Решение № 318 от 02.10.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 440/2026
- Вид
- Решение № 318
- Подписан
- 02.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Борислав Кирилов Тончев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, ал. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 318 гр. гр. Лом, 02.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борислав К. Тончев при участието на секретаря Верислава Р. А.а като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Гражданско дело № 20261620100440 по описа за 2026 година
Съдът е сезиран с искова молба вх.№ *****/18.02.2026 г., подадена от Ж.
С. Т. от *******, ЕГН **********, чрез С. Б. П., адвокат от АК, със служ. адрес и адрес за призоваване: *****, против И. А. К. от *******, ЕГН **********, с посочена цена на иска 1278.23 евро главница и 241.97 евро – законна лихва.
Ищецът твърди, че на 20.02.2023 г., (двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година) предоставил на ответника паричен заем в размер на 2,500 лева, с равностойност 1,278.23 евро, с уговорката, че ще му бъде върната от последния до „края на мессец септември 2024 година“, за която уговорка между била оформена и собственоръчно подписана от ответника „Декларация-разписка“.
Сочи, че горепосочената сума не му е върната, както в цялост, така и частично, въпреки множеството отправяни устни покани към ответника.
Винаги отговорът му бил, че ще ги върне, да не се притеснява, без обаче същият да се обвързва с някаква дата или срок, и използвайки обстоятелството, че ищецът живее и работи в ***** и си идва 2-3 пъти годишно в селото, заради майка си.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му 1 заплати сумата от 1,278. 23 евро, представляваща предоставен от ищеца паричен заем на 20.02.2023 г, в размер на 2,500 лв., заедно със законната лихва от постъпването на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 242.26 евро /473.82 лв/ представляваща мораторна лихва за забава на изплащане на това му задължение за времето от 01.10.2024 г. до постъпването на исковата молба в съда.
Претендира сторените в производството разноски.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства: заверен препис от Декларация-разписка от 28.06.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. А. К. от *******, ЕГН **********.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът Ж. С. Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. П. от АК-Монтана.
Моли съдът да постанови решение при признание на иска, претендира направените разноски в пълен размер.
Ответникът И. А. К., редовно призован се явява. Признава, че дължи процесната сума на ищеца и заявява, че ще му я върне до стотинка.
От представените по делото писмени доказателства и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната връзка съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение, съгласно направеното от ответната страна признание на иска.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая ответникът в проведеното по делото открито съдебно заседание признава претенцията на ищцовата страна. Ищецът също е отправил искане за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице и отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, доколкото страната може да се разпорежда с признатото право, което не противоречи на закона или на добрите нрави.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като бъде осъден И. А. К. от *******, ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Ж. С. Т. от *******, ЕГН ********** сума в размер на 1,278.23 евро, представляваща 2 предоставен от ищеца паричен заем на 20.02.2023 г, в размер на 2,500.00 лв., заедно със законната лихва от постъпването на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 242.26 евро представляваща мораторна лихва за забава на изплащане на това му задължение за времето от 01.10.2024 г. до постъпването на исковата молба в съда.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати разноските, направени от ищеца по водене на настоящото дело. В представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК процесуалният представител на ищцовата страна претендира 950.00 евро адвокатско възнаграждение, както и 78.49 евро държавна такса за двата иска по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 23.01.2026 г., ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 950.00 лева (с равностойност 485.73 евро), която сума съответства на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и следва да му бъде присъдена. Следва да бъде възложено на ответника и заплащането на дължимата и платена държавна такса в исковото производство за образуване на делото в размер на 78.49 евро.
Воден от гореизложеното и на осн. чл. 237 ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. К. от *******, ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Ж. С. Т. от *******, ЕГН ********** сума в размер на 1,278.23 евро (хиляда двеста седемдесет и осем евро и 23 цента), представляваща предоставен от ищеца паричен заем на 20.02.2023 г, в размер на 2,500.00 лв., заедно със законната лихва от постъпването на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 242.26 евро (двеста четиридесет и две евро и 26 цента) представляваща мораторна лихва за забава на изплащане на това му задължение за времето от 01.10.2024 г. до постъпването на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА И. А. К. от *******, ЕГН **********, на основание чл. 78, 3 ал. 1 от ГПК да заплати на Ж. С. Т. от *******, ЕГН ********** сумата от 564.22 евро (петстотин шестдесет и четири евро 22 цента), представляващи разноски по делото, от които 485.73 евро – заплатено адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в исковото производство за образуване на делото в размер на 78.49 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от същото да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4