Решение № 190 от 04.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кърджали, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона И. като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 14.01.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на П. Х. М. с ЕГН **********, адрес *******************, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят П. Х. М. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, в несъответствие с целта на закона. Твърди, че в акта бил посочен чл.137а, ал.1, но не и от кой закон е текста, с което се нарушавало правото му на защита. Не било отразено в АУАН, че жалбоподателят имал възражения. Той получил готова бланка с попълнен текст и могъл единствено да я подпише. Актосъставителят неправилно приел установената фактическа обстановка, изложена в АУАН. Актът не съдържал необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Не били събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като използвал обезопасителен колан. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се 1 явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2025 г. свидетелите С. Ч. и К. Т. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. Около 10.30 часа те изпълнявали служебните си задължения в гр.Кърджали, като били позиционирани на ул.„Булаир“, до СУ „****“, извън патрулния автомобил. По същото време свидетелите Ч. и Т. възприели водача на лек автомобил „****“ с рег.№ ****, а именно жалбоподателят, който се движел по ул.„Булаир“, в посока към Съдебната палата. Контролните органи видели, че той нямал поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство било оборудвано. По този повод жалбоподателят веднага бил спрян със стоп-палка от полицейските служители. Те установили самоличността на нарушителя, който бил водач на автомобила марка „****“ с рег.№ ****, а именно П. Х. М..

По повод установеното нарушение, свидетелят С. Ч. на място съставил срещу жалбоподателя АУАН по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил. Изразил несъгласие със съставения му акт, като заявил на полицейските служители, че 90 % от гражданите карали без обезопасителен колан. На 07.01.2025 г. жалбоподателят подал писмено възражение срещу акта, но същото не било уважено. На 14.01.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на П. Х. М. административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.

Ч. и К. Т.; Акт за установяване на административно нарушение от 02.01.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП;

Докладна записка от 10.01.2025 г.; Сведение от 13.01.2025 г.; Справка за извършена проверка от 13.01.2025 г.; Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка по история на ПС; Справка за регистрация на МПС; Заповед № **** от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и длъжностното лице, издало наказателното постановление.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. Ч. и К. Т., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Те са очевидци и категорично сочат, че на 02.01.2025 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и по време на движение е нямал поставен обезопасителен колан.

2

Свидетелите подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на автомобила марка „****“ с рег.№ ****, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението и впоследствие при съставяне и предявяване на акта.

Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират и с писмените доказателства по делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на автомобил „****“ с рег.№ ****, оборудван с обезопасителен колан, не го използвал по време на движение. Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща в редакцията към процесната дата, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство.

АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Действително в АУАН при посочване на нарушената разпоредба е изписано само чл.137а, ал.1, вместо чл.137а, ал.1 от ЗД в П . Съдът обаче счита това нарушение, допуснато при изписване единствено на цифровата квалификация, за несъществено такова, което не е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство. От начина на описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено става ясно, че е осъществен именно 3 състава на административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Както бе посочено, чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Фактите, които са съставомерни за това нарушение са установени и описани и в АУАН и в наказателното постановление, като е налице пълно съвпадение. В процесния случай безспорно е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Затова правилно жалбоподателят е бил наказан за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като правото му на защита не е било накърнето, той се е защитавал срещу всички съставомерни факти. Именно последното обстоятелство е решаващо, за да бъде преценено едно процесуално нарушение като съществено. Не всяко нарушаване на чл.42 от ЗАНН води до нередовност на акта и препятства издаването на наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в процесния казус. Не са допуснати процесуални нарушения и при връчване на АУАН на нарушителя. При подписване на акта той е имал възможност да впише сам, че възразява, от това право не е бил лишен. Дори и неправилно да е отразено в акта, че нарушителят не е имал възражения, то това не представлява съществен порок, обосноваващ отмяна на наказателното постановление. Жалбоподателят е разполагал с възможността дадена му от чл.44, ал.1 от ЗАНН – да направи писмени възражения по акта в седмодневен срок от подписването, което негово право е отразено и във връчения му АУАН. Нещо повече, правото на възражение срещу акта е било упражнено от жалбоподателя и той е подал такова още на 07.01.2025 г. На следващо място, нарушението се явява доказано от показанията на разпитаните свидетели очевидци, както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в относимата редакция, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРКърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

4

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** от 14.01.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на П. Х. М. с ЕГН **********, адрес *******************, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА П. Х. М. с ЕГН **********, адрес *******************, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 33 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e6f7c11-7bda-4dd5-9a93-8d5004a0047f