Решение № 1505 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1505 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, вх.№ 26054/31.07.2024 г. по описа на ПОС, подадена от Б. Б. К., длъжник по изпълнително дело № 1322/2016г. на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № **** на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, чрез пълномощника си чрез адв.Ст.П., срещу решение №2722/16.06.2024 г. по гр.д.№11702/2023 г. на РС-Пловдив, 20 гр.с., с което са отхвърлени предявените от ищеца против ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД искове за признаване за установено недължимостта на сумата от 293.25 лв., представляваща 1/3 част от главница от 879.74 лв.за топлинна енергия за периода от 01.01.2013г.- 30.09.2015г. по партида на длъжника за обект на потребление гр.*****, ИТН:

*****; 36.27 лв., представляваща 1/3 част от сумата от 108.86 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.03.2013г. – 24.03.2016г.; 108.33 лв., представляваща 1/3 част от сумата от 325 лв. присъдени разноски по ч.гр.дело № 3753/2016г. по описа на Районен съд Пловдив, за които суми е издаден изпълнителен лист № 5916 от 20.06.2016г., както и сумата от 193.17 лв., представляваща 1/3 част от главница в размер на 579.35 лв. за топлинна енергия за периода 01.10.2015г. – 30.06.2016г. по партида на длъжника за обект на потребление гр.*****; 13.93 лв. представляваща 1/3 част от сумата от 41.79 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.12.2015г. – 10.11.2016г., сумата 108.33 лв., представляваща 1/3 част от сумата от 325 лв. присъдени разноски по ч.гр.дело № 1

15337/2016г. по описа на Районен съд Пловдив, за които суми е издаден изпълнителен лист № 5108 от 15.05.2017г., за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 2016*****0401322 по описа на ЧСИ М. С.-Ц.. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и неправилно тълкуване на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че давността е прекъсната с молбите на взискателя, тъй като не е конкретизирано на коя притежавана от длъжника банкова сметка и сейф да бъде наложен запор, не е конкретизирано на какво да бъде извършен опис и на кой имот да бъде наложена възбрана или МПС. Подадените в абстрактна форма молби на взискателя, в които не се сочи конкретно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ, счита, че не могат да породят правни последици за прекъсване на давността.Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Счита се, че правилно съдът е приел, че вземанията не са погасени по давност. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Приложено е копие от изпълнителното дело.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът в качеството му на наследник на Р. С. К.а, не дължи на ответника поради погасяване по давност процесните суми, за събирането на които е било образувано по молба на взискателя „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД до ЧСИ М. С.-Ц.с район на д-е ОС-Пловдив изпълнителното дело № 1322/2016г., въз основа на издаден на 20.06.2016 г. изпълнителен лист по ч.гр. д.

№3753/2016 г. по описа на РС-Пловдив, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.

В ИМ се твърди, че сумите по ЗИ са недължими поради погасяването им по давност съгл.чл.110ЗЗД, настъпила след перемиране на ИД, тъй като в периода 06.06.2017 г. – 06.06.2022 г. са изтекли 5 г., в които не били извършвани изпълнителни действия.

Не се спори по делото, че длъжникът Р. С. К.а по ИД 1322/2016 г. на ЧСИ Ц., е починала на 03.12.2016 г., поради което на 06.06.2017 г. на нейно място са конституирани наследниците й – трите й деца П. К., К. К.а и Б. К.; ИД е било прекраено на 20.09.2019 г. по отношение на К. К.а, а на 12.10.2019 г. - по отношение на П. К.- поради плащане на задълженията им.

ПОС намира, че процесното вземане произтича от неплатени суми по договор за топлинна енергия- главница и лихви. Съгласно новата задължителна практика на ВКС по 2 чл.290 ГПК – решение №118/07.07.2022 г. на ВКС, 3 ГО по гр.д.№4063/2021 г. е прието, че изискването по чл.117,ал.2 ЗЗД за 5 годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както, когато вземането е установено с вл.с.съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, при което обстоятелството, дали вземането е за периодични или непериодични плащания е без значение.

Вземането по ИЛ се погасява с изтичането на 5-годишната погасителна давност, тъй като съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД, когато вземенето е установено със съдебно решение /както е в случая, т.к. вземането на кредитора е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която е съдебно изпълнително основание/, срокът на новата давност всякога е 5 години, а съгласно чл.439,ал.2 от ГПК –искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване насъдебното дирене в производството , по което и е издадено изпълнителното основание.

ИД 1322/2016 г. на ЧСИ Ц. е образувано 2016 г. въвз основа на ИЛ от 20.06.2016 г.

Съгласно чл.116,б.“в“ от ЗЗД и разясненията, дасени в мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ прекъсващи давността са: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ; давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по вписвания/, с присъединяването на кредитор, с насрочването и извършването на публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети ЗЛ.

Дори и да е перемирано делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, цитирана в отговора, единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че СИ следва да образува новото искане на взискателя в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане съответно прекъсва давността независимо дали СИ е образувал ново дело, тъй като той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

По ИД 1322/2016 г. на ЧСИ Ц. са извършени следните изпълнителни действия, които прекъсват давността:

3

От конституиране на ищеца Б. К. по ИД като наследник на починалия длъжник Р.

С. К.а на 06.06.2017 г., от взискателя е подадена молба от 28.09.2017 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците – наследници на Р. К.а /л.93 от д.РС/; на 18.10.2018 г. от взискателя е подадена молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците – наследници на Р. К.а и за насрочване на опис на движими вещи /л.172 от д.РС/; на 15.08.2019 г. от взискателя е подадена молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците – наследници на Р. К.а, запор върху трудовото им възнаграждение, налагане на възбрана върху притежаваните от тях недвижими имоти, запор върху притежаваните МПС и за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците /л.173 от д.РС/;

Не се спори от ищеца , видно от ИМ /л.5/, че на 01.10.2020 г. и на 11.10.2021 г. от взискателя е подадена молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците – наследници на Р. К.а, както и за извършване на опис; на 18.01.2023 г. от взискателя е подадена молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците – наследници на Р. К.а, запор върху трудовото им възнаграждение, налагане на възбрана върху притежаваните от тях недвижими имоти, запор върху притежаваните МПС и за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците /л.243 от д.РС/;

С постановление от 20.09.2019 г. и от 12.10.2019 г. на ЧСИ М.Ц., ИД е прекратено по отношение на другите двама длъжници поради извършени от тях плащания, поради което молбите на взискателя до ЧСИ за извършване на ИД от 01.10.2020 г. и на 11.10.2021 г. и от18.01.2023 г. се отнасят само по отношение на длъжника Б. К..

С разпореждане от 28.04.2023 г- ЧСИ налага запор върху МПС –Фолксваген Пасат на длъжника Б. К. /л.241 от д.РС/.

На 08.08.2023 г. е подадена ИМ по чл.439 ГПК от Б. К..

От горното следва, че последното валидно изпълнително действие, за което са приложени доказателства по делото, е от 28.04.2023 г., т.е. давността за вземанията още не е изтекла.

С оглед изложеното съдът намира, че в изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а е поддържал висящността му, като своевременно е отправял искания за извършване на изпълнителни действия, посочвал е изпълнителни способи.

Ето защо ПОС намира, че ищецът не е доказал твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимите вземания на взискателя по ИЛ. От друга страна е доказано съществуването на задължението и прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Горното налага извода, че жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. До същият извод е достигнал и РС, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се товърди. С оглед изхода на от спора, въззвиваемия има право 4 на разноски за въззивното производство, поради което такива му се присъждат в размер на 150 лв.- юриконсулско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2722/16.06.2024 г. по гр.д.№11702/2023 г. на РС-Пловдив, 20 гр.с.

ОСЪЖДА Б. Б. К., ЕГН: ********** да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ***** сумата 150 лв.- разноски пред ПОС за юриконсулско възнагрждение.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5