Определение № 1274 от 14.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1274 гр. Варна, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900033 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С молба с вх. № 20286/18.08.2023 год., ответникът „Обединена българска банка“ АД е поискал постановеното по делото Решение № 273/19.06.2023 год. да бъде изменено в частта му за разноските, като съдебноделоводните разноски бъдат възложени в тежест на ищеца, а не на ответника.

Искането си ответната страна основава на чл. 78, ал. 2 ГПК, като поддържа, че в случая са налице двете кумулативни предпоставки на разпоредбата. Посочва, че макар производството по изп. дело № 20158070401060 по описа на ЧСИ Надежда Денчева да е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и той да е имал възможност да получи обратно изпълнителния си титул и съответно да инициира ново такова, не е сторил това. С аргумента за прекратяване на производството поради перемирането му обосновава и становището си за неоснователност на приетото от съда, че с поддържането на висящността на производството е дал повод за завеждане на настоящото дело. Ответникът изтъква и че след като производството е било перемирано, безпредметно е било да иска прекратяването му и на друго основание, доколкото когато констатира наличието на основания за прекратяване на делото, независимо какви са те, съдебния изпълнител следва да го стори.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ищецът депозира отговор, с който заявява, че намира искането за допустимо, но неоснователно. Оспорва твърдението на ответника, че същият не е дал повод за завеждане на иска, като изтъква, че изпълнителното дело не е прекратено и липсват доказателства за обратното. Сочи, че наложените по него обезпечителни мерки все още не са отменени и че е ноторно известно, че съдебният изпълнител няма да ги отмени докато не бъдат заплатени всички дължими в производството пред него такси и разноски. Счита и че бездействието на ответника да образува ново изпълнително производство също не следва да 1 бъде възприемано като недаване на повод за търсене на защита по съдебен ред.

Съдът намира сезиралата го молба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежаща на ревизия част от постановеното по спора решение.

Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Изключение от това общо правило е предвидено в ал. 2 на същата разпоредба, като за да бъдат възложени те в тежест на ищеца, ответникът следва не само да е признал иска, но и да не е дал повод за завеждане на делото.

В настоящия случай не е спорно, че ответникът е признал иска. Той обаче е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка от съществено значение е провеждането на разликата между перемпцията и давността, доколкото и двете са различни правни институти с различни правни последици. Давността от една страна изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не, доколкото тя води единствено до прекратяването на изпълнителното производство, но не и до препятстване на възможността за предприемането на нови изпълнителни действия, независимо дали по същото изпълнително дело или по новообразувано такова, които да прекъснат давността и отново да засегнат имуществената сфера на длъжника. От съществено значение е и обстоятелството, че дори длъжникът да се позове на настъпила в негова полза погасителна давност, съдебния изпълнител не може да я зачете /в този смисъл Решение № 37/24.02.2021 год. по гр. д. № 1747/2020 год. на ВКС, IV ГО/.

По тази причина, макар горепосоченото изпълнително производство да е било прекратено по силата на закона съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то ответникът във всеки един момент, дори и след изтичане на погасителната давност на правото на принудително изпълнение, е могъл да поиска предприемането на нови изпълнителни действия спрямо ищеца, независимо дали по същото или новообразувано дело. Неотносимо е обстоятелството, че ответната страна не е поискала връщането на изпълнителния си титул. Така, с поддържането на висящността на изпълнителния процес, ответникът е дал повод за образуване на делото, като е обусловил правния интерес на ищеца от предявяване на иска по чл. 439 ГПК и сдобиването на ищеца със съдебно решение, обвързващо го със СПН с ответника.

Ответникът би могъл да не отговаря за сторени съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, в случай че като взискател по изпълнителното дело не е предприел никакви действия по принудителното събиране на вземането си. Такъв обаче настоящият случай не е.

2

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20286/18.08.2023 год. на „Обединена българска банка“ АД за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на Решение № 273/19.06.2023 год., постановено по т. д. № 33/2023 год. по описа на ВОС в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3