Решение № 212 от 21.10.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Панагюрище, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100557 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК предявен от “Креди йес” ООД срещу Ц. П. П., за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5640 лв. - сума дължима по запис на заповед от 09.01.2019 г който обезпечава Договор за паричен заем № 594010 към искане № 78661 от 09.01.2019, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 708/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по искане на ищца е издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 708/2019г . по описа на PC-Панагюрище срещу длъжника: издател Ц.

П. П. и авалиста П Н Д, с която солидарно са осъдени длъжниците да заплатят на кредитора „Креди Йес” ООД заявените суми: главница: 5640 лв. по Запис на заповед от 09.01.2019г., както и съдебни разноски по делото - 112,80 лв. държ.такса и 427 лв. адв. възнаграждение, във връзка с постъпило от длъжника П. възражение и на основание дадени от съда указания се сочи, че е предявена настоящата искова молба. В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца е във връзка с неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на заповед от 09.01.2019г., издадена от ответника, която Запис на заповед е валидна и представлява обезпечение по Договор за паричен заем № 594010 към искане № 78661 от 09.01.2019г., сключен между „Креди Йес” ООД, в качеството му на Заемодател и Ц. П., в качеството му на заемател.

Твърди се, че заемателят не е изпълнил задълженията си за плащане на 1 дължимите погасителни вноски, съгласно погасителния план, поради което заемодателят „Креди Йес” ООД е упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред. Сочи се, че видно от представена в оригинал пред съда по заповедното производство Запис на заповед от 09 януари 2019г., същата е издадена от Ц. П. П.. С издаването на конкретната Запис на заповед издателят Ц. П. е поел безусловно и неотменяемо задължение за плащане на сумата в размер на 5640 лв. на предявяване на поемателя „Креди Йес” ООД. Твърди се, че записът на заповед е надлежно предявен за плащане на издателя Ц. П. на 10 януари 2019г. Твърди се, че процесната запис на заповед, която представлява ценна книга е валидна, тъй като е издадена изцяло при спазване законовите изисквания за форма и съдържание установени в ТЗ. Сочи се, че предвид пълнотата на съдържанието, представената Запис на заповед представлява редовен от външна страна документ, материализиращ безусловно и неотменяемо задължение на издателя Ц. П. да плати на поемателя „Креди Йес” ООД посочената сума пари.

Твърди се, че с оглед това, че заемателят Ц. П. не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски по Договора за заем, заемодателят ищец е упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред. Излага се, че сключения между страните по делото договор за паричен заем № 594010 към искане № 78661 от 09.01.2019г.,. обезпечен с процесната запис на заповед е валиден, като се конкретизира, че на 04.01.2019г. е подадена молба за заем № 78661 до „Креди Йес“ ООД, в качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми от Ц. П..

С така подадената молба заемоискателят отправя искане към „Креди Йес” ООД да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 5000 лв. с цел „ за ремонт“. След извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри за заем, „Креди Йес” ООД е одобрило молбата за заем на Ц. П. за предоставяне в заем на сума до размер от 5000 лв..

В резултат на това на 09.01.2019г. в гр.Панагюрище между страните — Ц. П., в качеството му на Заемател и „Креди Иес” ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем №594010 към Искане № 78661. Видно от приложения договор за заем, в чл. 3 на същия е направено подробно описание параметрите на отпуснатия заем. В чл.4, ал.1 от договора е посочено, че същия служи като разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от Заемателят, като е предоставен на ответника и погасителен план и общи условия към него, като ответникът се е съгласил изрично с тях видно от чл 12 от договора. Твърди се, че заемната сума по договора в размер на 5000 лв. е предадена в брой лично на заемателят Ц. П. на 09.01.2019г. Излага се, че след сключване на договора за заем е извършено 1 бр. плащане на погасителна вноска на дата 09.01.2019г. в размер на 235 лв., след което плащания не са извършвани, с оглед което е потърсено по съдебен ред изпълнение на сумата представляваща остатък от дължима главница. Излага се, че сумата в размер на 5640 лв, представлява както следва: непогасена главница по договора за заем - 1944.27лв., договорна лихва - 869.39 лв., неустойка по чл.8 от

2 договора за заем - 2591.34 лв., наказателна лихва за забавено плащане - 235.00 лева.Вземането на „Креди Йес” ООД към П Д произтича от валидно сключен между страните Договор за поръчителство към договор за заем 594010 от дата 09.01.2019г..Във връзка с така сключения договор за заем № 594010/09.01.2019г. и с цел обезпечаване на задълженията по него, на същата дата 09.01.2019г. между П Д, в качеството му на поръчител и Креди Йес ООД е сключен Договор за поръчителство към договор за заем 594010. Съгласно така сключения договор, поръчителят П Д се е задължил да отговаря солидарно със заемателя Ц. П. спрямо заемодателя „Креди Йес” ООД за задълженията на Ц.

П., произтичащи от Договор за заем 594010 от 09.01.2019г., като при неизпълнението им от заемателя. поръчителят е поел отговорност да ги изпълни при условията на договор за заем номер 594010 от дата 09.01.2019г. ..

Поръчителят П Д се е запознал с договора за заем, по който поръчителства и с общите условия към него, като доказателство за което е положил подписа си под общите условия към договора за заем, заедно със заемателя Ц. П.. Сочат се доводи по отношение наличие на сключен договор за поръчителство с П Д, обезпечаващ процесния договор за кредит, поради което и спрямо поръчителя е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че исковата молба е допустима, подадена е в законоустановените срокове затова, но се явява неоснователна по същество.

Излага се, че в обстоятелствената част на исковата молба има съществени противоречия и неточности- така например заемът по договор за заем е в размер на 2000 лв. и никога ответникът П. не е получавал заемна сума в размер на 5000 лв., както неправилно и погрешно се твърди с исковата молба.

Оспорва се че е била получавана от ответника сума в размер на 5000 лв., като ясно и точно в договора с №594010 за заем от 09.01.2019 г. е посочена предадената в заем сума /по арг. от чл. 3, точка 1 от договора - 2000 лв./. Освен това се излага, че в чл.3, т. 8 е посочена дата на първото плащане 08.02.2019г., което е посочено и в погасителния план към договора. Прави се възражение за погасяване по давност на процесните суми. Въпросният запис на заповед, издаден на 09.01.2019 г., която е и датата на сключване на Договора за паричен заем № 594010, е бил предявен на ответника на 10.01.2019 г. - следващия ден, съобразно твърденията изложени от исковата молба, като се сочи, че по този начин е признат от ищеца факта, че записът на заповед е покрит, погасен с изтичането на 3 - годишна давност, тъй като вземането по него се е погасило още през 2022 г. Възражението за изтекла давност е валидно и в периода от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК заведено на 30.09.2019 г. в регистратурата на PC Панагюрище до датата на образуване на изпълнителното дело, станало на дата 27.09.2024 г.. В отговора на исковата молба се излагат доводи за нищожност на менителничния ефект и 3 записа на заповед, която е признато да обезпечва сключения между страните договор за заем от 09.01.2019 г. Твърди се, че е юридически неиздържано да се твърди забава за плащане на сума по записа на заповед от 10.01.2019 г. за обезпечение на вземане по каузалното правоотношение, първата вноска от която е с падеж по- късна дата - първа вноска 08.02.2019 г. и последна вноска 08.01.2021 г. Сочи се, че това води до нищожност на самия запис на заповед поради противоречие с добрите нрави и представлява открито злоупотреба с право и нарушава принципи на договорната равнопоставеност. Поставя се длъжникът в забава преди още да е настъпило времето за това, което е нарушение на материалния закон. Не е спазен основен принцип на договорното право. Де юре още от следващия ден -10.01.2019 г. длъжникът е бил в забава с плащанията по записа на заповед, без да е бил в такава по цитирания в исковата молба договор за заем, съответно погасителен план и договор за поръчителство, сключен пак към договора за заем от 09.01.2019 г.

Акцентира се на факта, че в договора за поръчителство е посочена съвсем различна сума от 5640 лв, като сключването на договор за поръчителство е ирелевантен по отношение процесното вземане. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми представляващи главница по договор за кредит сключен между страните, договорна лихва и мораторна лихва за забава, както и такси.

Исковата претенция е процесуално допустима - предявен е в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 08.05.2024 г., а исковата молба е подадена на 06.06.2025 г., от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.

В мотивите на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 29.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно 4 отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. В конкретния случай с отговора на исковата молба от ответника са наведени доводи за възникване на каузално правоотношение между страните – факт по който не се спори, доколкото към подадената искова молба е представен препис от договор за паричен заем № 594010 от 09.01.2019 г. към искане № 78661 сключен между страните по делото. Ето защо с Определение № 456 от 14.08.2025 г., с което е изготвен доклада по делото съдът е указал на страните по спора, че ще разгледа заявените от ответника възражения по отношение валидността на каузалното правоотношение, за обезпечението на което служи издадения запис на заповед, доколкото в случай, че същите не са възникнали надлежно, респ. са погасени, то това са факти относими към вземането предмет на записа на заповед. При разпределяне на доказателствената тежест по реда на чл. 154 ГПК, съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на следните материално правни предпоставки, с оглед уважаване на заявената искова претенция, а именно: валиден Договор за паричен заем № 594010 от 09.01.2019г. сключен между страните, по който кредитодателя е предоставил на ответника сума пари и нейния размер, който се твърди да е 2000 лева; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвата - договорна и неустойката, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, като следва да се установи, че записа на заповед обезпечаващ процесния договор е редовен от външна страна.