Решение № 948 от 01.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10270/2022
- Вид
- Решение № 948
- Подписан
- 01.03.2024
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 124 · Кодекс на труда
- чл. 126, т. 5, т. 6 и т. 13 · Кодекс на труда
- чл. 126, т. 5, т. 6 и т. 13 · Кодекс на труда
- чл. 126, т. 5, т. 6 и т. 13 · Кодекс на труда
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 948 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330110270 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Н. Д., ЕГН:
**********, от гр. П., обл. П., ул. „********“ № *** , със съдебен адрес: гр. П., ул.
„**********” № ***, ет. ***, оф. ***, чрез пълномощника адв. Т. А., срещу „С.
П. Г.” ООД, с ЕИК: 206401742, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя Б. А.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на претърпяна от ищеца на ****** г. в гр. П. злополука, която е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ С. – град № ************ г., сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева) - обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински прегледи и болничен престой, претърпени в резултат на същата злополука, както и законна лихва върху главницата от датата на злополуката – ***** г. до окончателното плащане на сумите. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на основание сключен тр. договор от ********* г., като е заемал длъжността „*********” в производствен цех в гр. П., ул.
„***********“ № *****.
1
На ******** г. работното време на ищеца било от 08:00 до 17:00 часа, с обедна почивка от 12:00 до 13:00 часа. на тази дата същият изпълнявал служебните си задължения в цеха в качеството си на ****************************. В 16:00 часа, при опит да бъде повдигнат с радио-уравляем кран таван на бетонна комплексна трафопостна станция, представляваща стоманено-бетонна плоча с размери около 2 на 4 м4етра и тегло 3 тона, товарът паднал от крана и крепежните ринг-болтове, посредством които е бил закрепен таванът към въжетата на крана, се измъкнали. В опит да се предпази от падащата конструкция ищецът отскочил назад, като е паднал по гръб върху метални детайли с остри режещи ръбове, вследствие на което получил *******************. Претърпял ************, с ***********. Била му казана първа помощ от колеги, като екип на спешна помощ го откарал в УМБАЛ ‚Свети Георги“ ЕАД. Там бил приет с ***********, някои от които *******, обработен в ******* и насочен към *********. Бил изписан от болницата на ********** г. с диагноза „**************************“, като му бил издаден болничен лист до ******** г.
Злополуката била регистрирана в НОИ С. – **** и оттам било издадено разпореждане, с което същата била приета за трудова. На ******** г. ищецът се явил на работа, но бил в невъзможност да я изпълнява поради постоянно ***********. Това наложило на *************г. преглед от *****, като била констатирана ********** и му бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за периода *********** г., като било предписано медикаментозно лечение. Впоследствие, тъй като симптомите на *************, водещи до невъзможност да ********, продължили, временната неработоспособност на ищеца била продължавана до ***********г. от ЛКК.
Междувременно ищецът изпаднал в посттравматична депресия, свързана с невъзможността да полага труд и да се грижи за себе си и семейството си. Твърди се и до момента ищецът да изпитва затруднения във връзка с травмите от злополуката, същите са се отразили на качеството му на живот, че освен претърпените при и непосредствено след злополуката болки и страдания ще търпи такива и за в бъдеще, че не може да бъде пълноценен съпруг и баща, да полага грижи за семейството си, като и към момента за него грижи полага съпругата му, която трябва да се грижи и за *******.
Ищецът поканил ответника и застрахователя му по задължителната застраховка „трудова злополука“ ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД за доброволно уреждане на отношенията и изплащане на обезщетение за претърпените вреди, но получил отговор, че претенциите му са неоснователни.
С оглед на горното ищецът моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на претърпяна от ищеца на ******г. в гр. П. злополука, която е призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ С. – **** № **********г., сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева) - обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински прегледи и болничен престой, претърпени в резултат на същата злополука, както и законна лихва върху главницата от датата на злополуката – ********* г. до окончателното плащане на сумите, както и заплащане на 2 съдебните разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Признават се твърденията за ТПО между страните и че ищецът е пострадал от злополука, призната за трудова по надлежния ред, като се твърди наличие на изключително съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на резултата, при условията на груба небрежност, поради което искът се оспорва като неоснователен в предявения му размер и се моли на това основание искът да се отхвърли, респ. обезщетението да бъде намалено.
Твърди се ищецът да е допринесъл при изключително груба небрежност за злополуката, че съпричиняването възлиза на 100 %, поради което искът е изцяло неоснователен. Ето защо се моли на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ обезщетението да бъде отхвърлено, респ. намалено.
Оспорват се твърденията на ищеца досежно причините за настъпването на злополуката.
Твърди се на процесната дата ищецът да е повдигал с радио-управляем кран таван на бетонна комплексна станция, захванат само от едната страна на покрива, на две куки и два ринг болта, което е недопустимо – покривът имал 4 втулки за навИ.е и 4 ринг болта, като трябвало задължително да се повдига в четирите точки на захват. Ищецът като заемащ длъжност, пряко подчинена на техническия директор, не бил съгласувал тези си действия с прекия ръководител. Същият безотговорно, самонадеяно,. застрашавайки себе си и околните предприел действия в нарушение на правилата за безопасност, инструкции за работа и нормативните изисквания. Твърди се в случай да е имало проблем със самото захващане на куките и болтовете ищецът да е бил длъжен да преустанови работа и да сигнализира на прекия си ръководител, което не е направил. При постъпване на работа на ищеца била връчена дл. х-ка, където били описани задълженията му. На ********** г. преминал инструктаж и били проверени знанията му по отношение правилата по безопасност при работа с повдигателни съоръжения, вкл. правилно разполагане на товарите, спазване на габаритите при подреждане и др., като било установено ищецът да е годен да изпълнява дейности по сапаниране, разсапаниране и окачване на товари на товарозахватни приспособления, като обучението важало за работа в обекти на работодателя за една календарна година, т. е. до ********* г. На ищеца били провеждани начален и периодични инструктажи за безопасност на труда, вкл. и за безопасна работа с кран.
Твърди се ищецът да е допуснал грубо нарушение при работа с товароподемен кран, като не е повдигнал предварително товара на височина, не по-голяма от 0.2- 0.3 м. за проверка на правилното му привързване, и не е пренасял издигнатия товар на височина на-малко 0,5 м. над срещнатите предмети. Въпреки забраната на точки 18 и 25 от инструкцията, е допуснал изтегляне на товара при наклонено положение на въжето – товарът е вдиган наклонен на една страна, не е бил закачен на четирите страни, а само от едната на два ринг болта с наклонено въже. Преди започване на работа ищецът не е проверил дали правилно е закачен товарът. Въпреки забраната е допуснал повдигане на товар, закачен на единия рог на двурога кука. В нарушение на т. 30 не само,. че не се уверил в изправността и закрепването на въжетата и окачването и здравината на захранващите ел. кабели, но и нарушил правилата 3 за правилна експлоатация. С поведението си ищецът самоволно, осъзнавайки, че действията му могат да доведат до злополука е самонадеяно, надявайки се да я предотврати, вместо да повдигне тавана на БКТП от 4-те страни на 4 ринг болта го направил само от едната страна на 2 ринг-болта, като тези му именно действия довели до злополуката. С действията си нарушил чл. 124 КТ, чл. 126, т. 5, т. 6 и т. 13 от КТ, грубо нарушил чл. 33 от ЗЗБУТ. С посочените действия и бездействия е допуснал груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание, пренебрегване на основни технологични правила за безопасност. Ето защо се твърди ищецът на 100 % да е допринесъл за злополуката, поради което се иска отговорността на работодателя да се намали със 100 %.
Оспорват се и причинените на ищеца увреждания, оспорва се да е губил съзнание, да е получил контузии на ********. В епикризата били констатирани само ********, някои **********. Твърди се ищецът да е бил във временна неработоспособност вследствие злополуката само до ******* г., после бил на работа, от ****** г. ползвал по своя молба 14 дни платен отпуск, като се твърди оттам насетне причинната връзка със злополуката да е прекъсната и следващите болнични листове да са свързани с влошено общо здравословно състояние на ищеца, дължащо се на предходни негови заболявания – ************* *********** ******** и да нямат отношение към злополуката. Твърди се ако ищецът не може да води нормален живот и да има оплаквания, същите да се дължат на тези му заболявания. оспорва се да е било установено на ******* г., че ******** на ищеца се дължи на ************, в мед. документация било посочено общп заболяване – *****************, болничният лист не бил във връзка с тр. злополука. В епикризата било посочено придружаващо заболяване **********. Оспорват се болничните листове – продължение, издадени от ЛКК на ищеца, от *********г. и от *********г. Сочи се, че в тях е посочена причина общо заболяване за диагнозата *******, поради което се твърди същите да доказват липса на връзка с трудовата злополука.
Излагат се твърдения за незаконосъобразно издаване на тези болнични листове, както и че работодателят е оспорил същите по надлежния ред, но към момента на подаване на отговора няма окончателно произнасяне по жалбата му. Оспорват се тези болнични листове, амбулаторните листове за периода ******** г., рецептурна бланка, фактури и касови бонове.
Прави се възражение по реда на чл. 200, ал. 3 от КТ за намаляване на сумите, които биха били присъдени на ищеца, с изплатеното обезщетение по общественото осигуряване.
С отговора е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде конституирано по делото като трето лице – помагач на страната на ответника дружеството –застраховател ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД.
С определение от ******* г. е конституирано ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: град София, площад “Позитано” № 5 като трето лице – помагач на страната на ответника по гр. дело № 10270/2022г. по описа на ПРС, XI-ти гр. с-в.
4
В дадения й срок за отговор подпомагащата страна е депозирала такъв, с който взема становище за това, че исковете са изцяло неоснователни. Признава, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение към датата на злополуката, както и че със застрахователна полица № ************* със срок на покритие от ******************* г. „С. П. Г.” ООД, с ЕИК: 206401742 е застраховало при подпомагащата страна живота и работоспособността на своите работници/служители, вкл. и ищеца, като тр. злополука е настъпила в рамките на срока на покритие.
Счита, че за злополуката, настъпила на ********** г. изключителна вина има ищецът, който при работа с товарен кран не е повдигнал предварително товара на височина, не по-голяма от 0.2- 0.3 м. за проверка на правилното му привързване, и не е пренасял издигнатия товар на височина на-малко 0,5 м. над срещнатите предмети. Въпреки забраната на точки 18 и 25 от инструкцията, е допуснал изтегляне на товара при наклонено положение на въжето – товарът е вдиган наклонен на една страна, не е бил закачен на четирите страни. Твърди се злополуката да е настъпила изключително поради виновното поведение на ищеца, поради неспазване правилата за безопасност и труд. Същият се твърди да е проявил липса на елементарно старание и внимание, да е пренебрегнал основни технологични правила за безопасност, поради което се твърди да не е налице трудова злополука по см. на чл. 200 от КТ, а самоувреждане при груба небрежност. Съгл. т. 10 от Общите условия на застрахователния договор се твърди в тези случаи застрахователят да не отговаря – отговорността му била изключена за загуба на работоспособност, смърт или разноски, причинени пряко или косвено от трудова злополука, настъпила вследствие на груба небрежност от страна на застрахования или при неспазване на предписанията и правилата за безопасност и охрана на труда от страна на застрахования. Ето защо доброволната претенция на Д. била приключена с отказ. Цитира се нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ, сочи се в случая по безспорен начин тази хипотеза да е доказана. Досежно размера на претенцията се твърди, че същата е неоснователна, евентуално – прекомерно завишена.