Решение № 383 от 15.10.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1453/2020
- Вид
- Решение № 383
- Подписан
- 15.10.2020
- В сила
- 03.11.2020
- Състав
- Светослава Иванова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 85а · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 383
15.10.2020 г.
Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.
IV наказателен състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател: Светослава И. Алексиева
Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава И. Алексиева Административно наказателно дело № 20201720201453 по описа за 2020 година С електронен фиш, серия К, №3743153, издаден от ОД МВР – П., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на А. В. Д. с ЕГН ********** от гр.
П. е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от А. В. Д. , чрез пълномощника му – адв. В.К., в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че е изтекъл давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство, жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му. В писмено изложение, депозирано преди даване ход на делото, адв. Крумова е изразила желание делото да се разгледа в нейно отсъствие, като допълва доводите за незаконосъобразност на електронния фиш.
Въззиваемата страна – ОДМВР – П., не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 15.09.2018 г., около 11.10 часа, по път I-6, общ. П., в посока към гр. София, се движело МПС - л.а. “Фолксваген Поло“, с рег. №****. В района на км.83 на посочения 1 път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. На около 400 м. преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч.. В 11.11 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител, работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата .
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 84 км/ч. /получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – Я.В.Д.. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу това лице бил издаден електронен фиш, серия К №2287223, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, и била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш на 24.06.2020г. и в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Я.Д. депозирала в ОДМВР декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. № 1158007407829.06.2020г., в която посочила, че на датата отразена в електронния фиш за времето от 08.00 до 20.00 часа л.а. “Фолксваген Поло“, с рег. №**** е предоставен и е бил във владение на А. В. Д. .
Въз основа на декларацията и на основание чл.189, ал.5 ЗДвП, издаденият ЕФ срещу Я.Д. бил анулиран и бил издаден процесния – серия К, №3743153 срещу жалбоподателя.
Електронният фиш бил връчен на С.О. на 23.08.2020г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743 D0/0031427, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-6478/27.09.2018г., сп равка от ЦБД – КАТ за регистрация и 2 собственост на МПС, анулиран ЕФ серия К, № 2287223, декларация, вх. № 1158007407829.06.2020г., свидетелство за управление на МПС № 283009088, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от проверка №248-ИСИ/11.11.2017г. и №52-С-ИСИС/11.10.2018г. на БИМ.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му регламентирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и относно правното квалифициране на нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният електронен фиш е нередовен от процесуална страна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП същият следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението, нарушената норма и приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Нарушената законова разпоредба е означена непрецизно. Констатацията за наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в контролирания с АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от състава 3 на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не следва да се обвързва с него.
На следващо място, за превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта.
Санкциите, предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като в последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки наказания от тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено място или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен признак от състава на административното нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е., една и съща стойност на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя различна по тежест отговорност.
В случая, такава изрична констатация липсва в съдържанието на ЕФ, тъй като е посочено, че нарушението, установено чрез АТС № 11743d0 /преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1/, е извършено на път път I-6, км. 83, общ. П.. Само по себе си мястото е достатъчно индивидуализирано, но изричен запис дали то попада в населено място или извън такова, няма. Вписванията, че мястото на нарушението е на територията на община П., както и че е въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 – 60 км/ч., индикират съответствие с дадената квалификация по чл.182, ал.2 от ЗДвП, но е в явно противоречие с обстоятелствата удостоверени в съставен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. В съдържанието на протокола обаче изрично е посочено, че означеното място на контрол на скоростта чрез визираното техническо средство, а именно път I-6, км. 83 е на територията на град П..
Това обстоятелство е служебно известно на съда по повод изисквана за същия участък информация от администрацията, стопанисваща пътя, предоставяна с писма на директор ОПУ П. по а.н.дела, разгледани от същия съдебен състав Изложеното мотивира извод, че установените чрез събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно мястото на нарушението, съответната 4 пътна структура и скоростен режим са неточно квалифицирани и с електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място. Отсъства съответствие между отразената фактическа обстановка и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав.
Констатираното в горния смисъл противоречие в обжалвания административнонаказателен акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила и ограничава правото на защита на нарушителя, в частност възможността му да разбере за какво нарушение е наказан, въз основа на какви факти и каква е правната квалификация на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност .
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Преквалифициране на нарушението по чл.182, ал.1, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП в случая не е възможно, предвид допуснатите и други нарушения на процесуалните правила, упоменати по-горе.
Възраженията в жалбата за изтекла давност за административнонаказателно преследване са неоснователни.
Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението / нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл.
34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на 5 електронни фишове ЗАНН не съдържа.