Решение № 7891 от 02.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7891 гр. С, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110153184 по описа за 2024 година

Предявен е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК установителен иск по чл.411 КЗ от „Д З“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „К А Д“ № 68, срещу „ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С Ш“ № 67А, за заплащане на следната сума: 1 418,47 лв. - регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № ********* за ПТП на 04.12.2023 г. на ул. „Ц О“ в гр. К., при което са причинени щети на лек автомобил „МОДЕЛ, рег. № *********, собственост на В А.а, както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№43868/2024 г. на СРС.

Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени вреди на автомобила, за чийто ремонт е заплатена на неговия собственик сумата от 1 403,47 лв. на 15.01.2024 г. Въпреки получаването на регресна покана-писмо ответникът не заплатил дължимата сума.

В срока по чл. 131 ГПК ЗК „Л И“ АД оспорва иска по допустимост, основание и размер и прави доказателствени искания.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска, доколкото отношенията между застраховател и застрахован не касаят правото на иск на застрахователя срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като в случая ищецът твърди, че собственикът на увредения автомобил е предявил застрахователна претенция пред него, в резултат на което му изплатил сума в съответен размер.

Ищецът следва да докаже: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие, както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по 1 застраховката; 2. възникване на застрахователното събитие; 3. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил на собственика на увредения автомобил/на съответния сервиз обезщетение в съответен размер; 6. наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на увреждащия автомобил, валидна към датата на процесното ПТП. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения, в частност възражението за съпричиняване.

Не се спори между страните и се установява от застрахователна полица от 24.02.2023 г., че увреденият автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ към датата на процесното ПТП и във връзка с настъпилите от ПТП вреди на собственика на увреденото МПС е изплатено застрахователно обезщетение от 1403,47 лв. видно от неоспорено от ответника преводно нареждане от 15.01.2024 г.

От неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно, че на 04.12.2023 г. около 12,30 ч в гр. К. по ул. „Ц О“ се движи лек автомобил „МОДЕЛ“ с рег.№ *********, управляван от И. П. А., който спира зад спрелите пред него автомобили, но движещият се зад него лек автомобил „МОДЕЛ“ с рег.№ *******, управляван от С. С, не успява да спре своевременно и се блъска с предната си част в задната част на автомобил „МОДЕЛ“. Механизмът на процесното ПТП се потвърждава от подробните и последователни показания на двамата участници в произшествието, които съдът цени като житейски логични и правдоподобни с оглед пълното им съответствие с останалия доказателствен материал по делото с изключение на показанията на свид. С., че непосредствено при настъпване на ПТП се е движела със скорост от около 40 км/ч. Според свид. А., докато се е движел в дясната лента по ул.

„Ц О“ в гр. К. в посока от магазин „Ф“ към пазара в светлата част на денонощието по суха настилка, без мъгла и без дъжд, с видимост на пътя, следобед към 12,30 ч, какъвто час е посочен и в двустранния констативен протокол за ПТП от 04.12.2023 г., в същия град с приблизителна скорост от около 30 км/ч при ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч се е наложило да спре заради находящата се пред него колона от автомобили. Непосредствено след като процесният автомобил спрял, в него се ударил, но без спирачен път челно в задната броня на автомобила с марка „МОДЕЛ“ автомобилът, управляван от свид. С., която сочи, че се е движела направо зад процесния автомобил. Свид. А. посочва, че в резултат на сблъсъка между двата автомобила задната броня и П-образът, находящ се под нея, на автомобила с марка „МОДЕЛ“ били увредени, а на увреждащия автомобил, управляван от свид. С., възникнали увреждания в предната му част – решетка, фар и капак, за които увреждания свидетелства и С., според която процесният автомобил бил с увредена броня, а управляваният от нея автомобил с увреждания по бронята и капака. Същата свидетелка сочи, че в района на магазин „***“, както сочи и свид. А., е ударила находящия се пред нея автомобил с марка „МОДЕЛ“, докато се е движела в права посока през м. 12.2023 г. в дясната лента на ул. „Ц О“ в процесния град, който автомобил към същия момент е бил в спряно положение. От показанията на двамата 2 водачи се установява, че звъннали на тел. 112 и на полицейски патрул да се отзоват на произшествието, за което участниците в ПТП съставили двустранен констативен протокол с посочване от страна на свид. С., че е виновна за ПТП, която свид. А. възприел с течаща от лицето кръв.

Според заключението на САТЕ причината за настъпване на пътния инцидент се дължи на субективните действия на водача С., която не е съобразила скоростта си на движение с дистанцията до намиращия се пред нея автомобил „МОДЕЛ“, при положение че мястото на пътния инцидент на ул. „Ц О“ в гр. К. се характеризира с продължителни прави участъци, редувани с плавни завои, при липса на данни за ограничаващи видимостта препятствия, наличието на необезопасени дупки по пътното платно и каквито и да е други фактори, които биха имали значение за видимостта и за причините за настъпилото ПТП. Именно този извод на вещото лице в съвкупност с показанията на свид. А. опровергава показанията на свид. С., че се е движела със скорост от около 40 км/ч при настъпването на ПТП, а и същата свидетелка сама признава неизгодния за нея и установен с категоричност по делото факт, че поведението й като водач на съответен автомобил е единствената причина за настъпването на процесното ПТП. Според свид. А. другият водач е бил с течаща кръв от лицето, поради което се извежда несъмнено, че скоростта на увреждащия автомобил е било толкова висока, че не само не е успяла да спре на съответна дистанция от процесния автомобил, но е предизвикала и толкова силен удар в автомобила „МОДЕЛ“, че е наранила лицето си при удара, като заради инцидент водачите се обадили не само на тел. 112, за да сигнализират за него, но извикали и полицейски патрул. От заключението на САТЕ се установява съответствие между описаните повреди по застрахования автомобил и механизма на ПТП, като повредите се намират в причинно-следствена връзка с процесния удар, без да има повреди, които да не могат да бъдат обяснени като следствие от този механизъм, както сочи вещото лице в съдебно заседание на 03.02.2025 г.

При това положение механизмът на ПТП, посочен в оспорения от ответника двустранен констативен протокол, и настъпването на процесните вреди се явяват категорично доказани, което влече извод за неоснователност на възраженията на ответника за недоказаност на механизма на ПТП и причинените в резултат на него вреди на процесния автомобил, включително и възражението за съпричиняване от страна на водача на същия автомобил, чиито действия непосредствено при настъпването на ПТП не се установява по делото да са били в нарушение на каквото и да е правило за безопасно движение в процесния участък.

Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на ВКС, I т.о. съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен независимо дали поведението му като цяло е било протИ.правно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/. Изводът за наличие на съпричиняване може да се формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се 3 установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил настъпването на вредите, каквото поведение от страна на водача на процесния автомобил не се установи по делото.

От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на клауза „Пълно каско“ (раздел II, т. 14 от Общите условия), съгласно която застрахователят покрива щети на застрахованото МПС, причинени от риска „ПТП“. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на Общите условия на ищеца покрит риск е пътнотранспортно произшествие, какъвто настоящият случай е. Ето защо реализираното ПТП представлява покрит риск от процесната застраховка.

Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число с всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни цени за възстановяване на действително нанесените щети на автомобила. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност (Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.;