Решение № 819 от 18.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Силистра, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря ДЕЯНА В. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101298 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е искова молба от Р. Д. Т., срещу "КРЕДИТ И." АД, в която се твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г. сключен с "КРЕДИТ И. АД.

Съгласно, ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" №

ДЗ013752/20.06.2025 г. тя следва да върне сумата от 3120 лева, при сума на получаване 1500 лева, при ГПР от 49.70%, при ГЛП от 36%, при срок на кредита от 12 месечни вноски.

В чл.7.1 от договора е предвидено, че ако не предостави допълнително обезпечение по чл.4 ал.6 от Договорът, то тя дължи неустойка в размер на 1080 лева.

В тази връзка и е начислена неустойка в общ размер на 1080 лева, разпределена на 12 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 260 лева.

Това е видно и от предоставения погасителен план към ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г.

Счита, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" №

ДЗ013752/20.06.2025 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, 1 нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г. е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка.

Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 1080 лева не е включена в ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.7.1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г. предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.7.1 е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1080 лева е в размер на над 2/3 от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1500.00 лева.

2

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

На следващо място, счита че клаузата на чл.7.1 от Договор за потребителски кредит предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Моли съда да обяви ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г. сключен с КРЕДИТ И. АД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.7.1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г. сключен с КРЕДИТ И. АД на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "КРЕДИТ И." АД изразява становище за допустимост и основателност на предявеният иск, като моли съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, в тежест на "КРЕДИТ И.” АД да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото.

Алтернативно се прави възражение, че ищцата не е материално затруднена.

Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуален представител.

В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 ГПК, е предявявен насрещен иск от "КРЕДИТ И." АД срещу Р. Д. Т.. В исковата молба по насрещният иск се твърди, че:

Р. Д. Т. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е сключила Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ013752/20.06.2025г. и получила желаната сума на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена лична карта.

Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит. Съгласно условията на сключения 3

Договор,

„КРЕДИТ

И.”, е поело задължение да предостави на

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 20.07.2025, 20.08.2025, 20.09.2025, 20.10.2025, 20.11.2025, 20.12.2025, 20.01.2026, 20.02.2026, 20.03.2026, 20.04.2026,

20.05.2026, 20.06.2026.

От страна на Кредитополучателя са осъществени плащания в общ размер на 510.00лв., с която сума са погасени съответно изцяло вноската с падежи, настъпил на 20.07.2025 и част от вноската с падеж 20.08.2025г.

Към дата 28.10.2025г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 20.08.2025, 20.09.2025, 20.10.2025. Процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост.

Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски.

ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА НЕПОГАСЕНИЯ ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА

ДЛЪЖНИКА, при прилагане разпоредбата на чл. 23 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, Р. Д.

Т., ЕГН **********, е в размер на: 990.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3013752/20.06.2025г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОТВЕТНИКА Р. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ И.” АД:

•

Сумата от 990.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”№ДЗ013752/20.06.2025г.

• законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на исковата молба.

Претендира разноски по насрещният иск.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът по насрещният иск Р. Д. Т. счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.

Твърди, че договора за кредит е нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК В случай че съда уважи искови претенции, моли разноските по делото да останат в тежест на ответната страна.

Моли да се отхвърля исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

4

Претендира разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит "ЕКСТРА" № ДЗ013752/20.06.2025 г., сключен с ответното дружество.

Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Размер на заема: 1500 лева, лихва 540лв., неустойка 1080лв., общо 3120лв., ГПР по кредита е в размер на 49.70%, а фиксиран ГЛП в размер на 36%, брой вноски 12. Краен срок за издължаване на кредита 20.06.2026 г.

Съгласно 5.3. от договора кредитополучателя е длъжен в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита със срок на валидност до една година от датата на сключване на договора.

Съгласно 7.1. от договора в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ не представи на КРЕДИТОРА гаранция по кредита по чл. 4, ал.6 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, ДРУЖЕСТВОТО може да начисли неустойка в размер на 1080 лв.