Решение № 270 от 11.05.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. гр. Хасково, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. ВУНОВ при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело № 20215640102222 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от ЗАД “Лев Инс” АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Община Хасково.

Ищецът твърди, че на 07.12.2016 г., около 20:25 часа , в гр. Хасково лек автомобил марка „*****“ с ДКН ************, управляван от Д.. Г. Н., се движил по бул. „България“ и преминавайки до бензиностанция „Вега“ през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, реализирал ПТП с материални щети по автомобила. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1577182 от 07.12.2016 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „Лев Инс“ АД била образувана щета с №2631-1261-16-417335 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001510086453 със срок на валидност от 23.12.2015 г. до 1

22.12.2016 г. След извършен оглед на повредения лек автомобил били констатирани материални щети по същия. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка, било определено застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 272,54 лева, като сумата била изплатена на собственика на увреденото МПС с платежно нареждане на 20.02.2017 г. Ищецът поддържа, че във връзка с така изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, същият в качеството му застраховател встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата и придобил право на регрес срещу ответника като отговорно за настъпване на вредата лице, за сумата от 272,54 лева.

Ответникът бил поканен с писмо изх. № L-2536/11.08.2017 г. с обратна разписка от 15.08.2017 г. да м у възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента това не било сторено. Ищецът сочи, че на основание чл. 86, вр. чл. 84 ЗЗД за него възникнало правото да претендира и лихва за забава в размер на 83,05 лева, за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2021 г. Тъй като се касаело за реализирано ПТП на път, стопанисван от Община Хасково, следвало да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г., според която „стопанин на пътя" бил собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, управител на пътя бил кметът на съответната община, следователно той бил и стопанин на пътя, а съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП управлението на пътищата включвало организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП, поддържането на пътищата било „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...". Според чл. 3, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, лицата, които стопанисвали пътищата, организирали и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Сочи се и че на 02.07.2021 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд- Хасково срещу ответника, по което била издадена 2 заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което съдът указал на ищеца, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си, което обосновавало правният му интерес от завеждане на настоящия иск. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми по издадената заповед за изпълнение. Претендират се направените деловодни разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и оспорва същите по размер. Не оспорва посочените в исковата молба обстоятелства за настъпило на посочените дата и място ПТП с материални щети по пострадалия лек автомобил, което било реализирано от неговия водач, както и че местопроизшествието – бул. „България“ в гр. Хасково се стопанисвало от ответника. Оспорва претендираната равностойност на имуществените вреди като неоснователна, недоказана и силно завишена по размер, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на стойност 272,54 лева за спукана предна лява гума и нараняване на предна лява джанта, както и твърдението че претърпените вреди били в резултат на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от страна на ответника. Излага насрещни твърдения, че увреденият лек автомобил бил технически неизправен към момента на настъпване на ПТП. На следващо място, било налице съпричиняване от страна на водача на автомобила, поради несъобразяване с пътната обстановка и шофиране с несъобразена или забранена скорост, за които обстоятелства липсвали данни от представените доказателства, а наред с това същият не бил и правоспособен водач със СУМПС към 07.12.2016 г. В представения протокол за ПТП било посочено, че водачът бил изпробван за употреба на алкохол, но в него не бил посочен вида на използваното за това техническо средство, което било нормат ивно изискване съобразно Наредба № 1/19.07.2017 г., поради което не можело да бъде направен извод за липсата на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в това число липсвало надлежно изпробване на водача по предвидения за това ред. Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва. Предвид изложеното иска предявените искове да бъдат отхвърлени 3 като неоснователни и недоказани и претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От застрахователна полица № 93001510086453 от 17.12.2015 г. се установява, че по отношение на лек автомобил марка „*****“ с ДКН ************ е била сключена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика му Д.. Г. Н., с валидност от 23.12.2015 г. до 22.12.2016 г.

От представеното заверено копие на Констат ивен протокол за ПТП № 1577182 от 07.12.2016 г. , съставен от Ж. К. И.. – мл. автоконтрольор при Сектор ПП в ОД на МВР – Хасково, се установява, че на същата дата, около 20:25 ч., в гр. Хасково, на бул. „България“, до бензиностанция „Вега“, е реализирано описаното в исковата молба ПТП.

С уведомление от 08.12.2016 г. Д.. Г. Н. е уведомил ищцовото дружество за това ПТП, както и за нанесените по автомобила материални щети.

В представените Опис-заключение по щета от 08.12.2016 г., Експертиза по щета № 2631-1261-16-417335 от 07.02.2017 г. и Сравнителна експертиза по щета № 2631-1261-16-417335 от 07.02.2017 г. са описани по вид и стойност щетите по увредения автомобил и извършените в тази връзка услуги.

С доклад по щета № 2631-1261-16-417335/1 от 07.02.2017 г. е признато обезщетение в размер на 272,54 лева и е предложено то да се изплати на Д.. Г.

Н., което е направено с платежно нареждане на 20.02.2017 г.

С регресна покана изх. № L-2536/11.08.2017 г., получена от ответника на 15.08.2017 г. съгласно приложеното известие за доставяне , ищецът го е поканил да му възстанови по посочена банкова сметка застрахователното обезщетение в размер на 272,54 лв.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1504/2021 г. по описа на РС – София, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 4089/05.07.2021 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 300 от 06.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от 05.07.2021 г. до изплащане на вземането 4 и разноските по делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 10.08.2021 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж. К. И.., като от неговите показания се установяват описаните в Констат ивен протокол за ПТП № 1577182 от 07.12.2016 г. обстоятелства.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитани я свидетел, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, а и не се опровергават от други такива.

От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че вероятният механизъм на ПТП е преминаване на лекия автомобил с предното ляво колело през дупка на пътното платно. В случая е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети по автомобила, като техният размер към датата на процесното ПТП по средни пазарни цени възлиза на 233,54 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни, поради следните съображения:

Съгласно чл. 410 ал. 1, изр. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

5

В настоящия случай не се спори, а и от представен ите застрахователна полица № 93001510086453 от 17.12.2015 г. и платежно нареждане от 20.02.2017 г. се установява, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил „*****“ с ДКН ************ е бил застрахован в ищцовото дружество и че след него последното е изплатило н а собственика застрахователно обезщетение в размер на 272,54 лева. При това положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на ищеца в правата на увредения. В тази връзка следва да се има предвид, че ПТП е предвидено като покрит застрахователен риск и включено в представените Общите условия, неразделна част от процесния застрахователен договор. Ето защо ищецът напълно правомерно - в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е обезщетил застрахованото лице.

На следващо място, настъпването на застрахователното събитие, вкл. и мястото на ПТП е безспорно установено чрез събраните гласни и писмени доказателства, а и с Определение № 134/25.01.2022 г. е прието за ненуждаещо се от доказване. Касае за улица, която се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община Хасково по силата на чл. 8 ал. 3 от с.з. и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват също от общините – чл. 31, ал. 1 ЗП.