Решение № 260001 от 20.08.2020, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.08.2020 г. гр. Димитровград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на трети август през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Гергана

Стоянова

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Дарина Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1713 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Ищецът твърди, че на 14.07.2010 г. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обепечение между А.Д.М. /в качеството на кредитополучател/ и „***“ АД /в качеството му на кредитор/.Съгласно чл. 1 от Договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 2 140 лв. /две хиляди сто и четиридесет лева/ за покриване на потребителски нужди.В чл. 3 от Договора страните са уговорили, че кредитът се усвоява еднократно, на 15.07.2010г,, от която дата започва и олихвяването.Съгласно ЧЛ.4, ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 16.25 % годишно.Съгласно ЧЛ.5, ал.1 годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита, е в размер на 18,55. Съгласно ал.2 общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора при посочените параметри, е в размер на 4 620.28 лв.Съгласно ЧЛ.7, ал.1 при забава на плащането на главницата от страна на Кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пет/ пункта. Към момента на сключване на договора лихвеният процент, който се прилага, е в размер на 21.25 %. Съгласно ал.2 при друго неизпълнение от страна на Кредитополучателя, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.Съгласно чл. 10 от Договора кредитът следвало да се издължи на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на 36.38 лв., считано от 18.07.201 Ог. на 18 число от съответния месец. Съгласно чл.11 крайният срок за издължаване е 18.06.2020г.В ЧЛ.15, ал.4 страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в Договора, както и при всяка последваща промяна. При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й.Съгласно чл. 21 от Договора страните уговорили, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.Кредитът е обслужван редовно до 17.01.2011г. На 19.02.2011г. е настъпила предсрочната изискуемост, като първата неплатена вноска е към 18.01.2011г., а втората към 18.02.2011г., видно от приложеното извлечение от счетоводни книги.Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и 86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай че длъжникът не изпълни точно задълженията си. Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл.417, т.2 ГПК. Впоследствие по образуваното гр.д.№1990/2011 г, образувано по описа на Районен съд - гр. Димитровград, са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително производство №24/2012г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег.№ 874 и с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково. Впоследствие, след прекратяване на предходното изпълнително дело, е образувано ново изпълнително производство № 2580/2017г. по опис на ЧСИ ****, per. №929 и район на действие ОС Хасково.По отношение на обстоятелствата, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането.Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. В случая кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на плащането на месечните погасителни вноски. Неплащането представлява неизпълнение, дължащо се на виновното поведение на длъжника.Съгласно ЧЛ.63 ЗЗД всяка от страните по едно гражданско правоотношение трябва за изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения. В случая, страните по процесния договор са уговорили съобразно чл.

20а ЗЗД със силата на закон ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение до посочените от тях в договора адреси следва да се счита узнато от насрещната страна волеизявление, независимо дали го е получила или не.Когато едната от страните не пребивава на посочения от нея (в договора) адрес и не е уведомила съконтрахента си за актуалния си адрес, респективно е отказала да получи волеизявление, адресирано до нея, тя сама се е поставила в невъзможност да узнае за волеизявленията на другата страна, направени по договора. Последиците на неизпълнението на това договорно задължение попадат в хипотезата на чл. 95 ЗЗД, като върху неизправната страна преминава рискът от невъзможността й да узнае за волеизявлението на другата страна - чл. 96 ЗЗД. Следователно, при установяване, че едната от страните по договора не пребивава на посочения от нея адрес или е отказала да приеме изпратеното до нея съобщение, без да е имала съответните съображения за това, принципно законът допуска да се приеме фикцията, че волеизявлението е достигнало до нея.

В условията на евентуалност, в случай че главните установителни искове бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, на основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД и предвид указаното в т.11б от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, предявява осъдителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с процесуалноправна квалификация: чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.210 ГПК и материалноправна квалификация: чл.432, ал.1 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, с които моли да се осъди ответника да заплати на банката сумите, представляващи изискуеми вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 14.07.2010 г. между А.Д.М. /в качеството на кредитополучател/ и „***“ АД /в качеството му на кредитодател/, а по-конкретно:2 069.66 лв. - главница;301.61 лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;12,12 лв. - наказателна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение имало за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.

Исковата молба можела да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.

Длъжникът изпадал в забава, считано от датата на получаване на исковата молба в този смисъл Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр.д.№1769/2009 г., ГК, III ГО). Исковата молба можела да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявявала на длъжника. Това уведомяване можело да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.З ГПК.

С оглед на гореизложеното, моли съда да постановите решение, с което със сила на присъдено нещо, да признае за установено по отношение на ищеца, че А.Д.М., ЕГН: ********** дължи на „***" АД парични суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит, сключен на 14.07.2010 г. между А.Д.М. /в качеството й на кредитополучател/, от една страна, и „***“ АД /в качеството му на кредитодател/, от друга страна, а именно

2 069.66 лв. - главница;301.61 лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;12,12 лв. - наказателна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.Претендира разноски в заповедното производство и в настоящото такова.

В случай, че съдът отхвърли изцяло или частично предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД, да приеме за разглеждане в процеса и обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника, като да се осъди А.Д.М., ЕГН: **********, да заплати произтичащо от Договор за потребителски кредит от 14.07.2010г. парично вземане, както следва 2 069.66 лв. - главница;301.61 лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;12,12 лв. - наказателна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Назначения от съда особен представител е депозирал отговор, съгласно съдържанието на който се оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер като неоснователна. Оспорва предявения иск по основание и размер. Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми, предмет на установителния иск .Съображения за възраженията за погасителна давност относно предявения осъдителен иск:Видно от обстоятелствената част на исковата молба и приложените доказателства, самият ищец твърди, че вземането му е възникнало поради предсрочна изискуемост на Договор за кредит към месец януари 2011г. Приложена е Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 9.12.2011г. Считано от 19.02.2011г.до предявяване на настоящия иск месец ноември 2018г.са изтекли повече от 7 години. Счита, че Заповедта за парично задължение по чл.417 от ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл.116 от ЗЗД, т.е.не прекъсва давността. Ако се приеме, че образуваното пред ЧСИ Самуил Пеев изпълнително дело през 2012 година е прекъснало давността, то отново е изтекла 5 годишната давност, тъй като по това дело не са предприемани никакви изпълнителни действия и перемпцията следвало да се счита за настъпила в двугодишен срок, считано от образуване на делото.

Оспорва предявения установителен иск като процесуално недопустим и просрочен. Видно било от представените от самия ищец доказателства по издадената на 9.12.2011г. Заповед по чл.417 от ГПК е образувано изпълнително дело пред ЧСИ Самуил Пеев през 2012г. Не били представени доказателства дали във връзка с изискванията на чл.418 ал.5 от ГПК (редакцията към 2012г.), чл.415 (редакцията до 2017г.) и ЧЛ.416 от ГПК - Заповедта за изпълнение да е влязла или не е влязла в сила. Твърди, че заповедта за изпълнение е влязла в сила към 26.10.2014г., поради което и предявения установителен иск се явявал поради липса на интерес от воденето му като процесуално недопустим. За образуваното второ изпълнително дело макар и образувано при действието на измененията на чл.415 от ГПК, счита че не попада в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от сега действащия текст на закона. Казано в обобщение ако е налице надлежно връчване на възражението по смисъла на ГПК, по образуваното изпълн.дело №24/2012г.и не е подадено възражение, то Заповедта за незабавно изпълнение следвало да се счита за влязла в сила и нямало как при второ образувано изпълн.дело да се прилага разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 в новата редакция след 2017г.