Решение № 185 от 31.07.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Монтана, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20211600100211 по описа за 2021 година

Предявени са искове от Ц. А. и А. А., чрез техния процесуален представител адв. П. И., против З.к. „Л.И.“ АД, с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата в общ размер 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 22.09.2019 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищците са пострадали при ПТП, настъпило на 22.09.2019 г. около 14.30 ч. в област *на първокласен път I - 1 /*/ на км. 75+100 /разклон за с. */. Твърди се, че водачът на л.а. „*”, рег. №*, В.А., е причинил пътния инцидент, като е ударил л.а. „*”, с рег. № *, собственост на А.А., с ЕГН **********, управляван от Ц. А. с ЕГН **********. Посочва се, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол № 2019-1023-515 от 22.09.2019 г., като срещу водача на л.а. „*”, рег. № * В. А. е образувано наказателно производство - НОХД 356/21 г., по описа на РС-Монтана, което вече е приключило с влязла в сила присъда.

В резултат на настъпилото ПТП се твърди, че ищцата Ц. А.а е получила: тежка травма на далака, наложила оперативното му отстраняване; мозъчно сътресение /комоцио/, свързано с временно засягане на мозъчната функция и загуба на съзнание; разтегнато сухожилие на левия крак, наложило 1 придвижване с бастун за около 1 месец; рана на слепоочието, наложила зашИ.е и довела до поява на белег. Непосредствено след настъпилото ПТП, Ц.

А. е била приета в болницата в гр. *, където е постъпила по спешност в хирургията, а след това е била преместена в реанимацията. След девет дни болничен престой, е била изпратена в „МБАЛ С.И. Р.“ ЕАД в гр. *. В болницата е прекарала пет дни в отделението по хематология. Правени са й оперативни процедури върху панкреас и дистален холедох с голям и много голям обем от сложност. Наложило се е кръвопрелИ.е по време на операциите.

В следствие от изваждането на далака, Ц. А. е била диагностицирана с екстремна тромбоцитоза и анемия. Това е наложило продължаващи и по настоящем кръвни изследвания и допълнително лечение. След изписването й от болницата, лечението на Ц. е продължило в домашни условия, тя е имала нужда от медикаменти, помощни средства за придвижване и съдействие от близките си за изпълняване на ежедневните си дейности.

По отношение на А. А. се твърди че е получил контузии на главата и тялото; подкожни хематоми и кожна екскориация (нарушаване на повърхностния слой на кожата - епидермис) на главата; сцепена лява вежда; окото му е било почти затворено от кръвонасядания в резултат на удара.

В исковата молба се твърди също така, че настъпилото ПТП е причинило не само травматични увреждания на ищците, но и голям обем от неимуществени вреди. В момента на инцидента и непосредствено след него, Ц. и А. са преживели шок, последван от множество физически болки и страдания. За дълъг период от време А. не е бил наясно какво е състоянието на жена му, която няколко пъти е изпадала в безсъзнание, била е неконтактна и с множество видими увреждания и рани. По време на възстановителния период, който не е приключил напълно, дори до този момент, ищците са понесли продължителни физически, емоционални, психологически и битови неудобства, свързани със състоянието им. Възстановяването им е протичало трудно и бавно и поради тяхната възраст, обуславяща затрудненото им лечение.

Сочи се, че отговорността на водача на л.а. „*“, рег. № *, В.А., е била предмет на Застрахователен договор № ВG/22/119000934502 с валидност до 30.03.2020 г. в „З.к. Л.И.” АД. Виновният за настъпилото ПТП водач попадал в кръга лица, чиято отговорност е в пределите на застрахователното покритие 2 на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгласно чл.

477, ал. 1 от КЗ. Поради това ищците считат, че е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на „З.к. Л.И.” АД, произтичаща от сключването на посочената полица.

Твърди се, че ищците своевременно са предявили претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие по Полица № ВG/22/119000934502 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, a застрахователят е отказал да уважи претенцията, без да изложи каквито и да било мотиви.

Предвид гореизложеното се моли съда да осъди ответното дружество да заплати на Ц. А. сумата от 45 000 лв., а на А. А. 15 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 22.09.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „Л.И.“ АД, чрез пълномощник адв. Е. Х., с който се оспорва претенцията по основание и размер. Поддържа, че причина за настъпване на произшествието са действията на ищцата Ц. А., осъществени като водач на лек автомобил марка „*“ с рег. № *, която в нарушение на установените правила за движение по пътищата, макар и да е спряла на знак № 36 - СТОП, не е пропуснала движещият се по път с предимство автомобил „*“ с рег.№ *. Във връзка с предходното поддържа, че произшествието е било предотвратимо за ищцата А., в случай, че последната е пропуснала автомобил „*“ с рег.№ *, движещ се по път с предимство.

Оспорва твърденията, че възстановяването на ищцата А. е продължило повече от 30 дни, както и че същата, в резултат на ПТП е била в тежко физическо състояние дълго време. Оспорва твърденията, че ищците са изпитвали силни болки и страдания по причина от причинените им травми, възникнали при ПТП. Поддържа, че получените от ищеца травми са вследствие на неговото собствено виновно поведение и поради неспазването на посочените по-горе разпоредби като пътник в МПС е пътувал без поставен предпазен колан, вследствие на което се е наранил при удара. Твърди, че ако е пътувал с поставен предпазен колан е нямало да получи описаните в исковата 3 молба травми, които са резултат от свободното движение на тялото в автомобила.

Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че същия не се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и в случай, че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС. Осорва и иска за присъждане на лихва по съображения за неоснователност на главния иск.

Постъпило е становище от третото лице-помагач ЗД „Е.“ АД, в което се излагат доводи за частична основателност на иска. В становището се твърди, че вина за реализираното ПТП има единствено водача на л.а. „*“, който управлявал с превишена скорост и не е реагирал своевременно на възникналата опасност.

В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, молят за уважаване на исковата претенция в цялост. Процесуалния представител на третото лице-помагач излага становище, че водачът на л.а. „*“ няма вина за настъпилото ПТП.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети две съдебно-автотехнически и една съдебно-медицинска експертизи.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено, че на 22.09.2019 г. на път Е-*, км 75+100 /разклона за село *, обл. */, В.А. при управление на МПС – лек автомобил марка „*“ с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал със скорост от 70 км/ч, по-висока от разрешената за пътния участък скорост – 60 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Ц.А. тежка телесна повреда, изразяваща се в подкапсулни и паренхимни кръвоизливи на далака /слезката/, довели до оперативното й отстраняване, което увреждане отговаря на медикобиологичен признак „загуба на слезка“ и средна телесна повреда, изразяваща се в травма на задстомашната жлеза с остър кръвоизлив, което увреждане причинило на А. разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оздравителен период около 1,5-2 месеца - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б”, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което с Присъда № 260019/15.09.2021 г. по НОХД № 356/2021 г. по описа на РС-Монтана е признат за виновен и осъден. С решение № 128/15.08.2024 г. на ОС-Враца 4 присъдата е изменена единствено по отношение размера на наказанието лишаване от свобода, като в останалата част е потвърдена.

От съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице О.

В., се установява, че процесното ПТП е настъпило в зоната на кръстовище на път I-1 (Е79) и път 11216, регулирано по надлежен ред с пътни знаци. Лекият автомобил марка „*“ се е движил по път 11216, със скорост 17 км/ч и на кръстовището с път I-1 водачът му е имал намерение да продължи в права посока, като при наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е предприел пресичане платното за движение на път I1 без да пропусне лекия автомобил марка „*“, в резултат на което е настъпило произшествието. Лекият автомобил „*“ се е движил в дясна пътна лента на път I-1 (Е79) в посока от *към *със скорост около 70 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак B26 на 60 км/ч, като на кръстовището с път 11216 водачът е имал намерение да продължи движението си в права посока към *.

Според заключението приближаващият към кръстовището л.а. „*“, при управление със скорост по-висока от въведеното ограничение, не е имал техническата възможност да намали скоростта или при необходимост да спре преди мястото на удара, при което се блъснал в лявата странична част на л.а „*“. Ударът е бил неизбежен, тъй като мястото на удара е попаднало в опасната зона за спиране на автомобила. Вещото лице заключва, че в условията на произшествието неправомерно е поведението на водача на л.а.

„*“, който при наличието на пътен знак не е спрял и не е изпълнил задължението си да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а „*“. От заключението се установява, че ако л.а. „*“ се е движил със скорост от 60 км/ч, при възникналата опасност, е щял да има техническа възможност да предотврати произшествието. Инцидента е настъпил през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време, като взаимната видимост между двата автомобила е била значителна (повече от 160 м).

Вещото лице приема, че причините, довели до настъпване на процесното ПТП, са в резултат на субективните действия от страна на двамата водачи. Според експерта произшествието не би настъпило, ако водачът на л.а.

„*“ е изпълнил задължението си да пропусне движещия се по път I-1 л.а. „*“, а водачът на последния, ако е управлявал с технически съобразената скорост от 60 км/ч, при която е щял да има възможността да предотврати настъпилото ПТП, тъй като мястото на удара не би попаднало в опасната зона за спиране на автомобила. Експертизата установява, че л.а. „*“ е оборудван с колани за водача и пътниците, но в случай на страничен удар, какъвто е настоящия, поставянето им няма да има предпазно действие.

От съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице И.

Т., също се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на л.а. „*“, който се движил със скорост от 72 км/ч, при максимално разрешена 60 км/ч, а също така и на водача на л.а. „*“, който е предприел пресичане на кръстовището без да е осигурил предимство 5 на л.а. „*“.

От съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП на Ц. А. е причинена тежка коремна травма. Постъпила е в болнично заведение по спешност, където слезката й е оперативно премахната, като няма данни за следоперативни усложнения. Болничният престой е продължил 9 дни. На 17.10.2019 г. А. отново е постъпила в болница по повод диагностично уточнение и лечение, свързано с промени в кръвните показатели във връзка с опеартивното премахване на слезката. Престоят в болницата е продължил 5 дни, като е изписана със съответна терапия след провеждане на изследвания. Вещото лице посочва, че проведените медицински мерки са напълно адекватни и навременни. Според заключението на Ц. са причинени коремна травма, изразяваща се в травмиране на коремни органи-далак и панкреас, което е довело до излив на кръв в коремната кухина и е наложило оперативно премахване на слезката и възстановяване целостта на задстомашната жлеза, както и рана в областта на главата, което увреждане е обработено хирургично и липсват данни за усложнения. Вещото лице посочва, че възстановителният период е тежък, продължителен, в някой случай дори несигурен, с проява (незадължително) на късни усложнения и определено наличие на интензивност и продължителност на болкови усещания.