Определение № 735 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Пазарджик, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500824 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба от адв.Р. З. от АК- Пазарджик, назначена за особен представител на Т. А. П. по гр.д.

№647/2024г. по описа на РС- Пазарджик срещу Определение №3063/23.10.2024г. постановено по същото дело.

Твърди се от страна на жалбоподателят, че с обжалваното определение е оставено без уважение искането му за изменение на Определение №2501/02.09.2024г., в частта за разноски с допълване на възнаграждението на особен представител с 300лв., което е разлика между присъденото възнаграждение 100лв. и първоначално определеното от 400лв.

Приема се, че определението е неправилно, като в тази насока се изразява несъгласие с приетото от съда, че възнаграждението от 100лв. за особен представител е съответно на извършената работа.

Твърди се, че присъдения адвокатски хонорар на особения представител е несправедлив и незаконосъобразен, тъй като противоречи на Наредба №1/2004г. на МРАВ, на ВАдв.С, където в чл.9, ал.1 е посочено адвокатско възнаграждение не по- малко от 400лв.

Визира се, че като особен представител е свършил работата сипредставил е подробен и аргументиран отговор на исковата молба, като защитата е съобразена с фактическите обстоятелства.

1

Сочи се, че ноторно е, че заплащането на адвокатския хонорар не зависи от крайния изход на спора. Както при договаряне на хонорара с клиента, така и при определяне размера от съда при назначаване на особен представител, възнаграждението зависи само от характера на делото и цената на иска.

Твърди се, че в случая възнаграждението на особения представител първоначално е определено в минимален размер- 400лв. и този паричен превод е внесен от ищеца без възражения. Разноски за възнаграждение на особения представител се поемат от ищеца, а хонорарът се определя от съда, при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и лимитите, определени в Наредба №1/2004г. Следователно се приема, че преценката, какво да бъде възнаграждението, следва да е направена от съда при назначаване на особения представител. Към този момент, съдът вече има яснота за предмета на делото- правните и фактически основания и цената на иска.

Визира се, че преценката за правната и фактическа сложност на делото, следва да бъде направена от съда при първоначалното определяне на възнаграждението, а не последващо в зависимост от изхода на спора- в случая прекратяване на производството или пък на указано от съда правно съдействие. Намаление се поставя изначално, а не накрая на процеса, тъй като в противен случай се създава несигурност за особения представител и отплатата за положения от него труд по делото- в случая от 100лв. е символична и произволна.

Ето защо се приема, че ако съда е направил извода, че казусът не се отличава с правна и фактическа сложност е следвало да приложи правилото на чл.47, ал.6, изр.2-ро от ГПК, за намаление на хонорара още при първоначалното му определяне, а не последващо.

Сочи се, че в случая и от ищеца не е било заявявано възражение за прекомерност на определеното възнаграждение от съда за особения представител на ответника по делото, а и в процесуалния закон не е предвидено служебно намаление на определения хонорар.

Приемат се за неоснователно доводите на съда, че се касаело за множество еднотипни дела срещу длъжници от ищцовото дружество за неплатени от тях задължения с изобилна съдебна практика на съдилищата.

Твърди се, че всяко съдебно дело, както и всеки правен спор е 2 специфичен и индивидуален, както и няма еднотипни съдебни решения по делата.

Искането е да се отмени обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на особения представител по делото, за изменение на Определение №2501/02.09.2024г., в частта на разноските за допълване на определеното възнаграждение за особения представител със сумата от 300лв., представляващ разликата до пълния размер на първоначално определеното по делото възнаграждение за особен представител от 400лв. и вместо това да се определи определение, с което да се допълни размера на определеното възнаграждение за адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника по делото със сумата от 300лв. до първоначално определение размер от 400лв.

В указания от съда срок не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

Съдът като взе предвид постъпилата жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№647/2024г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК 123526430, срещу Т. А. П., искова молба с правно основание чл.422, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1, пред.1 от ЗЗД

Искането е въз основа на изложените твърдения в исковата молба, да се установи със сила на присъдено нещо, съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към Т. А. П., както следва: 254,89лв.стойност на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.07.2023г.- 22.08.2023г.; 8,55лв.- стойност на законната лихва за забава за периода 12.09.2023г.- 12.12.2023г., както и законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 13.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли се, на основание Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, по тълк.д.№4/2013г., т.12 да се осъди Т. А. П., да заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№4526/2023г. по описана РС- Пазарджик разноски, както и в тежест на ответника да бъдат присъдени и направените по 3 делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, за които е заявено единствено те да се приемат.

Установява се, че с оглед призоваването на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, с Разпореждане №3488/24.10.2024г. е допуснато назначаване на особен представител на ответника, определено е възнаграждение за него в размер на 400лв, като е указано на ищеца да внесе хонорар за особен представител в размер на 400лв.

Не е спорно, че този хонорар е внесен, а АК- Пазарджик е определила адв.Р. З. да осъществи представителството на ответника Т. А. П..

Своевременно адв.Р. З. е представил отговор на исковата молба. В него същия е заявил, че приема предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани. В тази връзка е изложил подробни съображения. Искането е да се отхвърлят същите.

Видно от Определение №1998/08.07.2024г. постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

От Молба с вх.№19961/06.08.2024г. подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, представлявано от В.Р.К. в качеството му на заместник- председател на Съвета на директорите на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и П.Ф.Я.- в качеството му на прокурист на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е видно, че на основание чл.232 от ГПК, в качеството им на законни представители на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, предвид обстоятелството, че след входиране на исковата молба за образуване на делото, ответникът Т. А. П. е изплатил изцяло задължението си, включително и разноски е оттеглена подадената искова молба, като е поискано производството по делото да бъде прекратено.

Видно от Определение №2501/02.09.2024г. се установява, че първоинстанционния съд е отменил насроченото на 08.10.2024г. открито съдебно заседание, прекратил е производството по гр.д.№647/2024г. по описа на РС- Пазарджик, обезсилил е Заповед №2358 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.12.2023г., издадена по ч.гр.д.№4526/2023г. по описа на РС- Пазарджик, съответно е постановил да се изплати на особения представител на ответника- адв.Р. З. от АК- Пазарджик възнаграждение за 4 извършената досега работа в размер на 100лв.

От Заявление с вх.№22698/13.09.2024г. подадено от адв.Р. З., в срока по чл.248 от ГПК е поискано от районния съд да измени Определение №2501/02.09.2024г., в частта на присъденото възнаграждение на особения представител на ответника, като се присъди то в пълен размер- определеното възнаграждение от 400лв., вместо определената сума от 100лв.

С Разпореждане №7869/24.09.2024г., съдът е разпоредил препис от постъпилото по делото заявление с вх.№22698/2024г. с искане по чл.248, ал.1 от ГПК да се връчи на другата страна- на ищеца за отговор в едноседмичен срок от получаването, като такъв не е постъпил.

Видно от Определение №3063/23.10.2024г., в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставено без уважение искането на адв.Р. З. от АКПазарджик- особен представител на ответника Т. А. П. за изменение на постановеното по делото Определение №2501/02.09.2024г., в частта за разноските с допълване на определеното възнаграждение на адв.Р. З. от АКПазарджик със сумата от 300лв., представляваща разликата до пълния размер на първоначално определеното по делото възнаграждение по чл.47, ал.6 от ГПК от 400лв. /т.е. разликата между присъденото възнаграждение от 100лв. и първоначално определеното възнаграждение от 400лв./.

При така установеното, от правна страна съдът приема следното:

Подадената жалба е допустима, тъй като същата е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 01.11.2024г., а частната жалба е подадена от него на 04.011.2024г.- т.е. в рамките на едноседмичния срок.

По съществото си тя е частично основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че в случая присъденото в полза на особения представител възнаграждение в размер на 100лв. е съответно на реално извършената работа по делото, както и че не са налице неотчетени или несъобразени от съда обстоятелства при постановяване на съдебния акт, които да налагат изменението му в частта за присъденото възнаграждение. Констатирал е, че производството по делото не е нито с правна, нито фактическа сложност.

Отчел е, че към исковата молба са приложени два документа, на които ищецът основава претенциите си и които особения представител е следвало да се 5 запознае. Установил е също така че по делото няма проведено нито едно открито съдебно заседание, следователно особения представител не се е явявал на такова.

Прието е, че особения представител е извършил само едно процесуално действие- подал е отговор на исковата молба, като определеното за същото възнаграждение е съответно на извършената работа и не следва да се увеличава.

В конкретният казус настоящата инстанция намира, че следва да се приемат изведените изводи относно правната и фактическа сложност на делото и, че е подаден единствено писмен отговор от страна на особения представител. Съответно обаче не може да приеме, че определеното възнаграждение на особения представител е съответно на извършената работа и не следва да се увеличава.

Категорична е разпоредбата на чл.47, ал.6, изр.2 от ГПК, че възнаграждението на особения представител се определя от съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, но не по- малко от една втора от него.

Безспорно се установява, че първоначално възнаграждението на особения представител, което е определено от съда е в размер на 400лв.

Същото е платено от страна на ищеца след дадено му указание от първия. Не може да не се приеме извод, че районния съд при определянето на този размер се е съобразил с правната и фактическа сложност на делото, което в този момент е било в начален етап.

Факт е обаче, че впоследствие е подадена молба от страна на ищеца, с което е направено оттегляне на исковата молба поради плащане от страна на ответника на заявената претенция, ведно с разноските, като е поискано прекратяване на делото. Налице е уважаване от първоинстанционният съд на същата, като делото е прекратено.