Решение № 524 от 01.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Бургас, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100500214 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от Г. И. П., ЕГН **********, чрез адв. Панайот Велков, срещу Решение № 261205/22.11.2021 г. по гр. д. № 464 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., с което е уважен установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 410 КЗ, като първоинстанционния съд приема за установено, че Г. И. П., дължи на ищеца „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121718407, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Г. Бенковски" № 3, сумата от 5750.95 лева /пет хиляди седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44010211604413 за вреди от ПТП, настъпило на 30.06.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.10.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4296 от 11.11.2019год., постановена по частно гражданско дело № 8589 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

В жалбата са наведени твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, и неоснователност на предявения иск.

Оспорва се извода в първоинстанционното решение, че МПС Тойота е било в движение при процесното ПТП и се твърди, че обратния извод възприет от първата инстанция бил необоснован и не съответствал на събраните по делото 1 доказателства. Ищеца изрично бил признал в нарочна молба, че автомобилът е бил в движение в момента на процесното ПТП, което съвпада с показанията на св. Р. Б.. Твърди, че водачът на МПС Тойота е могъл да избегне ПТП, чрез движение на заден ход, също и като премине през неотъпканата част от полския път. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че МПС комбайн е можело да мине в ляво, както и, че той не е бил в работен процес в момента на ПТП. Според въззивника, първостепенния съд не е приложил правилно материалния закон, като в случая била приложима разпоредбата на чл. 46 ЗДвП, а не чл. 45 ЗДвП. Изложени са съображения, че ПТП е настъпило по път, който не е отворен за обществено ползване и представлява такъв пътен участък обслужващ единствено - полските посеви и култури, поради което е налице висок риск от увреждане на МПС. Аргументира становището, че водачът на МПС Тойота е проявил груба небрежност, тъй като той би следвало да избегне МПС комбайна, който бил извършвал дейност по събиране на селскостопанска продукция и водачът на МПС Тойота е имал видимост към него. Тези аргументи и изводи давали основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по сключения договор.

Според двустранния КП водачът на МПС Тойота сам се бил признал за виновен. В условията на евентуалност, ако съда приеме иска за основателен, твърди че водача на МПС Тойота има съществен принос за настъпване на ПТП. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се сторените разноски в двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД. В него се излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба и се моли за оставянето и без уважение. Твърди се, че фактическата обстановка е правилно и всеобхватно изяснена от първоинстанционния съд. Сочи се, че от приетата изслушана основна и повторна САТЕ е изяснен в пълнота механизма на процесното ПТП. Твърди се, че възможност за безопасно разминаване между двете МПС е съществувала само за водача на комбайна – Н., тъй като поради образувалите се дълбоки коловози, водачката П. не е имала възможност да напусне очертанията на пътя. Излагат се доводи, че процесният път е път, отворен за обществено ползване и попада под регулация на ЗДвП, съгласно чл.1 от ЗДвП и водачката на л.а.„Тойота" е изпълнила задълженията си по правилата за движение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за приемане за установено по отношение на ответника Г. И. П., че дължи на ищеца сумата от 2

5750, 95 лева представляваща задължение по щета № 44010211604413, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по исковото дело и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че на 30.06.2016 година в землището на село Кръстина, община Камено, ответникът, при управление на комбайн с peг. № А07693, без да откачи хедера на машината, навлиза в насрещната лента и става причина за ПТП. От ПТП били нанесени щети на лек автомобил марка „Тойота" с peг. № А9495MB, собственост на „Сожелис - България" ЕООД. Увреденото лице имало сключен договор за застраховка „Каско +" за срок от 21.06.2016 година до 20.06.2017 година със застрахователното дружество, предявило иска. За причинените щети била образувана преписка № 44010211604413, по която за отстраняване на щетите по автомобила в „доверен сервиз“ било определено и изплатено обезщетение в размер от 5 750, 95 лева. На следващо място в исковата молба е посочено, че към 30.06.2016 година ответникът не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност".

С изплащане на обезщетението застрахователното дружество било встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. С писмо от 17.03.2017 година ответникът бил поканен да възстанови изплатената сума на ищеца, но изпълнение на това задължение не последвало. Поради изложеното от името на застрахователното дружество ищец първоначално е подадено заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, дава писмен отговор на предявения иск, в който го оспорва като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения. Счита, че следва да бъдат уточнени конкретните обстоятелства на ПТП. Излага, че ищецът следва да установи и дали не са налице основания, представляващи общи изключения за изплащане на обезщетението. Счита, че следва да бъде установено и основанието, на което е управляван автомобила от г-жа П.. На следващо място от името на ответника е направено възражение, че е налице хипотезата на груба небрежност при управлението на МПС поради управлението му на полски път. Счита, че е недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е сменил лентите за движение, предвид съдържанието на двустранния протокол. В писмения отговор е оспорен и представения двустранен констативен протокол, с оглед установените в него обстоятелства и правната му релевантност, последното с оглед довод за липса на хипотези, при които този протокол може да бъде съставен. По отношение на механизма на настъпване на ПТП е посочено, че комбайна е бил в работен режим и с включен жълт, означителен сигнал, както и че лекият автомобил се блъска в комбайна. В писмения отговор е направено възражение за съпричиняване.

Искът е оспорен и по размер като прекомерен по подробно изложени съображения. Излага допълнителни съображения, че МПС се е движело по път, който не е за обществено ползване и който не е урегулиран от ЗДвП.

Водачът на лекия автомобил бил ударил комбайна, докато е в работен процес, 3 а не обратното, както твърдял ищеца.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна :

Въззивният съд приема, че механизмът на ПТП се установява от събрания по делото доказателствен материал. Въззивният съд намира, че както комбайнът, така и лекият автомобил са били в движение и произшествието се е осъществило при разминаване на двете превозни средства. Водачите на двете превозни средства са се възприели зрително и са продължили движението си с ниска скорост, около 6- 8 км.ч., като е последвал първоначалния удар – в лявото странично огледало на леката кола, след което задната част на лекия автомобил остава в траекторията на хедера, който нанася процесните материални увреждания по МПС Тойота от предно ляво огледало до задно стъкло. След това превозните средства са преустановили движението.

За да достигне до този фактически извод, въззивния съд анализира доказателствения материал по делото, като на първо място не кредитира показанията на св. Т., в частта, в която се заявява, че водачът на лекия автомобил Тойота е спрял, загасил двигателя и изчакал комбайнът да премине. Този факт не може да се възприеме за установен, тъй като се опровергава от болшинството доказателствени средства, които настоящата инстанция счита за достоверни. За разминаване между двете движещи се МПС свидетелстват показанията на св. Б. и св. Т. , в какъвто смисъл е и становището на вещото лице по повторната САТЕ – инж. Желязков. Самите показания на св. Т. са противоречиви и съдържат твърдения очевидно несъответстващи на доказателствата по делото. Индиция за недостоверността на показанията в тази част е и обстоятелството, че свидетелят е бил в близки отношения с П., тъй като е бил 10 години пазач на нивата . Противоречие е налице, тъй като в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, Т. на въпроси на адв. Велков изрично заявява, че колата е била в движение.

Настоящата съдебна инстанция не кредитира Двустранния констативен протокол за ПТП от 30.06.2016 г., в който е отбелязано, че лекия автомобил е бил в спряно състояние. Този протокол не представлява официален свидетелстващ документ и не притежава материална доказателствена сила.

Доколкото същия е подписан от физически лица, може да се приеме, че е налице единствено извънсъдебно признание на факт. Доколкото протоколът не съответства на останалия доказателствен материал по делото и с оглед гореописаните противоречия, съдът е оправомощен да не даде вяра на описаните в него обстоятелства. Допълнителен аргумент, че този документ не следва да бъде кредитиран като достоверен е фактът, че при подписването му страните не са изобразили реалното местоположение на превозните средства, което се установи безспорно, че двата автомобила са се движили един срещу друг, а не успоредно. Това показва, че водачите към момента на ПТП са имали субективна увереност, че няма да възникне спор помежду им по отношение на обстоятелствата, поради което не са ги удостоверили в протокола достоверно.

4

Решаващ аргумент в полза на разбирането, че лекият автомобил Тойота е бил в движение при осъществяване на механизма на ПТП, според настоящия съдебен състав е, че този факт е безспорен. Това е така с оглед направеното от ищеца в уточнението на исковата молба на л. 72 от делото, с което е заявен механизъм на ПТП, като е посочено, че произшествието се е случило при разминаване на двете движещи се МПС. Това обстоятелство е следвало да бъде изключено от доказателствените предели, съобразно чл. 146, ал. 1 ГПК, като безспорно, но това не е направено от първоинстанционния съд. Тъй като липсват възражения в тази насока, въззивния съд единствено е оправомощен да съобрази липсата на спор относно този факт по същество, като не кредитира доказателствените средства установяващи, че лекия автомобил е спрял и изчакал. С оглед безспорността на факта тези доказателствени средства се явяват неотносими към предмета на доказване.

Като свидетел по делото е разпитан и С.П., посетил мястото на ПТП.