Решение № 1953 от 24.09.2026, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Административно дело 465/2026
- Вид
- Решение № 1953
- Подписан
- 24.09.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Детелина Бозукова-Ганева
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1953
Сливен, 24.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20267220700465 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Т. П. Д. от [населено място] в., общ. Сливен, подадена чрез адв. М. К. - АК Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2085763/16.07.2026 г., издадена от Т. П. Б. на длъжност инспектор към РУ Сливен при ОДМВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Т. Д. като водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС - *********.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта му. Оспорва се възприетата от органа фактическа обстановка, като се твърди, че липсват доказателства за уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията на МПС. Моли заповедта за прилагане на ПАМ да бъде отменена. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващата не се явява, представлява се от адв. М. К. АК Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Т. П. Б. - инспектор в РУ Сливен при ОДМВР Сливен не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Административен съд Сливен, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2085763/16.07.2026 г., издадена от Т. П. Б. на длъжност инспектор към РУ Сливен при ОДМВР Сливен, на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Т. Д. като водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС - *********. /л. 8/.
Фактическите констатации в заповедта се основават на съставен срещу жалбоподателката АУАН серия GA № 4552817/16.07.2026 г. /л. 10/, за това, че на 16.07.2026 г. около 13: 57 часа в [населено място] в., общ. Сливен, пл. „Съби Димитров„ № 10, управлява лек автомобил „Опел Комбо“, собственост на А. Р. Р. с рег. № [рег. номер], като след извършена проверка с ОДЧ е установено, че МПС е с прекратена регистрация, считано от 24.02.2026 г., съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Оспорената ЗППАМ е връчен на адресата на 16.07.2026 г. /л. 8/, а жалбата е подадена на 28.07.2026 г. /л. 2/
Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. Директорът на ОДМВР – Сливен е оправомощил конкретни органи да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4 и т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП, между които по т. 2.2.4 са полицейските органи от звената „ТП“ при РУ при ОДМВР Сливен на длъжност "полицейски инспектор VI-V степен"./л. 16/
Съгласно справка от информационната база данни на КАТ за процесното МПС е видно, че на 24.02.2026 г. в 06:16 часа е прекратена регистрацията на автомобила, поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ. На 16.07.2026 г. в 14:14 часа е извършена служебна промяна на регистрацията на МПС, като същата е служебно възстановена, по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради уведомление от ГФ за валидна ГО. /л. 20/ Приложената по делото застрахователна полица № ***** от ЗК "Лев инс" АД за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, удостоверява валидно сключен застрахователен договор за процесното МПС с рег. № [рег. номер] на името на А. Р. Р.. Застрахователният договор е сключен в 14:49 часа на 16.07.2026 г. Периодът на застрахователното покритие е от 14:49 часа на 16.07.2026 г. до 23:59 часа на 16.07.2027 г. /л. 15/ Видно от справка от информационната база данни на КАТ процесното МПС е собственост на А. Р. Р.. / л. 20 гръб/
Срещу жалбоподателката е съставен АУАН серия GA № 4552817/16.07.2026 г. за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, в нарушение на чл.140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. /л. 10/
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени и гласни доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по чл. 147, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорването е осъществено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред компетентния административен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с приложената Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР – Сливен. С тази заповед директорът, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, е упражнил предвидената в закона възможност за делегиране на компетентността на съответните длъжностни лица, измежду които е и издателят на оспорения административен акт.
ЗППАМ съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В съдържанието на заповедта е посочено наименованието на органа-издател и неговият адресат, има конкретни фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на относимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране.
ЗППАМ е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая, посредством събиране на всички относими и допустими доказателства. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставеният срещу нарушителя АУАН. Оспорената заповед обаче противоречи на материалния закон.
Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материалноправни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от оспорващия, като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, поради въведеното от органа основание за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая приложеният по преписката АУАН серия GA № 4552817/16.07.2026 г. е изготвен и подписан от компетентно длъжностно лице. Съдържанието на АУАН отговаря на изискванията по чл. 42 от ЗАНН във вр. с препращането от чл. 189, ал. 14 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя, поради което съдът приема, че същият е редовно съставен и се ползва от презумпцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което органът е доказал качеството на оспорващата като водач на МПС и по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП Т. Д. е управлявала лекия автомобил.
Събраните по делото доказателства установяват, че на 16.07.2026 г. водачът Д. е осъществила деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като управляваният от нея лек автомобил, собственост на А. Р. Р., е имал прекратена регистрация, което го определя като нерегистрирано МПС. За това деяние се предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца заедно с наказание глоба. С посоченото деяние е нарушено изискването по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Видно от справката на КАТ, регистрацията на МПС е прекратена на 24.02.2026 г. в 06.16 ч., по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради получено уведомление от Гаранционният фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Редакцията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., във вр. с правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН действително не въвежда задължение за сектор "Пътна полиция" към ОДМВР да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Задължението за уведомяване на собственика по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. противоречи на действието на закона, поради което следва да остане неприложено по общото правило на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
В случая обаче, при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК, е установен нов факт от значение за делото, който съдът следва да вземе предвид. Този факт е сключената в 14:49 часа на 16.07.2026 г., непосредствено след констатиране на нарушението, задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния лек автомобил. Договорът за застраховка е обективиран в приложената по делото застрахователна полица. Сключената застраховка е довела автоматично до служебно възстановяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на регистрацията на лекия автомобил от тази дата и час. Възстановяването на регистрацията на МПС е осъществена по реда на чл. 21, ал. 3, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни да регистрираните ППС. Следователно, веднага след извършване на нарушението, същото е отстранено по предвидения за това нормативен ред, поради което е отпаднала целта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Считано от 14:49 ч. на 16.07.2026 г. процесното МПС е регистрирано по надлежния ред. Поради отпадане на целта на приложената ПАМ продължаващото действие на оспорената заповед нарушава принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, като засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден.
Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, ЗППАМ следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, се дължи заплащане на оспорващата на съдебни разноски. В случая такива са направени в общ размер на 305,11 евро, от които 5,11 евро за заплатена държавна такса за образуване на дело /л. 7/, както и 300 евро договорен и заплатен адвокатски хонорар /л.9 гръб/, който съдът, противно на доводите на АО, не намира за прекомерно завишен, като същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т. П. Д. от [населено място] в., общ. Сливен Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2085763/16.07.2026 г., издадена от Т. П. Б. на длъжност инспектор към РУ Сливен при ОДМВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС на Т. Д. като водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС – *********, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОДМВР – Сливен да заплати на Т. П. Д. от [населено място] в., общ. Сливен [улица], с [ЕГН], съдебни разноски в размер на 305,11 /триста и пет евро и единадесет евроцента/ евро.
Решението, на основание чл.172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�