Решение № 442 от 24.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Перник, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720201534 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №22-1158-001993/11.07.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, на Б. Н. С., с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер 50 /петдесет/ лева за това, че на 17.05.2022г., в 10.45 часа, в гр. Перник, в зоната на кръстовище от ул.

Железничарска и улица без име, спира за престой/паркира лек автомобил „Мерцедес А160“ с рег. № ***** на по-малко от 5 метра от кръстовището нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е подадена жалба от

Б.

Н.

С., с която оспорва законосъобразността на административнонаказателната процедура като излага възражения, че АУАН не и е предявяван за подпис и не и е връчван. Релевира и възражения за неспазване на изискванията, установени към съдържанието на акта и наказателното постановление. Изразява и несъгласие с вмененото й административно нарушение, като излага възражения, че същото не е извършено и че отговорността й е ангажирана незаконосъобразно. Моли наказателното постановление да бъде отменено като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон .

Тази позиция жалбоподателката поддържа и в съдебното заседание.

Административнонаказващият орган – началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката 1 изразява становище, че жалбата е неоснователна. В съдебно заседание не е участвал и не е представляван от пълномощник.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес и в законоустановения срок, поради океото е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Нарушението, за ко ето е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е по чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата. Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GA

№619901/17.05.2022г. В съдържанието му е посочено, че на 17.05.2022г., 10.45 часа, при извършена проверка в гр. Перник, ул.“Железничарска“, служители в Първо РУ – Перник – свидетелите С. К. С. и Ц. М. Л. установили, че в зоната на кръстовището от улица „Железничарска“ и улица без име, до ****№*, на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището е спрян за престой/паркиран лек автомобил „Мерцедес А160“ с рег. № *****. Предвид отсъствието на водача, свид. С. С. предприел съставяне на фиш за констатираното неправилно паркиране на МПС в отстъвие на нарушителя по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП. Преди да завърши съставянето на документа, на мястото пристигнала жалбоподателката със своя син - Н. Б.. Първоначално същата не възразила срещу нарушението, но при предявяване на фиша за подпис променила позицията си – оспорила нарушението с възражение, че не е паркирала в зона на кръстовище, както и че в района няма поставен пътен знак, забраняващ паркирането. Отказала и да подпише вече издаденият фиш серия GT № 1148988, след което се качила в автомобила и заедно със сина си напуснали мястото.

Предвид оспорването на нарушението и отказа на С. да подпише фиша , на осование чл.186, ал.2 от ЗДвП свид. С. предприел съставяне на АУАН. В отсъствие на лицето, сочено като нарушител, на 17.05.2022г., същият образувал административнонаказателно производство с АУАН серия GA №619901/17.05.2022г. за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата. Актът бил съставен в присъствието на свид. Л. като очевидец на нарушението, която го подписала.

Предявяването, подписването и връчването на съставения срещу жалбоподателката акт било възложено на свид. Р. Д. - мл. полицейски инспектор в РУ – Т., където актът бил изпратен, тъй като се установило, че Б.

С. пребивава на адрес в с. Н., общ. Т. . Същият разговарял с нея, уведомил я, че има съставен АУАН срещу нея в град Перник, но С. отказала по-нататъшен разговор и съдействие с мотив, че за запознаване със съставени срещу нея документи може да бъде намерена на постоянния си адрес /по лична карата/.

Върху един от екземплярите на АУАН свид. Д. вписал датирана бележка:

„Лицето отказва да се запознае със съдържанието на АУАН и отказва да го получи, 15.06.2022г.“, под която вписал името и длъжността си и се подписал.

2

Н а 11.07.2022г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и въз основа на АУАН серия GA №619901/17.05.2022г. издал наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Б. С. административно наказание глоба 50 лева за горепосоченото нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните доказателства – показанията на свидетелите С. К. С., Ц. М. Л., Р. Р. Д., фиш за налагане на глоба серия GT, №1148988/17.05.2022г, АУАН серия GA №619901/17.05.2022г., заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

От правна страна, съдът намира следното:

Обстоятелствата, при които е констатирано вмененото на жалбоподателката нарушение не са спорни по делото. Законосъобразно в случая е приложена общата процедура по чл.36, ал.1 от ЗАНН, тъй като констатираното с фиш по реда на чл.186, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно нарушение е оспорено от наказаното лице и последното е заявило отказ да подпише издадения фиш. В тази хипотеза, съгласно изричната норма на чл.186, ал.2 от ЗДвП, а и съгласно регламентацията в общите разпоредби на чл. 39, ал.2а и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания, задължително се прилага състезателното производство по ЗАНН, което започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и приключва с издаване на наказателно постановление, подлежащо на съдебно оспорване.

Особени правила относно съставянето на АУАН в тази хипотеза не са предвидени, поради което процедурата е подчинена на общите правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, предвидени в ЗАНН.

Основавайки се на събраните по делото доказателства съдебният състав намира, че при образуване на административнонаказателното производство са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем.

На първо място нарушено е императивното изискване в чл.40, ал.1 от ЗАНН за лично участие на нарушителя при съставяне на акта. Гласните и писмените доказателства събрани по делото еднопосочно установяват, че актът е съставен в отсъствие на С., без да са налице предпоставките в чл.40, ал.2 от ЗАНН, допускащи това - нарушителят да не може да бъде намерен или след покана да не се е явил. Това е видно от самото съдържание на акта и се потвърждава от разпитаните свидетели. От показанията на свид. С. и Л. става ясно, че покана по реда на чл.40, ал.2, предл.1 от ЗАНН не е изпращана, а съставянето на акт е предприето непосредствено след заявлението на С., че няма да подпише издадения фиш и след напускане на мястото на нарушението от нейна страна. В същото време двамата посочват, че не помнят къде и в кой момент е съставен акта за нарушение – на мястото, на което е констатирано или в Първо РУ по- късно на същата дата. Свид. Л. изказва неубедително съждение за устно уведомяване на С., че срещу нея ще 3 бъде съставен акт: („Мисля, че уведомихме госпожата…“), което не е достатъчно в насока категоричен извод за узнаване от страна на наказаната за предстоящо образуване на административнонаказателното производството, още по-малко, че това ще се случи веднага.

Образуването на производството в отсъствие на нарушителя и без негово знание съществено нарушава процесуалните правила и пряко засяга възможностите му за провеждане на пълна и навременна защита.

Жалбоподателката е била лишен от възможността непосредствено да участва в действията, слагащи начало на производството, да следи за стриктното им спазване, да направи още на този етап съответни възражения, да посочи и да поиска служебно събиране на доказателства в своя защита, съгласно чл.44, ал.2 ЗАНН .

Нарушенията на процедурата по образуване на производството не свършват дотук. Съставеният в отсъствие на нарушителя акт впоследствие не е предявен, не е подписан, не е връчен и препис от него. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Доказателствата, събрани делото сочат, че процесният акт, съставен в отсъствие на Б. С., е изпратен в РУ – Т., на територията на което било установено, че тя пребивава, за предявяване и връчване. Свид. Р. Д. – мл. ПИ към посоченото полицейско управление, на когото било възложено горното, не допринася за изясняване на релевантни обстоятелства, доколкото заявява, че не помни случая, макар да поддържа изложеното в изготвената докладна записка и записа от 15.06.2022г. в съдържанието на акта - че С. отказва да се запознае със съдържанието му и отказва да го получи, което удостоверил с подпис. Отказ за подписване на акта не е отбелязан.

Съдът намира, че визираната бележка не е годна да удостовери отказ на нарушителя да се запознае със съдържанието на акта, да го подпише и да получи екземпляр от него, тъй като това волеизявление се удостоверява по начина, регламентиран в чл.43, ал.2 от ЗАНН - с подпис на свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН е лице, различно от лицето, което извършва действията по предявяване, подписване и връчване на акта, осъществявани по правило от актосъставителя, а в случаите на чл.43, ал.4 от ЗАНН - от служител на съответната служба или на общинската администрация по местоживеене на нарушителя. В този аспект, свид. Р. Д., на когото като служител в РУ – Т. (по местоживеене на жалбоподателката) е възложено да я запознае с акта, да го предяви за подпис и да връчи препис, е следвало да отбележи причината за неизпълнение на всяко едно от тези действия в обособените за целта места (отказ на лицето да ги приеме ), но за удостоверяване е следвало да ангажира независим свидетел. В случая това не е сторено, поради което не е доказано по несъмнен начин, че С. е отказала да се запознае със съдържанието на акта, да го подпише и да получи препис от него.

В този аспект възраженията й, че АУАН изобщо не и е предявяван за подпис и препис от него не й е предоставян, не могат да бъдат отхвърлени с мотив, че са защитни, тъй като АНО не е представил убедителни доказателства за противното.

Констатираните нарушения на императивните изисквания по чл.40, ал.1 4 и чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН нарушават процесуалните правила и са съществени, доколкото пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя - върху възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателката, незапознаването й с него и невръчването на препис, я е постановило в невъзможност да упражни редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с предявеното и административнонаказателно обвинение, с фактите, на които се основава и с правната квалификация на същото, обосновано да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви евентуално доказателства да представи или да посочи за служебно събиране от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото противоправно поведение.