Решение № 2 от 15.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500346 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. В. В., родена на *., като непълнолетна действаща със съгласието на своята майка П. П. В., и Д. В. В., всички от гр.С., представлявани от адв.Н. Д. и адв.С. Х., против решение № 177 от 20.07.2023г. по гр.д. № 542/2022г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете им против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр.С. за сумата над присъдените 180000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. за П. В. и над присъдените 130 000 лв. до предявените 200 000 лв. за Д. В., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на 04.08.2022г., при което е причинена смъртта на техния баща В. Д. В., в едно със законната лихва.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност, както и не е съобразено със съдебната практика по сходни казуси. Изложени са съображения за нарушение на материалния закон в чл.52 ЗЗД и въведения с него обществен критерий за справедливост, с оглед характера, тежестта, интензитета и продължителността на търпените от ищците душевни болки и страдания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на деликта, 1 спрямо които критерии присъдените от първата инстанция обезщетения се явяват прекомерно занижени. Изтъкнати са качествата на личността на пострадалия, изключителната близост и емоционална привързаност на ищците към техния баща, както и зависимост от родителя, което прави загубата му изключително тежка трагедия. Налице е позоваване на изслушаните по делото свидетелски показания и съдебна психологическа експертиза. Твърди се, че решаващият съд не е взел предвид съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за икономическите условия и финансовата обстановка в страната към датата на деликта. Претендира са отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, в едно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е подаден отговор от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба и претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по допустима искова претенция.

По правилността на решението:

Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.

По делото не се спори от фактическа страна, че в резултат на пътнотранспортно произшествие на 04.08.2022г., на път 1-6, км. 377-700, в района на с.Г., Сливенска област, причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген - Транспортер“, с рег. № * - Д. А. В., който при извършване на маневра „изпреварване“ навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил в насрещно движещия се по посока на гр.Сливен микробус „Фиат – Докато“, с рег. № *, управляван от С. П., е настъпила смъртта на В. Д. В., пътувал на предната седалка до водача П..

Ищците, Д. В. В. и П. В. В., към момента на произшествието съответно 2 на 24 и на 14 години, са деца на починалия.

Няма спор, че към момента на произшествието управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при въззиваемия ответник ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

При тези безспорни фактически обстоятелства, отговорността на застрахователя за вреди от процесния деликт е доказана по своето основание, при наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ.

Спорен е размерът на дължимото обезщетение.

Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезвредата следва да бъде съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в страната към момента на увреждането.

За установяване на горните обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите Д. Г., Е. М. - леля и Г. В. – чинка на ищците. От показанията им се установява, че отношенията на децата с техния баща били отлични. Имали много силна емоционална връзка. Семейството било задружно и за пример.

Веско бил винаги до децата си, грижил се за тях, водел ги на джудо, карали колела, ходили на село на пчелин, за риба, гледали канарчета. П. свирела на гайда, рисувала, ходела на уроци по английски. Бащата бил пример за децата си. Синът непрекъснато се съветвал с баща си. Пострадалият се ползвал с много добро име, отзовавал се да помага на близки, имали му доверие.

Смъртта му била голяма трагедия. Семейството споделяли, че животът им няма да е същият. Били съкрушени. П. разбрала от майка си за инцидента и изпаднала в шок, плачела, дали и успокоително. На погребението децата били съсипани, не искали да повярват на случилото се. Преди инцидента те били комуникативни, общителни, емоционални. След инцидента поведението им се променило. Майката си взела отпуск, за да бъде с дъщеря си. Двете посещавали психолог. П. и до сега не давала да се пипат и местят вещите на баща и, много се затворила, не излизала, отдръпнала се, не разговаряла, спяла по цял ден, понякога отказвала да се храни. Двете деца пишели в профила на баща си. Д. няколко дни преди произшествието заминал за командировка в чужбина. Върнал се за погребението на баща си и останал за един месец, за да бъде в помощ до майка си и сестра си. След това бил във връзка с тях по телефона. Преживявал много тежко емоционално това, че не е бил с баща си в последните му моменти. Станал по-напрегнат, но и по-отговорен за майка си и сестра си. Децата все още не са преодолели загубата. П. не ядяла праскови, защото баща и в деня на инцидента щял да и носи праскови. Д. споделял колко често му липсва баща му. Д. имал приятелка и преди произшествието 3 двамата живеели в къщата на родителите му. След това станали самостоятелни и заживели на квартира.

По делото е изслушана съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че като последица от загубата на бащата, при П. В. се наблюдават проявления, характерни за неадаптивен модел на справяне с житейски трудности и изразена дистимна компонента /подтиснатост/, свидетелстващи за протекли необратими процеси с висок интензитет, довели до отключване на хранително разстройство – съвкупност от психологически състояния, характеризиращи се с тежко нарушение на хранителното поведение. Връзката родител-дете е била разрушена във възходящ момент, което поражда дефицити с водещо значение, когато в юношеството ролята на бащата е водеща и има ключово значение за формиране на определени социални умения. Паталогични изменения в психиката на детето не са настъпили и няма следи от такива. Възстановяването и емоционалната стабилност настъпват в края на юношеството, като за постигането им е необходима специална терапевтична намеса на специалист за обичаен период не по-малко от 6 месеца.

При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че за търпените от ищците по вид, интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния 49 годишен баща, причинена на 04.08.2022 г. при процесното ПТП, справедливо се явява обезщетение в размер на 180 000 лв. за Д. и 230 000 лв. за П.. Загубата на родител, настъпила внезапно от инцидент, е довела до тежко душевно страдание на неговите деца, в по-висока степен за непълнолетната му дъщеря, която е в юношеска неукрепнала възраст и загубата на баща води до дефицит в определени социални умения. Загиналият е бил в много близки отношения, с изградена силна емоционална връзка с двете си деца. Грижил се е и е способствал за всестранното им развитие чрез обучение, спорт, природосъобразни развлечения. Бил е пример за пълноценното им израстване в задружна семейна и приятелска среда.

От значение при определяне на горния размер на обезщетенията е и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, която се характеризира с инфлационни процеси, поскъпване на живота, както и завишени премии и лимити по застраховка „гражданска отговорност“. Така посочените обстоятелства изключват определените обезщетения да водят до неоснователно обогатяване на търсещите обезвреда ищци.

Предвид изложеното, решението на Бургаския окръжен съд в частта, с която предявените от Д. В. и П. В. искове са отхвърлени за сумата над 130 000 лв. до размера от 180 000 лв. за Д. и за сумата над 180 000 лв. до размера от 230 000 лв. за П., представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане в резултат на 4

ПТП, е неправилно, като несъобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради което следва да бъде отменено и исковете в отменената част - уважени, в едно с последиците за законната лихва и съдебните разноски. В останалата обжалвана отхвърлителна част решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 177 от 20.07.2023г., постановено по гр.д.

№2022200100542/2022г. на Окръжен съд - Сливен в частта, с която са отхвърлени исковете на Д. В. В. и на П. В. В., като непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка П. П. В., всички от гр.С., против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.С. за сумата над присъдените 130 000 лв. до размера от 180 000 лв. по иска на Д. В. и за сумата над присъдените 180 000 лв. до размера от 230 000 лв. по иска на П. В., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на 04.08.2022г., при което е настъпила смъртта на техния баща В. Д. В., в едно със законната лихва, считано от 26.08.2022г. до окончателното им изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , гр.С. да заплати на Д. В. В. и на П. В. В., като непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка П. П. В., всички от гр.С., сумата над присъдените 130 000 лв. до размера от 180 000 лв. за Д. В. и сумата над присъдените 180 000 лв. до размера от 230 000 лв. за П. В., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на 04.08.2022г., при което е настъпила смъртта на техния баща В. Д. В., в едно със законната лихва, считано от 26.08.2022г. до окончателното изплащане на главниците.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адвокат С. А. Х. допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за осъществената безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищците пред първата инстанция в размер на по 2 400 лв. за всеки един от тях, или общо 4 800 лв., съразмерно допълнително уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за осъществената безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищците пред въззивната инстанция в размер на по 5 580 лв. за всеки един от тях, или общо 11 160 лв., съразмерно с уважената част от въззивната жалба.