Решение № 541 от 13.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Велико Търново, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500493 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на П. Ц. П., ЕГН ********** от гр.

Велико Търново, в качеството му на длъжник по изпълнително дело N 20238960400065 на ЧСИ Ивелина Цанкова, peг. № 896, район на действие Окръжен съд Велико Търново.

Жалбата е постъпила във ВТОС с вх. № 6493/26.06.2023г., а при ЧСИ с вх. № 7611/16.05.2023г. Предмет на жалбата е постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 16.03.2023г. по изп. дело №65/2023 г. на ЧСИ Ивелина Цанкова в частта, с която по изпълнителното дело са определени разноски в тежест на длъжника в размер на 520 лв. за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. Възразява за прекомерност на възнаграждението и твърди, че същото не отговаря на правната и фактическа сложност на делото и не е съобразено с чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където минимумът е 200лв., а пълномощникът на взискателя не е извършил други действия освен депозиране на молба за образуване на изпълнително дело.

Моли съда да отмени постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение, с която по изпълнителното дело са определени разноски в тежест на длъжника в размер на 520 лв. като бъде намалено възнаграждението до минимума от 200 лв.

Взискателят П. Н. Н.- Русинова в писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Б. АК Пловдив, заема становище за недопустимост на жалбата, доколкото не е 1 отправяно искане до ЧСИ и постановен негов отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение, който да подлежи на обжалване. Алтернативно навежда доводи за неоснователност на молбата: че цитираното в жалбата минимално възнаграждение е само за образуване на изпълнително производство, а пълномощното е за извършване на представителство в хода на цялото изпълнително производство и е приложим текста на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определящ минималното възнаграждение на база материалния интерес, което в случая възлиза на 348лв. или общо 548лв. с хонорара за образуване. Счита, че договореното възнаграждение от 520 лв. е дори под този минимум и не подлежи на намаляване. Оспорва доводите за несвършена работа от пълномощника на взискателя, доколкото същият е посочил и изпълнителни способи, подавал е последващи молби.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви, в които обосновава становище за неоснователност на жалбата. Излага подробна хронология на процесуалните действия на длъжника и ЧСИ. Оспорва доводите на жалбоподателя, че минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лева, а възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело е 348.14 лева, поради което минималният размер в случая става 548.14 лева, при претендиран и приет 520 лв.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20238960400065 на ЧСИ Ивелина Цанкова, peг. № 896, район на действие Окръжен съд Велико Търново е образувано по молба на взискателя П. Н. Н.Русинова от гр. Троян, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 08.03.2023г. по граждански дело № 417/2021г. на РС Троян срещу длъжника П. Ц. П., ЕГН ********** от гр. Велико Търново за сумата от 3962,89лв. присъдени разноски. Изпълнителното дело е образувано на 14.03.2023г. за присъдените суми и разноските по изпълнението, които са приети в размер на 520 лв. за адвокатско възнагражденние на процесуалния представител на жалбоподателя.

Покана за доброволно изпълнение от 14.03.2023г. е изпратена до длъжника, връчена му на 12.05.2023г., като в същата длъжникът е поканен да изплати доброволно разноските по изпълнителното дело, включително претендираното адвокатско възнаграждение на представителя на взискателя. На 16.05.2023г. длъжникът е депозирал жалба срещу размера на приетите от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на представителя на взискателя.

ЧСИ не се е произнесъл по жалбата като искане за редуциране адвокатското възнаграждение и е администрирал същата като жалба срещу действията му – постановлението, съдържащо се в ПДИ. Длъжникът е уведомен за ПДИ на 12.05.2023г. Настоящата жалба е заведена при ЧСИ на 16.05.2023г. /дата на изпращане – п.кл. не се чете/.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от правно-легитимирано лице – 2 длъжникът, против акт, който подлежи на оспорване от длъжника. Съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, като това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като 200 лв. е минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело съобразно чл. 10, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по изпълнително дело – 350лв. Доколкото договорът за правна защита и съдействие и пълномощното касаят и втория ангажимент, то процесното възнаграждение от 520 лв. се явява под минимума. Затова и съставът приема, че атакуваното постановление за разноските е законосъобразно. Следва да се отбележи, че процесуалното представителство не приключва с депозиране на молбата за образуване и до момента извършените действия, и реалното изпълнителното производство едва започва.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6493/26.06.2023г. от П. Ц. П., ЕГН ********** от гр. Велико Търново - длъжник по № 20238960400065 на ЧСИ Ивелина Цанкова, peг. № 896, район на действие Окръжен съд Велико Търново, против действия на ЧСИ, изразяващи се в Постановление от 16.03.2023 г., с което е ЧСИ е приел като разноски на взискателя адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя над сумата от 200лв. – в размер на 520 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4