Решение № 3255 от 26.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41971/2023
- Вид
- Решение № 3255
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 188 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 107, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3255 гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110141971 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. С. Г. и С. Й. И., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищцовото дружество следните суми: 413, 55 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. за топлоснабден имот в ************************, аб. № *******, 66,33 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г., 16, 31 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 –м.
04.2022 г., 3, 38 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 61723/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са собственици на процесния имот. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, 1 формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ООД, като е сключен и договор с подизпълнител – „Директ“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н. С. Г. чрез адв. Д., в който се поддържа становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на иска.
Твърди се, че исковата молба не била подадена чрез юрисконсулт с надлежно учредена представителна власт. Оспорва се качеството потребител на ответника Г., като се излагат конкретни твърдения, че за процесния период тя е била лишена от възможността да ползва имота въз основа на съдебно решение, а впоследствие имотът бил продаден на публична продан, поради което нито тя, нито другият ответник имали качеството потребители.
Оспорва твърденията за доставено количество топлинна енергия в имота, както и че дяловото разпределение е извършено точно. Оспорва наличието на облигационни отношения с фирмата за дялово разпределение, за която се твърди да го е извършвала. Сочи, че не става ясно какви суми и на какво основание се претендират от нея, нито става ясно за всеки конкретен месец каква сума се претендира. Прави възражение за погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Й. И., подаден чрез адв. Д., в който е заявено становище за неоснователност на предявения иск. Посочено е, че в процесния период имотът е бил отчужден въз основа на публична продан, поради което и ответниците нямат качеството потребители. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
С определение от 23.05.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Директ“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 61723/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по 2 настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 29.11.2022 г.
Заповедта е връчена на длъжниците и в срок всеки от тях е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Според дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г., постановено по тълк.д. № 2от 2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, 3 ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че по силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 22.04.1986 г. Главна дирекция за изграждане на София при СНС продава на Н. С. И.а новопостроено жилище № 78, находящо се в жилищна сграда блок **** в ***** в *****.
Видно от издаденото от „Географска информационн систета – София“ ЕООД удостоверение жилищната сграда със стар адрес *****, *****, ***** е с настоящ адрес ***************** и вх. Г. По делото е прието като доказателство решение № 259 от 30.03.199 г., постановено по гр.д. № 3833/1997 г. по описа на Софийски районен съд, 92 с-в, видно от което сключеният брак между С. Й. И. и Н. С. И.а е прекратен на основание чл. 99, ал. 1 СК /отм./.
Със същото решение на основание чл. 107, ал. 1 СК ползването на наемното жилище, придобито по време на брака, находящо се в ******, ***** ****** е предоставено на С. Й.
И., като Н. С. И.а е осъдена да му предаде владението. Няма данни решението да е влязло в сила. Приета като доказателство е и искова молба, подадена от Н. С. Г. срещу С. Й. И., с която е предявен иск за делба на апартамент № 78, с адрес в ************************, в която от ответницата в настоящото производство е заявено, че двамата с другиуя ответник са съсобственици на процесния имот. Обстоятелството относно подадената искова молба, както и че същата носи подписа на Н. С. Г. не е оспорено от нея.
По делото не са представени преки писмени доказателства, удостоверяващи сключването на договор за промяна на партидата на името на С. Й. И.. Приложено е удостоверение за поС.ен адрес на Н. С.Г., видно от което считано от 20.05.2005 г. ответницата е с поС.ен адрес в ***********. Приложени по делото са 2 бр.общи фактури, съответно за периода от 01.05.2019 г, до 30.04.2020 г. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., издадени от доставчик „Топлофикация София“ ЕАД на името на получателя С.
Й. И.. Прието като доказателство по делото е постановление за възлагане на недвижим имот - апартамент № 78, с адрес в *****, *****, ***** на купувача по осъществената публична продан „МИДИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД. В постановлението е отбелязано, че същото е влязло в сила на 22.06.2021 г. Приложени и приети като доказателства по делото са отчетите на топломерите, извършени от третото лице помагач за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2020 до 30.05.2021 г., същите съдържат неоспорен подпис на С. Й. И. и той е отбелязан като абонат. В индивидуалните справки като клиент отново е посочен ответникът.
Освен това по делото е приложен препсис от съдебно решение по гр.д. 54628/2017 г. по описа на СРС, 126 с-в. Решението е представено от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в обезличен вариант, но по инициалите на ответника може да се направи обоснован извод, че 4 касае именно до ответника и в настоящото производство С. Й. И.. Предмет на делото е цена на доставена топлинна енергия за периода от май 2013 г. до април 2016 г. до имот с абонатен номер 273248, който е идентичен с имота, който е предмет на настоящото дело, поради което и съдът намира, че се касае за един и същи имот. С постановения съдебен акт, за който също няма данни, да е влязъл в сила, е осъден ответникът да заплати на топлофикационното дружество суми, представляващи цена на доставена топлинна енргия, мораторна лихва и дялово разпределение. Доколкото ищецът по настоящото дело сам представя препис от това решение за обосноваване на доводите си, че ответникът е потребител, то именно това обстоятелство следва да се тълкува като признание на неизгоден факт от негова страна, а именно, че единствен потребител на топлинна енергия за имота е С. Й. И.. Следва да се направи извод, че между ищеца и ответника е съществува договорка, по силата на която именно С. Й. И. отговора за изпълнение на задълженията по договора за доставка на топлинна енергия. Всички тези установени обстоятелства дават основание на съда да приеме, че за част от процесния периода, а именно от 01.05.2019 г. до влизане на постановлението за възлагане в сила /22.06.2021 г./ титуляр на качеството потребител на топлинна енергия за имот с адрес ********************* е бил именно С. И. Й.. Приетите като доказателства писмени документи създават верига от косвени доказателства относно обстоятелството, че между „Топлофикация София“ ЕАД и С. И. Й. е съществувала индивидуална уговорка относно качеството потребител. Константна е практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроси относно косвените доказателства.
Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e70678a-95bf-45ee-837f-124126fe6966