуват с част от автомобила, като това е възможно и за главата. Обяснява, че това е възможно тъй като след напускане на пътното платно от автомобила инерционните сили са били освен хоризонтални – наляво, надясно, и вертикални, тъй като е преодоляна и канавка. Не може да каже с кои части на автомобила е контактувала главата, няма данни къде е било детското столче, как е намерено след ПТП.

По отношение получените увреждания е кредитирано заключение на СМЕ, според която при процесното ПТП ищцата е получила следните травми: счупване на тялото на лявата бедрена кост,закрито разкъсно контузна рана в областта на лявата очница

Раната на лицето е обработена хирургически и зашита. На ********г. е извършено закрито наместване на счупването на лявото бедро и е поставена гипсова имобилизация, а на ********г. е извършена операция по открито наместване и вътрешна фиксация на лявата бедрена кост с метална планка. Последвала е гипсова имобилизация на крака и проведен курс по физиотерапия. Лечението на пострадалата И. включва оперативните интервенции, срока на гипсовата имобилизация и проведените физиотерапевтични процедури, като общо е продължило около 4-5 месеца.

Възстановителния период до пълното възстановяване на функцията на крака е продължила не по-малко от 6 месеца. За пълно възстановяване на левия крак може да се говори едва след снемане на металния имплант от бедрената кост, каквото снемане към момента на изготвяне на заключението все още не е настъпило. Установени са и белези от оперативната интервенция на лявото бедро и белегът останал като последица от раната в областта на лявата очница. На лявото бедро белегът е линеен, по протежение на бедрото, с дължина 9 см, като същият е леко хлътнал, под нивото на околната кожа.

Белегът на челото е в лявата половина, от вътрешния край на лявата вежда, дъговиден, изпъкнал наляво, с дължина около 3 см, издигнат над нивото на околната кожа. Няма медицински данни, които категорично да сочат,че И. В. по време на пътната злополука е била поставена в детско столче и с предпазен колан. Според вещото лице травмите се дължат на удари на главата и левия крак в елементи от вътрешното устройство на автомобила. Ударът е настъпил в резултат на сили породени от рязката промяна в скоростта и посоката на движение на автомобила. Предписанията на лекарите относно режима и процедурите по възстановяване на детето са спазени напълно. Налице е пряка причинна връзка между автомобилната злополука и уврежданията получени 4 от пострадалата.

В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание, вещото лице е заявило, че предполага, че детето е било в детско столче, но няма обективни медицински данни, които категорично да сочат дали е било в детско столче и с предпазен колан. Обяснява механизма на получаване на травмата счупено бедро – огъвачна фрактура, която се получава в седнало положение, силата се разпространява от коляното назад към тазобедрената става, получава ес огъване и бедрото се чупи. По отношение раната на главата сочи, че същата се дължи на контакт с предностоящ предмет, какъвто са облегалките на предните седалки; за да стигне детето дотам, има две възможности – или не е с колан в столчето, или не е в столчето, или столчето не е фиксирано правилно към седалката. Счита, че ако детето е било с правилно поставен колан или е било фиксирано столчето, едва ли щеше да стигне до предната седалка.

По делото са ангажирани и гласни доказателства.

Според показанията на св. А. И.а В., майка на пострадалото дете, тя е управлявала автомобила, в който на задната седалка се возили двете й деца – И. и по-малката й сестричка С., като и двете са били поставени в детски столчета, закопчани. Заявява, че и двете столчета били поставени от нея, правилно, с двата вида колани, които са за колата и за тях. Кракът на И. бил видимо счупен, а по главата й имало кръв. След ПТП отишли в спешното, където само промили главичката да няма кръв и ги насочили към Х., където пак отишли в спешното; оттам ги насочили към П., където сутринта с упойка пробвали да наместят крака, зашили й раничката. След два дни установили, че има малко разместване, но то било според лекарите допустимо, защото е дете и ще го израсне; били изписани след 6-тия ден, но след 10-тия ден, на контролен преглед установили при снимка, че се е разместило повече, поради което се наложила операция, с поставяне на плака и видии. Детето, особено първия ден, не можело да спи, будело се, стряскало се, плачело, много го боляло. Пиело обезболяващ сироп, вдигало първите дни и температура. След наместването на крачето било в гипс около кръстчето на цялата лява част и надолу на целия крак; след това, когато я оперирали, сложили гипс само отзад, на самия крак, а отгоре бил увит с бинт. Два месеца почти носило гипса, махнали го на 30 ноември. Провело 10 процедури по рехабилитация. Предстояло махане на пирона. Детето проплаквало, когато чуе за болницата, не искало да вижда лекар. Преди инцидента И. била весело, щастливо дете. Инцидентът й се отразил като цяло. Не искала да има белези, искала да ги махне; в парка друго дете й казвало, че не иска да има приятелка с белези.