Определение № 2667 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2813/2023
- Вид
- Определение № 2667
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Стефка Михова, Николай Стоянов, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 51 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2667 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502813 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представляван от Изпълнителните директори Д.Д.М. и С.Л.С., чрез юрисконсулт Б. , срещу Определение № 9429/17.08.2023 г. постановено по ч.гр. д. № 13939/2022 г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на протоколно Определение № 8980/06.12.2022 г., постановено по делото, в частта му за разноските.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Релевират се доводи за недължимост на разноски в охранителното производство.
Ответната страна по жалбата-адвокат Д. Т. Т., в писмен отговор счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба подадена от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори В.М.С., ЕГН: ********** и Д.Н.Н., ЕГН:
**********, с правно основание чл. 51 от Закона за наследството. С протоколно определение № 8980/06.12.2022 г. районният съд е прекратил производството по делото и е осъдил молителя – на основание чл.78, ал.4 от ГПК, да заплати на пълномощника на двамата ответници – адв. Д. Т., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 600 лева. Срещу така постановеното определение е била 1 подадена молба от „Банка ДСК” ЕАД по чл.248 от ГПК за изменението му в частта за разноските, като се иска да не бъдат присъждани разноски, респективно същите да бъдат намалени поради прекомерност. Със същото молбата е била оставена без уважение по съображения, че с оглед прекратяването на производството по делото, предвид разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, на пълномощника на ответниците се полага адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., което с оглед фактическата и правна сложност на производството и обстоятелството, че адв. Т. е представлявала двама ответници, не е прекомерно.
Процедурата по призоваване на наследниците на едно починало лице, за да изразят волеизявление дали приемат или се отказват от наследството на починалия следва да се определи като спорна съдебна администрация, по отношение на която са приложими правилата на охранителното производство. Производството по чл. 51 ЗН е особено, тъй като изисква едно специално призоваване на лицето, което има правото да приеме наследството, т. е. в това производство се призовава не само молителят (когато се провежда открито съдебно заседание) и чрез това призоваване в хипотеза, при която то не е извършено при спазване на установените в ГПК правила, могат да бъдат засегнати и правата на призования към наследяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ГПК, съдът призовава страните за заседанията по делото. Това ще рече, че наследниците са участници в производство, за което са призовани и могат да упълномощят адвокат, съответно могат да сторят разноски за организираната от тях правна защита.
Правната норма на чл. 81 от ГПК предвижда, че всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по отношение на разноските по правилото на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Същата е систематично разположена в Част I на ГПК "Общи правила", които са относими към всички производства, описани по – нататък, включително и охранителните. Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е отсъдил спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има право на подобно обезщетение за съдебноделоводните разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК. В двустранните охранителни производства не се предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца /в този смисъл решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г. на IV г. о. на ВКС/.
В производството по ч.гр. ч. д. № 13939/2022 г. на Районен съд –Пловдив, молителят „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: 121830616 е инициирала производство по чл. 51 от ЗН, за да изиска наследниците на неговия починал длъжник да заявят дали приемат или се отказват от нейното наследство. В хода на производството е установено, че преди неговото образуване призованите наследници са приели наследството на своя наследодател по опис.
Поради това производството по делото е било прекратено, а молителят е осъден да заплати н а адвокат Д. Т. Т., със служебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 7 адвокатско възнаграждение при условието на чл. 38, ал.2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 600 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки. В ал. 2 на същия член е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по2 нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Видно от цитираните разпоредби, условие за присъждане на възнаграждение в полза на адвокат, осъществил безплатно представителство по дело, е да са налице условията за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна. Това следва от чл. 38, ал.
2 ЗА, който изисква насрещната страна да бъде осъдена за разноски. Страната, която е представлявана безплатно от адвокат трябва да има право на разноски, за да може адвокатът да иска плащане на възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за охранителни производства и производство за обезпечение на доказателства възнаграждението е 750 лв.
При определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА съдът следва да отчете действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът не може определи по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.
Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова, в конкретния случай, възнаграждението от 600 лева не е прекомерно.
Същото е под минималния размер на адвокатските възнаграждения.
По така изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №9429/17.08.2023 г., постановено по ч.гр.д.
№13939/2022 г. по описа на ПдРС.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3