Решение № 7924 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7924 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100500046 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 16885 от 17.09.2024 г., постановено по гр.дeло № 27575/2023 г. на СРС, Г.О., 59 състав, е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к.“Дианабад”, бул.“Г.М.Димитров” № 1, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, на основание чл.411 КЗ, сумата в размер на 307,70 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 292,70 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 440221121000236/15.10.2021 г. за вреди, причинени на л.а.“Тойота Корола“ с рег. № ********, в резултат на пътнотранспортно произшествие от 15.09.2022 г. в гр.Троян, настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а.“Фолксваген Голф 4“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.05.2023 г., до окончателното изплащане. С решението на съда е осъдено “Застрахователно 1 акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: 121718407, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 950 лв. - разноски по делото.

Срещу решението на СРС, Г.О., 59 с-в е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Николай Лефтеров, с искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. В жалбата се излагат доводи, ч е решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и процесуалните правила. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощника си адв.А. Д. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решениепотвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси 2 е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр.София, срещу ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън 3 преклузивния срок за обжалване.

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ответника, чрез неговия процесуален представител възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което водело до необоснованост на обжалваното решение, както и с възражението, че неправилно е прието от съда за доказано обстоятелството, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило по вина на водач със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ответник доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, включително и досежно приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза.

Изготвената съдебно- автотехническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

На следващо място, следва да се вземе предвид обстоятелството, че в представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 15.09.2022 г. изрично е отразено изявление на водача на лек автомобил „Голф 4“, с рег.№ ********/ застрахован при ответника/, че вина за настъпване на ПТП носи той. В протокола изрично е отбелязано, че виновен е именно водача на МПС застрахован при ответника.

Процесният протокол представлява частен документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства. Следва да бъде взето предвид обаче обстоятелството, че с полагането на подписа си водачът на лек автомобил „Голф 4“, с рег.№ ********/ застрахован при 4 ответника/ е направил признание на неизгоден за себе си факт, а именно, че вината за настъпване на произшествието е негова, което по начало представлява правен извод, а не факт, поради което и не съществува пречка същият да бъде уставен въз основа на отразеното в протокола.

С оглед на събраните по делото доказателства в случая се налага единственият законосъобразен извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП на 15.09.2022 год. в гр.Троян, пострадалия/ застрахован при ищеца водач на МПС/ не е допринесъл за настъпване на вредите. В конкретния случай съдът приема, че поведението на пострадалия н е е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

На следващо място, всички останали бланкетни доводи изложени за първи път от ответника във въззивната жалба, не следва да бъдат разглеждани, като преклудирани. Същите не попадат в изключението- хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК.

Ето защо в съответствие именно с процесуалните правила установени от ГПК, въззивният съд не следва да разгледа в процесния случай въведените нови факти във въззивната жалба по делото, като преклудирани.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По отношение на разноските за въззивното производство.

С оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв., с включен ДДС за въззивната инстанция, съгласно приложена фактура, извлечение от банкова сметка и списък по чл.80 от ГПК. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответника, чрез неговия процесуален представител за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Уговореното и заплатеното от ищеца по делото адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция в размер на сумата от 480 лв., с включен ДДС не е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, не предполага задължение за съда във всеки случай да свежда уговореното възнаграждение до минималното, предвидено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В случая следва да се съобразят действителната фактическата и правна сложност на спора. От 5 друга страна съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззиваемата страна- ищец процесуални действия в настоящата въззивна инстанция, съдът намира, че претендираното от въззиваемата страна- ищец адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция в размер на сумата от 480 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.