Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6811 от 20.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31200/2021
Вид
Решение № 6811
Подписан
20.06.2022
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал.1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6811 гр. С., 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110131200 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу С. СТ. АЛ., АЛ. СТ. АЛ., П. СТ. АЛ. и Г. СТР. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност, както следва: С.С. А. – 1/8; АЛ. СТ. АЛ. – 1/8; П. СТ. АЛ. – 2/8 и Г. СТР. Г. – 4/8 от следните суми: 16,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането; 3,78 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.; 16,26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, както и 3,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 10903/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Претендираните от всеки от ответниците суми са, както следва:

- от С.С. А. – 2,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 0,47 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 2,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,49 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.;

- от АЛ. СТ. АЛ. - 2,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 1

24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 0,47 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 2,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,49 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.;

- от П. СТ. АЛ. - 4,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 0,94 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 4,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,99 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.;

- от Г. СТР. Г. - 8,24 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 1,89 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 8,13 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,98 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г. ответниците са потребили топлинна енергия за стопански нужди при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С., ул. „Х.Б.“ № 6, ет. 6, офис № 4, поради което се обогатили, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. СТР. Г. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове. Поддържа, че няма сключен договор с ищеца за ползване на топлинна енергия и не ползва течаща топла вода. Твърди, че в общия коридор на кантората били демонтирани радиаторите и имало прекъсване на връзките между тях.

Поддържа, че нямало обогатяване от страна на ответниците за сметка на ищеца, поради което моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. СТ. АЛ. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва претендираната от нея сума в размер на 11,04 лв. Поддържа, че претендираните спрямо нея суми били заплатени изцяло. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. СТ. АЛ. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва дължимостта на претендираната от него сума, като поддържа, че същата е била заплатена изцяло. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът АЛ. СТ. АЛ. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва дължимостта на претендираната от него сума, като поддържа, че същата е била заплатена изцяло. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 2

ЗЗД.

За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба, ищецът е твърдял вземане от ответниците въз основа на неоснователно обогатяване, поддържайки че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но поради бездействието им не е бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговарят по правилата на неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези твърдения на ищеца, главният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на „Топлофикация С.” ЕАД при пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили задължението си към ищеца.

За установяване основателността на предявените претенции и на твърдението, че ответниците са собственици на процесния имот при посочените квоти, към исковата молба ищецът е представил Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот НОМЕР, ТОМ, рег. № ***, дело № 103/28.05.1999г., съгласно който П.Т.П. и С.Р.П. продали на Г.

СТР. Г. и С.А.А. следния недвижим имот, а именно: офис № 4, находящ се в административна сграда в гр. С., ул. „Х.Б.“ № 6, на шести етаж. От представените писмени доказателства се установява, че С.А.А. е починал на 22.07.2017 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците П. СТ. АЛ. (съпруга), АЛ. СТ. АЛ. (син) и С. СТ. АЛ.

(син). Обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот при посочените квоти не е било и оспорено от тях в подадените отговори на исковата молба. Отделно от това, в хода на устните състезания пред настоящия съдебен състав ответникът Г.Г. изрично е признал, че ползва процесния офис, като е заявил: „Моля да отхвърлите предявения иск, защото офисът, в който аз работя, заедно с моите колеги, нямаме договор за топлоснабдяване.“.

От представените договор и протокол от проведено ОС на ЕС, се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че:

- на 01.04.2022 г. ответницата П. СТ. АЛ. подала заявление до изпълнителния директор на „Топлофикация С.“ ЕАД, с което изрично изявила желание и заплатила в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД претендираните от нея суми по настоящото дело в общ размер на 11,04 лв., както следва: 8,18 лв. – главници за топлинна енергия и дялово разпределение;

1,94 лв. – мораторни лихви върху главниците, както и 0,92 лв. – законна лихва;

- на 01.04.2022 г. ответникът С. СТ. АЛ. подал заявление до изпълнителния директор на „Топлофикация С.“ ЕАД, с което изрично изявил желание и заплатил в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД претендираните от него суми по настоящото дело в общ размер на 3

5,52 лв., както следва: 4,09 лв. – главници за топлинна енергия и дялово разпределение; 0,97 лв. – мораторни лихви върху главниците, както и 0,46 лв. – законна лихва;

- на 01.04.2022 г. ответникът АЛ. СТ. АЛ. подал заявление до изпълнителния директор на „Топлофикация С.“ ЕАД, с което изрично изявил желание и заплатил в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД претендираните от него суми по настоящото дело в общ размер на 5,52 лв., както следва: 4,09 лв. – главници за топлинна енергия и дялово разпределение; 0,97 лв. – мораторни лихви върху главниците, както и 0,46 лв. – законна лихва.

С извършеното в хода на процеса плащане от ответниците С. СТ. АЛ., АЛ. СТ. АЛ. и П. СТ. АЛ. на посочените по – горе суми, установено от представените фискални бонове от 01.04.2022 г. се погасява съдебно предявеното вземане за посочените суми, поради което исковете спрямо тези ответници следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане. Отделно от това, с извършеното от посочените ответници плащане са погасени и претенциите спрямо тях за законни лихви от 24.02.2021 г. до датата на плащане – 01.04.2022г.

Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл.

149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект – офис № 4, който се намира в сграда – в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. В подадения от ответника Г. СТР. Г. отговор на исковата молба е посочено, че радиаторите в процесния офис били демонтирани и имало прекъсване на връзките между тях, което пречило на топлинната връзка. Предвид това следва са бъде разгледан и спорният по делото въпрос възникнало ли е задължение за ответниците да заплащат на ищцовото дружество стойността на потребената топлинна енергия и доставена ли е такава изобщо до имота. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.