Решение № 364 от 27.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330205184 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-1030-002021/06.04.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Й. А. М. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите от жалбата е свързват с различна фактическа обстановка и неправилна квалификация на деянието на жалбоподателя, включително и относно квалификацията „повторност“ в акта за установяване на административно нарушение. В пледоарията процесуалният му представител поддържа и развива аргументите от жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което се изпраща преписката, като го оценява като законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 10.03.2022 г. жалбоподателят Й. М. и приятелите му Б. И.ов и И. И.ов пътували с лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***, собственост на З. Д., и се връщали от гр. София. Пътната настилка била суха. Около 00:36 ч. се намирали в гр.

Пловдив на кръстовището на бул. „България“ с бул. „Васил Априлов“. Автомобилът управлявал жалбоподателят, на предната пасажерска седалка се намирал И. И.ов, а на 1 задната седалка Б. И.ов. Водачът се престорил в лявата лента на бул. „Васил Априлов“, за да предприеме маневра завой на ляво по бул. „България“. По същото време недалеч от кръстовището в посока изток по бул. „България“ се намирал полицейски патрул, който упражнявал контрол на движението и спирал за проверка автомобилите. Сред полицейските служители бил и младши автоконтрольор И. Н.. Докато изпълнявали служебните си задължения, полицейските служители чули силен шум от двигател на автомобил и видели МПС „БМВ“, което да прави ляв завой към тях. Това бил жалбоподателят. Служителите забелязали, че при навлизането в завоя лекият автомобил започнал да поднася, като задните гуми излезли от контрол. При движението автомобилът бил в положение, което не било ориентирано в една пътна лента и с нетипична траектория, а след излизане от завоя, водачът овладял автомобила.

По този начин водачът преднамерено извел превозното средство извън контрол, като го довел до загуба на сцепление на задните гуми.

След като забелязали това, полицейските служители спрели за проверка леката кола. Установили водачът като Й. М.. Служителите на реда го предупредили за опасностите за живота и здравето на него и спътниците му, а той самият обещал, че ще кара по-внимателно. Водачът не споменал автомобилът му да има технически проблем, а потеглянето му било плавно и без проблеми, както забелязал полицейският служител Н..

За установеното нарушение на място бил съставен АУАН серия GА бл. № 11330 от 10.03.2022 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В акта нарушителят не отразил, че има възражения. Актът бил разпечатан като в него при словесното изписване на нарушението било посочено, че то е извършено повторно.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И.

Н. – очевидец и актосъставител, частично от показанията на свидетелите Б. И.ов и И.

И.ов, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Н. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението и лично го е възприел. Споделя впечатление да му е направил шума от двигател, както и поведението на автомобила, който загубил контрол на задните гуми при маневра завой, не бил ориентиран в една лента за движение при завършване на маневрата, но след овладяването му бил стабилизиран. Разказва, че водачът е обещал да шофира повнимателно, както и че не му е споделил автомобилът да е имал технически проблем.

Не посочва да е казал на жалбоподателя, че при маневрата е замирисало на гуми, както се твърди от останалите свидетели. В частта относно местоположението и посоката на движение показанията му се потвърждават от тези на Б. И.ов и И. И.ов. Затова съдът оцени споделеното от Н. с доверие, като намери, че то е непротиворечиво, съответно на останалите събрани доказателства, последователно, логично и затова изгради фактическата си обстановка на показанията на актосъставителя.

Освен в споменатата част съдът не се довери на показанията на останалите двама свидетели – Б. И.ов и И. И.ов. Показанията им относно наличието на технически проблем противоречат на тези на Н. и на нормалната житейска логика. Докато спътниците на жалбоподателя сочат, че той изпитвал затруднения с автомобила, Н.

2 споделя, че такива видимо не е имало, а и самият М. не е споделил за подобни, което би следвало да бъде очакваната реакция, ако такива действително съществуваха и водачът би бил спрян от полицейски патрул. Същевременно показанията на Б. И.ов и И. И.ов са и взаимно противоречиви относно характеристиките на проблема в автомобила на жалбоподателя. Б. И.ов споделя, че проблемите на автомобила настъпили при навлизане в гр. Пловдив и се проявили както по време на движение, така и в покой. От друга страна И. И.ов посочва, че загубата на обороти на автомобила, какъвто източник на проблемите сочат и двамата свидетели, е настъпило за първи път на процесното кръстовище и те са били само при покой на автомобила. Всичките тези противоречия съдът оцени като съществени, доколкото внасят сериозно съмнение за достоверността на събитията поради непоследователността на показанията и разминаването в значими детайли. Тези аргументи дават основание да не се оценят с доверие показанията на свидетелите Б. И.ов и И. И.ов и да се изключат при формиране на фактическите изводи по делото относно наличието на технически проблем в автомобила на жалбоподателя като причина за поведението му, както и относно неборавенето с приборите на автомобила по необичаен начин. Същевременно описаното от свидетелите поведение на жалбоподателя не отговаря на дължимото и очаквано, доколкото при технически проблем следва да спре автомобила и да установи проблема, а не да продължи движението си и то като форсира двигателя му. Нещо повече показанията на обсъжданите свидетели противоречат на възприетото от полицейския служител, доколкото те твърдят водачът само да е подал рязко газ, а Н. споделя, че е забелязал загубата на сцепление на задните колела на автомобила с иначе сухата пътна настилка.

Въз основа на гореизложеното и не се възприеха възраженията за осъществяване на различна фактическа обстановка от възприетата.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения и нарушението е записано коректно. Връчен му е при съставянето.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка.

Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство. Липсва и нарушение относно квалификацията повторност на деянието на жалбоподателя, както се твърди в жалбата.

Повторността е правна категория и същата е относима при санкционирането на лицето, при положение че от фактическа страна е отразено друго такова предходно нарушение.

Същевременно тя не част от фактическия състав на установеното нарушение, доколкото липсва констатирано предходно поведение на нарушителя от полицейските служители и не се съдържа в нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. От друга страна се посочи в разпита на актосъставителя, че в конкретния случай се касае за техническа грешка при попълване на данните в служебното устройство и разпечатване на акта на място. За характера на грешката и незначителността й свидетелства и постановлението, 3 където „повторността“ не е взета предвид при формиране на изводите за виновност на водача. Затова и не е възприе възражението в този смисъл.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез загуба на сцепление на задните му колела и неизползването пътищата единствено за превоз на хора и товари. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Абстрактното правило за поведение посочено в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно ползването на пътя само по предназначение, е конкретизирано в достатъчна степен с отразеното в акта, че водачът преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавИ.е до загуба на сцепление на задните гуми. Очевидно е, че последното не е целта, с която се ползват пътищата, доколкото основния принцип и задължение на водачите е да контролират управляваните от тях ППС непрекъснато. В този смисъл такова деяние преследва друга цел, каквато е именно известният в обществото „дрифт“, чието фактическо отражение е описаното в АУАН и НП. Затова описанието е конкретно, не е общо и съдържа данни за загубата на сцепление задните гуми, т.е. занасянето на задницата на автомобила. Но доколкото част от деянието, т.е. боравенето с приборите на автомобила не е видимо за външен наблюдател, какъвто е полицейският служител, то той може да констатира единствено външните признаци, както го е направил и в конкретния акт и което после е възпроизведено и в АУАН.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.