Решение № 134 от 26.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Враца, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20221400100552 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 50 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С. А. Т., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***" *** и Т. А. Т., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***" ** срещу земеделски производител Р. Г. Б., от ***.

В исковата молба се твърди, че С. А. Т. и Т. А. Т. са син и дъщеря на починалия А. Т.

Х., на 49 г.. На 26.07.2022 г. А. Т. Х. постъпил на работа като пастир на едър добитък към земеделски производител Р. Г. Б.. В същият ден бил изпратен със стадо едър рогат добитък /крави и бик/ да ги пасе и пази. На 26.07.2022 г., около 19,20 ч. бил подаден сигнал от земеделски производител Р. Г. Б. в РУ - Б. Слатина, че в землището на с. *** в близост до язовир на 5-ти стопански двор в южната част на селото бил намерил починал пастирът на стадо едър рогат добитък А. Т. Х.. По тялото на същия имало следи от наранявания.

Смъртта била констатирана от екипа на ФСМП - Б. Слатина. Причината за смъртта на А. Т.

Х. били нанесените множество телесни повреди от бика в стадото. По случая било образувано ДП № 248 ЗМ-494/2022 г. по описа на РУ ***. Причини за настъпване на смъртта на А. Т. Х. били нанесените му множество телесни повреди от бика в стадото на земеделския производител Р. Г. Б.. Пострадалият А. Т. Х. бил получил несъвместими с живота травми. Съществувала пряка причинна връзка между деянието на животните, собственост на ответника и настъпилите общоопасни последици – смъртта на А. Т. Х.. А. бил мъж, в работоспособна възраст, деен, активен, в отлично здравословно състояние. Бил 1 отговорен и трудолюбив човек, който се грижил всеотдайно за своето семейство. Ищците изключително тежко преживяли смъртта на своя баща. Неговата смърт била съкрушителна за тях. Връзката помежду им била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. С. А. Т. и Т. А. Т. израснали с всеотдайните грижи на баща си, с неговото внимание и любов. Те приели като пример за подражание своя баща някой на когото се възхищавали и искали да приличат. А. Т. Х. влагал много старание и любов в отглеждането на децата си, осигурявал им всичко, от което се нуждаели, не ги лишавал от нищо, посветил живота си на тях. В резултат на трагичния инцидент обаче ищците загубили моралната и физическата подкрепа на баща си, на която винаги разчитали. Загубата на А. причинила на ищците огромен психически стрес, неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най - близкия до тях човек била непрежалима. Несвоевременната смърт се отразявала крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищците. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на А. Т. Х. щели да ги съпътстват през остатъка от живота им. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихвала, в резултат на което ищците продължавали да страдат и скърбят. Искат да бъдат компенсирани неимуществените вреди, които са резултат от причинените им болки и страдания. Ищците претендират осъждане ответника да им заплати, както следва: на С. А. Т. обезщетение в размер на 25 500,00 лева, частичен иск от 220 000,00 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес вследствие на причинената смърт на неговия баща А. Т. Х. и на Т. А. Т. обезщетение в размер на 25 500,00 лева, частичен иск от 220 000,00 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, психически стрес и страдания, вследствие на причинената смърт на нейния баща А. Т. Х.. Претендират разноски.

В законния срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. В отговора заявява, че претенциите се основават на отговорността по чл. 50 ЗЗД за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. За да се ангажира отговорността на ответника по иск по чл. 50 от ЗЗД за вреди причинени от животно трябва да бъде установено, че той е собственик на животното или то е било под негов надзор. От страна на ищците не се сочели правнорелевантни факти, установяващи собствеността на ответника върху животното (бика), причинило деликта, не се представяли и относими доказателства, установяващи въпросните правнорелевантни факти, поради което исковата молба била неоснователна и недоказана. С исковата молба не се излагали и твърдения, а не се сочели и доказателства, установяващи причинната връзка между настъпилата смърт на пострадалото лице и поведението на животното (бика), в смисъл дали смъртта е била реално възможно следствие на това поведение. Според съдебната практика, ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не бивало да се приема за дадена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябвало да се види, дали те 2 създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. Липсата на твърдения и доказателства относно причинно-следствената връзка между поведението на животното (бика) и настъпилата смърт също налагали извод за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Претендираното обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди се мотивирали в исковата молба с твърдяна изключително силна емоционална връзка на ищците с починалия им родител, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, както и с взаимопомощ и подкрепа. Според постановление от 24.11.2022 г. по досъдебно производство № 494/ 2022 г. по описа на РУ на МВР *** (пр.пр.

1323/ 22 г. на Окръжна прокуратура Враца) се установявали обстоятелства, които не кореспондирали с твърдяната близост между ищците и починалия им родител. Децата живеели на адрес гр. ***, ул. “***“ № ***, а бащата живеел заедно със сестра си Б. Х. и нейното семейство на адрес гр. ***, ***. Тези обстоятелства, пораждали съмнения в твърдяната им близост, а оттук - и до настъпилите в следствие тази близост душевни болки, психически стрес и страдания вследствие смъртта на близък човек. При определяне на евентуално обезщетение за неимуществени вреди следвало да се има предвид обстоятелството, че пострадалия е бил лицето под чийто надзор са се намирали бика и останалите животни в стадото към момента на настъпване на деликта. Съгласно съществуващата по въпроса практика на ВКС отговорността за вредите по чл. 50 ЗЗД следвало да бъде носена при условията на солидарност от собственикът на животното и лицето под чийто надзор се намира то, при условията на солидарност или поотделно от всяко от тях. При евентуалното установяване на фактическия състав на чл. 50 ЗЗД по делото, ответникът следвало да отговаря до половината от размера на определеното от съда обезщетение. Следвало да се има предвид и това дали настъпилата смърт не се дължи на изключителната вина на пострадалото лице, за което имало достатъчно данни. В цитираното по-горе постановление от 24.11.2022 г., се установявало, че на местопроизшествието бикът за който се предполага, че е наранил пострадалия и причинил смъртта му, бил яростен, бучал и ровил с копито, а върху трупа имало следи от смляна от животното трева, както и послесмъртни увреждания (охлузвания по гръдния кош, коремната стена и крайниците), които според съдебномедицинската експертиза в досъдебното производство могли да бъдат получени от въздействието на подобно животно (бодене, притискане с глава или крак).

Безспорно при това положение, че животното предварително било вбесено от пострадалия, както и че деликта настъпил изключително по негова вина за което свидетелствало и отношението на животното към падналия човек – бодене и тъпкане. Този извод се потвърждавал и от благия нрав на животното, с което никога преди това нямало проблеми от подобно естество. Според съществуващата по въпроса практика на ВКС собственикът на вещта, причинила вредата, не носел отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са резултат на изключителна вина на пострадалия. Предявената искова молба била неоснователна и недоказана, поради което следвало да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове, по съображенията в исковата молба. В писмена защита излагат 3 подробни доводи за основателността на исковете.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа отговора по съображенията в отговора. В писмена защита излага подробни доводи за неоснователност на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от удостоверение за наследници от 24.11.2022 г., че А. Т. Х. е починал на 26.07.2022 г., и е оставил за наследници синовете си – Д. А. Т. и С. А. Т., и дъщеря си Т.

А. Т..

Установява се от фиш за спешна медицинска помощ от 26.07.2022 г., издаден от ЦСМП – Враца, Филиал – ***, че на посочената дата е намерен труп на мъж – З., пострадал от бик, без жизнени показатели и без дишане и сърдечна дейност.

Установява се от протоколи за разпити на страните по делото, в качеството на свидетели, подписани от същите, от постановление от 24.11.2022 г. на прокурор при Врачанска окръжна прокуратура по досъдебно производство № 494/22 г. по описа РУ на МВР - ***, пр. пр. № 1323/22 г. на Окръжна прокуратура – Враца и от останалите приложени по делото документи от посоченото ДП, че А. Т. Х. живеел в гр. ***, *** със сестра си Б. Х.. Пролетта на 2022 г. заминал да работи извън страната и се прибрал в края на юли същата година. На 25.07.2022 г. се обадил по телефона на Р. Б. от с. ***, земеделски производител, занимаващ с животновъдство и го помолил да го наеме при него на работа. Р.

Б. взел с автомобила си А. Х. и го закарал в с. ***, в местността „Липето", където се намирал животновъдния обект. Уговорили се починалия да започне при него работа пробно и да се занимава с отглеждане на животните на свидетеля, който имал стадо от говеда - 31 крави, 3 юници, 1 бик и 5 телета, като щял да живее в сградата на обора. На следващия ден 26.07.2022 г., около 10,30 ч. Б. пуснал животните от обора и А. Х. излязъл с тях на паша в полето на изхода на с. *** за гр. Враца, в близост до язовира. За времето от 10,30 ч. до 19,00 часа починалият бил с животните на паша. За този период бикът от стадото на Б. с рог причинил прободна рана в лявото бедро на починалия, който паднал на пасището, в района между насаждения от царевица и язовира. Около 19,00 ч. Б. бил в обора с Т. М., когато забелязали, че стадото се намира, в блока с царевица. Двамата отишли на мястото и прибрали животните, като забелязали, че бикът е яростен, бучал и ровел с копито. След прибирането на животните започнали да търсят А. Х.. Намерили го да лежи безжизнен, като върху тялото му имало следи от смляна от животно трева. Б. веднага се обадил на телефона за спешни повиквания. На място пристигнал екип на Спешния център, който установил смъртта. В хода на разследването на мястото на произшествието бил извършен оглед на труп, при който било установено започващо трупно вкочиняване, констатирано било, че дрехите, с които е облечен са пропити с кръв и е налице разкъсване на панталона вляво, с „Г" образна рана и остри ъгли проникваща в дълбочина. Бил извършен оглед на труп и аутопсия, при които била установена прободна рана на ляво бедро с разкъсване на левите бедрени артерия и вена, картина на остра кръвозагуба - бледост на кожата и лигавицата, 4 анемия на вътрешни органи, мозъчен оток с вклиняване, послесмъртни охлузвания по гръдния кош, коремната стена и крайниците. Причина за смъртта на А. Х. била масивната кръвозагуба възникнала в резултат на разкъсването на левите бедрени артерия и вена.