Решение № 205 от 06.12.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Сливница, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100013 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД от Х. Г. А. срещу „****“ ЕООД, с които е поискано да се признае за установено, че сключеният между Х. Г. А. и „****“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4457907 е нищожен като лишен от основание, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Отправено е искане да се осъди „****“ ЕООД да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Х. Г. А. сумата от 50 /петдесет/ лева – частичен иск от общо 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4457907, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 15.04.2022 г., ищцата е сключила договор за заем № 4457907 с „****“ АД, за сумата от 500 /петстотин/ лева. В договора е била включена клауза, обективирана в чл. 4 от същия, съгласно която страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер 1 на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 /хиляда/ лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружеството.

На същата дата между ищцата и ответника по делото е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4457907, по силата на който ответникът е поел задължението да обезпечи пред „****‘ АД задължението на ищцата по договора за паричен кредит. Обезпечението се е изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като ищцата се е задължила да заплати на ответника възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Сочи се, че съгласно сключения договор за поръчителство, ищцата е следвало да заплати дължимите паричните суми на „****‘ АД, който от своя страна е бил единствено упълномощен от ответника да събира в негова полза сумите по процесния договор за поръчителство.

Твърди се, че Х. А. е била погасила изцяло сумата по сключения договор.

Сочи се, че доколкото е бил сключен договор за паричен заем с „****“ АД, то след като заемодателят е финансова институция, договорът може да се характеризира като потребителски и за него са приложими императивните разпоредби на ЗПК, поради което като такъв следва да се определи и договорът за поръчителство, който е сключен именно във връзка първия договор. Изхождайки от това, ищецът твърди, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит и на неговите отделни клаузи, поради което разпоредбата на чл. 4 от договора за паричен заем, сключен между „****“ АД и ищцата, заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Сочи се, че сумата за обезпечение не е включена в ГПР, като по този начин договорът е недействителен, съгласно разпоредбите на чл. 22, вр.чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.

На следващо място, се твърди, че кредиторът „****‘ АД е едноличен собственик на капитала на ответника и в тази връзка двете дружества се явяват свързани по смисъла на закона.

Сочи се, също така, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като на потребителя не се предоставя каквато и да е услуга.

Твърди се, че доколкото процесният договор е сключен между длъжник и поръчител, а не между лицето, поело задължението за чужд дълг и кредитора, то на това основание договорът се явява нищожен.

На последно място, в исковата молба се твърди, че договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, тъй като сумата, която е 2 уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който се твърди, че предявеният установителен иск е недопустим, доколкото ищецът е разполагал с по-ефективен способ за защита, а именно: предявен осъдителен иск. При условията на евентуалност, се оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

Третото исковете. лице – помагач на страната на ищеца - „****“ АД, оспрова В първото по делото заседание е допуснато изменение на осъдителния иск до размера от 158,64 лева /сто петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото договор за паричен заем № 4457907 от 14.04.2022 г. се установява, че между ищцата Х. Г. А., в качеството й на заемател, и „****“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „****“ АД е предоставило на ищцата сума в размер на 500 /петстотин/ лева, която ищата се е задължила да върне в срок от 12 седмици, на 12 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 43,78 лева /четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите на заема от 47,84 %.

В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години и др.; 2) банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по 3 чл.2, т.7 /525,36 лв./ със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, по делото се установява, че на 14.04.2022 г. между ищцата, в качеството и на потребител, и „****“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се е задължил да даде гаранция в полза на “****“ АД, с наредител - потребителят, с цел обезпечаване на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 500 /петстотин/ лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава, в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по–горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 158,64 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 13,22 лева, като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „****“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно– счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано, се установява, че: по процесния договор за предоставяне на гаранция общата изплатена сума на ответното дружество е в размер на 158,64 лева; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 500 лева и общо изплатената от ищцата сума по кредита – 678,48 лева, годишният процент на разходите, но включвайки в него и заплатената сума по договора за гаранция – 158,64 лева, като в този случай експертизата определя ГПР в размер на 1198,65 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е 4 недействителен на заявеното правно основание.

Сключеният между ищцата и „****“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В частност, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася, както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 от ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл. 9 чл. 11 от ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

5

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР – 47,84 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер, обаче, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „****“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.