Решение № 105 от 24.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Красимир Р. Рачев при участието на секретаря М.Ж.Т. в присъствието на прокурора Р. Р. като разгледа докладваното от Красимир Й. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500601026 по описа за 2022 година Производството е по глава ХХІ на НПК.

С присъда № 35 от 13.09.2022 г. на Районен съд – гр. Раднево, постановена по НОХД № 85/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият М.

М. М., ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 03.12.2021г. в гр.

Раднево пред надлежен орган на властта - В.Д.Д. и Й.Н.Й. – служители на **, набедил А. С. Н. в извършване на престъпление по чл.182, ал.1 от НК, че е оставила малолетното си дете без надзор и достатъчна грижа и с това е създала опасност за неговото физическо и душевно развитие, като знаел, че Н. е невинна – престъпление по чл.286, ал.1 от НК – набедяване, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Против горепосочената присъда са постъпили протест от РП - Стара Загора ТО- Раднево и жалба от А. С. Н. – частен обвинител, чрез повереника й адв. Ж. З. от АК – Стара Загора.

В протеста са изложени съображения за неправилност и необоснованост на определението с искане да бъде отменена присъдата и да се постанови нова, с която да се осъди М. М. М..

1

В жалбата от А. С. Н. – частен обвинител, чрез повереника й адв. Ж. З. от АК – Стара Загора се сочи, че обжалваната присъда на РС Раднево е неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия М. М. М. в лицето на адв. С. Ч., моли присъдата да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Окръжен съд – Стара Загора намира, че протеста и жалбата са процесуално допустими като подадени в срок, разгледани по същество се явяват неоснователни.

Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 03.12.2021г. подс. М. пожелал да види детето си и А. Н. се съгласила. Около 11.00 часа на посочената дата той отишъл до дома на родителите на Н., а тя извела детето. Подс. М. предложил тримата да прекарат заедно следобеда. А. Н. заявила, че няма такава възможност, защото има личен ангажимент в гр.Стара Загора, но предложила на подс. М., когато детето се събуди от следобедния си сън, да го вземе и да го изведе за няколко часа, с което той се съгласил. Уговорили се, когато детето се наспи, Н. да му се обади по телефона, така, че той да отиде до дома на родителите й и да вземе детето.

Около 14.40 часа св.М. Н. - майка на А. Н., се прибрала от работа. А. Н. оставила детето на нейните грижи и заминала за гр.Стара Загора, където имала намерение да си направи татуировка. Междувременно подс. М. й се обадил по телефона. Тя му казала, че вече пътува към гр.Стара Загора, но като се наспи детето ще му се обади да отиде да го вземе. Впоследствие подс. М. продължил да я търси по телефона, но докато й правели татуировката, А. Н. не приемала обажданията му. Когато узнала от майка си, че детето се е събудило и приготвено да бъде изведено от баща си, А. Н. написала на подс. М. съобщение да отиде и вземе детето. Излизайки от студиото за татуировки обаче била пресрещната от подс. М., който бил с автомобила си. Подс. М. започнал да я обижда с нецензурни думи, наричайки я „обща“ и твърдейки, че прави „курвенски номера“. А. Н. се качила в своя автомобил и потеглила към дома на своя братовчедка. Подс. М. не преставал да звъни на телефона й, поради което тя блокирала обажданията му. След като се прибрал в 2 гр.Раднево, подс. М. не отишъл да вземе детето, каквато била уговорката му с А. Н., а в 16.39 се обадил на ЕЕН 112. Обаждането било прието от дежурен оператор в Районен център 112 - гр. Бургас. При обаждането си подс. М. заявил: „Да ме свържете с полицията, тъй като майката на детето ми не си е вкъщи може би 5-6 часа и не знам кой гледа детето ми, тъй като сме разделени и сега изобщо не знам къде ми е детето и кой го гледа... Ако може да дойде една кола тука да видим майката...“ На изказаното предположение от оператора, че детето може да е оставено на грижите на близките на А. Н., подс. М. отговорил „Ами как ще ги оставя? Аз баща ли съм, къв съм? И не ми вдига цял ден. Не знам къде е. В ...?.. доколкото знам, прай си татуировки, прай си ноктите, изобщо не й пука за детето. Аз искам да си взема детето да си е при мене, като не го гледа тя. Не баба й да ми го гледа или майка й…“ След уточнението, че детето е на възраст 1 година и 8 месеца, заявил: „Искам да ви кажа, че сега отивам на адреса аз. И изобщо не знам там ли е детето, няма ли го. Само знам, че майка му е в гр.Стара Загора от два часа на обяд и изобщо не знам ще се връща ли, няма ли. Кой го гледа това дете“?

В 16.42 часа сигналът на подс. М. бил предаден от районен център 112гр.Бургас на оперативния дежурен в група „Оперативна дежурна част“ при ОД МВР гр. Стара Загора, а от там на оперативния дежурен в РУ - Раднево. За извършване на проверка на място бил изпратен дежурния автопатрулен екип на РУ - Раднево, в състава на който влизали свидетелите В.Д.Д. и Й.Н.Й..

Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал, а именно – че не се констатират съществени противоречия и несъответствия, и че събраните гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени фактически обстоятелства по делото. Също, както първата инстанция, настоящият съдебен състав смята, че разпитите на двамата полицаи са написани почти идентично. В съдебното заседание е констатирано наличие на съществени противоречия, а съгласно принципа на непосредствеността в съдебното производство съдът следва да даде превес на показанията дадени в съдебното производство, които в случая не отговарят на тези, на които се крепи цялото обвинение. Още повече съгласно протокола от 3 направената съдебно – техническа експертиза става ясно, че обвиняемия не твърди че детето е без надзор, а че не знае кой се грижи за него в момента.

Този неоспорим факт е неглижиран от обвинението.

В обобщение следва да се отбележи, че въззивната инстанция напълно споделя дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал. Изводите си по фактите, районният съд е извел именно въз основа на тази законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки.

При така възприетата от анализа на посочените доказателства, безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на Окръжен съд Стара Загора счете, че правните изводи на първата инстанция за липса на извършено от подсъдимия М. деяние, което да е съставомерно, по своето обективно и субективно проявление престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК , са законосъобразни и правилни. По същество престъпното набедяване се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. От субективна страна престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК може да бъде осъществено само умишлено – дееца следва да съзнава, че приписва престъпление на лице, което то не е извършило. В случая, констатациите на първостепенният съд, че чрез съобщението е било упражнено право на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е осъществен съставът на престъплението по чл.286 НК и липсва умисъл за набедяване, а оттам е налице несъставомерност на деянието по този текст от закона. При тези данни и въззвиният съд приема, че подсъдимия М. не е целял да набеди свидетеля Н. в извършване на престъпление, а единствено да сигнализира компетентните органи да установят и проверят съмненията му същата да е извършила такова.

Аргументи, подкрепящи изложеното са и установените в съдебната 4 практика константни положения, че всякога, когато се установи, че деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване, тъй като в противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства се окажат неистински. В този смисъл решение № 453/2010 г. на 3 н. о., решение № 356/2009 г. на 3 н. о., ВКС.

По всички тези съображения настоящият състав на въззивната инстанция прие, че въз основа на така установените фактически положения и констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, не може да се изведе правен извод, че инкриминираното поведение на подсъдимия М. М. сочи за наличието на обективните и субективни признаци на неправомерното посегателство срещу правосъдието, визирано в разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от НК . Поради това Окръжен съд Стара Загора намери, че подсъдимия правилно, законосъобразно и обосновано от първостепенния съд е признат за невиновен и оправдан за това да е извършил посоченото престъпление. Съобразно това се налага и крайното заключение на настоящата инстанция, че протестирания и обжалван съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35 от 13.09.2022 г., постановена по НОХД № 85/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Раднево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6