Решение № 127 от 30.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300501487 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от А. Н. Т., чрез особения представител адв. М. С. Н. против Решение №1398/26.03.2025г., постановено по гр.д.

№13947/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, XII гр.състав, с което съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 вр.с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, че А. Н. Т. дължи на „ОЗК – Застраховане“ АД главница в размер на 219,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № **** по описа на ищеца за имуществени вреди, нанесени на МПС с марка „**, модел „***, собственост на Б. М.

Р., вследствие от ПТП, виновно причинено на 24.01.2018 г., в гр. П., в кв. Б***от ответника като водач на МПС с марка „**“, модел „**“, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца съгласно застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ BG**** г. със срок на валидност от 04.01.2018 г. до 03.01.2019 г., като ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, като посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по чл. 125, т. 7 от ЗДвП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2023 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 8598/2023 г. по описа на РС – Пловдив., съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото.

Излагат се съображения от жалбоподателя, че постановеното решение било противоречиво, доколкото в мотивите си съдът посочил, че органите на МВР действително не посетили мястото на произшествието в деня на ПТП, но това било по независещи от участниците в произшествието причини, а в същото време ответникът бил осъден за това, че напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на реда.

1

В тази връзка се навежда, че ответникът останал половин час на местопроизшествието, за да чака пристигането на органите на МВР. В тежест на ищеца било да установи, че на ***, деня на инциента, е имало позвъняване на телефон 112, тоест уведомяване на органите на реда за настъпилите събития, за което обстоятелство не били представени доказателства. От показанията на разпитания по делото свидетел също не се установявало кога точно била потърсена помощ от полицията. Свидетелят не твърдял също, че между него и ответника имало разногласие при попълване протокола за ПТП. Сочи се, че протоколът за ПТП бил съставен едва на 26.01.2018г., тоест два дни след процесната дата. В настоящия случай хипотезата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ не била налице. Оспорва се и наличието на валидно сключена застраховка гражданска отговроност между дружеството и застрахованото лице И. К.. Искането е за отмяна съдебното решение и отрхвърляне на предявените искове.

В срок е постъпил и отговор от „Застрахователно акционерно дружество ОЗКЗастраховане“ АД, чрез адв. Г. Б. Х., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че посещението на органите на МВР на местопроизшествието било задължително, съгласно чл. 125, т.7 ЗДвП, доколкото между участниците в ПТП имало разногласие за обстоятелствата по настъпването му.

Установило се, че ответникът напуснал местопроизшествието преди идването на компетнтените органи, с което нарушил разпоредбите на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП.

Всички елементи от фактическия състав на претенцията по чл. 500, ал.1, т.1 и 3 КЗ били налице. Сочи, че обстоятелството дали екип на КАТ действително е посетил мястото на произшествието било ирелевантно. На следващо място възражението за наличие на стара щета по увредения автомобил било преклудирано. Ответникът имал задължение да не напуска местопроизшествието, както и да уведоми органите на реда, което не сторил. Т. не стоял на местопроизшествието, за да чака органите на МВР, а защото имал работа и след като я свършил си тръгнал. Оспорва се твърдението, че органите на МВР посетили мястото едва два дни след инцидента. Възражението на ответника за съпричиняване останало недоказано, доколкото не се установило, че повреденият автомобил бил неправилно паркиран. Неоснователно се явявало и възражението за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, във връзка с което са изложени подробни мотиви. Искането е за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба по реда на чл.

422 ГПК, с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- Застраховане“ АД против А. Н. Т. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 219,80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета №**-**., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане. Изложени са твърдения, че на ****., около 17:15 часа, в гр. П., кв. „****, ответникът управлявал МПС с марка „***“, модел „***, с рег.№ ***, като при извършване на маневра на заден ход Т. блъснал в задна лява част паркирано МПС с марка „***“, модел „**, с рег.№ ****.

Между участниците имало разногласие по обстоятелствата по настъпване на ПТП, въпреки което Т. напуснал местопроизшествието преди идването на органите на полицията. От ПТП били причинени имуществени вреди на пострадалото МПС. По жалба на увреденото лице била образувана преписка №**** по описа на I РУПловдив. Бил съставен протокол за ПТП от 26.01.2018г., издаден бил и АУАН от *** съответно и наказателно постановление. Към датата на застрахователното събитие собственикът на МПС „**“, модел „***“, с рег.№ *** имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, като във връзка с нанесени имуществени вреди и подадено уведомление за щета, дружеството изплатило 2 сумата в размер на 219,80 лв. в полза на Б. Р. – собственик на увредения автомобил.

Налице била хипотезата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, тъй като Т. напуснал мястото на произшествието без да уведоми органите на МВР.

Постъпил е и отговор от А. Т., чрез особения представител адв. М. Н., с който се взема становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалваното решение Районен съд е приел следната фактическа обстановка: на 24.01.2018 г., около 17:15 ч, в гр. П., в кв. ***, при извършване на маневра „движение на заден ход“ ответникът като водач на МПС с марка „***, модел „***“, с рег. № ***, е блъснал в задна лява част паркираното МПС с марка „***“, модел „А4“, с peг. № ****. Удареното МПС е било паркирано по посока на движението. Вследствие на ПТП се увредили задната лява врата, заден ляв калник, задна броня. След извършеното ПТП ответникът паркирал зад ударения автомобил.

Собственикът на удареното МПС Б. М. Р. и ответникът спорили известно време за механизма на процесното ПТП, като ответникът отричал да има принос за извършване на ПТП. Впоследствие при липсата на съгласие собственикът решил да повика органите на МВР, за да се установи механизма на ПТП, а ответникът малко след това напуснал местопроизшествието. Мястото на ПТП не било посетено от органи на МВР, въпреки че същите били надлежно сезирани. Решаващата инстанция е приела, че в случая посещението на мястото на ПТП от органите на МВР било задължително.

Кредитирани са показанията на св. С., от които се установявало, че между участниците в произшествието имало разногласия относно случилите се обстоятелства. Прието е, че органите на МВР не посетили мястото на удара, въпреки че били сигнализирани, но това било по независещи от страните причини. Причинените вреди се установявали от протокола за ПТП, който действително бил съставен няколко дни след инцидента, но документът бил подписан от ответника и не бил оспорен. Размерът на вредите се установявал от приетата по делото експертиза. Налице била и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди. Към датата на събитието лек автомобил „***, с който било причинено произшествието, бил застрахован при ищцовото дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица № ****г. със срок на валидност от 04.01.2018 г. до 03.01.2019 г. Възраженията на ответника за липса на застрахователно правоотношение са приети за неоснователно по подробно изложени съображения. Решаващата инстанция е приела, че застрахователното дружество е заплатило обезщетение на увреденото лица на 02.07.2018г., което обстоятелство не било спорно. Налице били всички предпоставки за ангажиране отговорността на делинквента спрямо застрахователя.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ. Фактическият състав на регресния иск по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ включва установяването на следните елементи: 1) наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на причинилия пътно-транспортното произшествие водач с ищцовото дружество към датата на произшествието; 2) настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм; 3) елементи от обективната и субективна страна на деликта, а именно – деяние, изразяващо се в действие или бездействие, противоправност на деянието, вредоносния резултат, причинната връзка между вредите и противоправното деяние; 4) размера на претендираните вреди; 5) напускане от делинквента на мястото на настъпването на 3 пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

На първо място, настоящият състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от Районния съд. Налице са всички елементи на непозволеното увреждане, като между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено ПТП, е валидно сключен и договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Неправилността на първоинстанционното решение произтича от преценката за наличието на последната предпоставка от фактическия състав на чл.

500, ал.1, т.3 КЗ, а именно дали в случая ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително. В тази връзка ще се посочи, че хипотезите, в които е задължително посещение на органите на МВР на мястото на ПТП са посочени в чл. 125 ЗДвП, като в ал.1, т.7 е предвидено, че службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

В хода на първоинстанционното производство като свидетел е разпитан С. С., който е приятел на собственика на увреденото МПС. Свидетелят сочи, че след настъпването на произшествието, водачът на товарния автомобил „***“ и друго лице паркирали зад повредения автомобил. След като свидетелят уведомил своя приятел за случилото се, двамата излезли на улицата и говорили с ответника, който казал, че не бил виновен, поради което била потърсена помощ от полицията. Сочи се в показанията, че екип на КАТ не посетил мястото на ПТП. Няколко пъти били говорили с КАТ, като те казали, че не могат да открият адреса. След това била подадена и жалба в първо РУ. Свидетелят изрично посочва, че съгласие между пострадалото лице, негов приятел и делинквента не било постигнато. Последният останал на местопроизшествието около половин час, след което си тръгнал.