Разпореждане № 27214 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27214 гр. София, 11.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100111003 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Т. А. против МВР.

В същата се заявява, че искът е по повод неправомерното използване срещу ищеца в продължение на десетилетия на „специални електронни средства“, чрез които се подслушват мислите му, направляване е накъде да върви, говорят му и му показват видеоматериали по време на съд. Като пример е посочено събитие от 04.09.2005г., когато по повод гореизложеното ищецът твърди да е станал жертва на насилие от страна на МВР, където бил изтезаван и разпитван след поставяне на инжекция. Претендира обезщетение в размер на 60 млн. лв. за нанесените му материални и морални вреди, за нарушените му граждански права и дискриминация. В уточнителна молба на л.13 от делото на АССГ излага, че в продължение на десетилетия срещу него са използвани незаконно СРС с цел да бъде тормозен и дискриминиран възрастово и религиозно.

Първоначално делото е било образувано пред АССГ, който, като приел, че е сезиран с иск за обезщетяване вредите от деликт - полицейско насилие, осъществено спрямо ищеца на 12.08.2009г. – който иск следва да се квалифицира по чл.2 от ЗОДОВ, прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на СГС.

Настоящият съдебен състав, като е намерил исковата молба за нередовна, вкл. и след уточняването й пред АССГ, доколкото не могат да се изведат обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си и не е възможно да се дефинира какъв иск е предявен и в защита на какво субективно право, с Разпореждане от 28.10.2024г. е дал на ищеца съответни указания, а именно: да изложи ясно и точно фактическите обстоятелства, от които извежда претенцията си, като изрично посочи дали същата се основава на твърдението за използвани срещу ищеца незаконно СРС /в който случай да поясни в кой именно период ищецът твърди да са използвани срещу него незаконно СРС, има ли данни във връзка с използваните СРС да е било 1 образувано наказателно производство, ако да – да посочи номер и година на образуване/ или претенцията е за обезщетяване на вредите от осъществено спрямо ищеца полицейско насилие /в който случай да наведе нарочни твърдения относно това кога и какви именно увреждащи действия са осъществени спрямо ищеца от органи на МВР/; конкретизира претърпените от него материални /загуби или пропуснати ползи и в какво се изразяват същите/ и нематериални вреди /болки и страдания/, настъпили в причинна връзка с противоправните действия на ответника; представи препис от исковата молба с приложенията, както и от уточнителната молба - „пояснение“ на л.13 от делото на АССГ за ответника.

С молба по делото от 05.11.2024г. ищецът е посочил изрично, че исковата молба е по повод използваните срещу него СРС. Уточнил е, че за останалите извършени срещу него престъпления води други тринадесет дела.

Сочи, че ответникът използва СРС срещу него от 40 години. Преди около две години в съня му МВР докарало лице, което се представило за политика Б.Б. и го ударило в диафрагмата, което му причинило болка. В съня му МВР го заплашвало с убийство. В съня му лице го заплашвало с хвърляне от висок етаж. Друго лице се навъртало около него на трамвайна спирка, от което получил болки във врата. Ответникът подслушвал мислите му, което пречело на интелектуалните му дела и се страхувал да не му бъде откраднат някой проект.

Софийският градски съд намира следното:

Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник.

Допустимостта на производството по редовната искова молба се обуславя от надлежни твърдения, които да обосноват възникването на признато от закона право. В конкретния случай, ищецът се позовава на признатата и гарантирана от закона възможност на гражданите да търсят отговорност на държавата, чрез съответните органи, за незаконосъобразното използване срещу тях на специални разузнавателни средства. Надлежни 2 твърдения, обуславящи допустимостта на производството, са твърдения за използвани срещу ищеца незаконосъобразно СРС, по смисъла на ЗСРС, а именно - техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети. Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти. Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства.

Исковата молба, вкл. след уточняването й, не съдържа същински твърдения за незаконосъобразно използване срещу ищеца на СРС от ответника МВР. Наведените от ищеца твърдения по същество не са за използвани срещу него СРС, защото по смисъла на закона не представляват СРС „подслушване на мислите, направляване къде да вървя“, „показват ми видеоматериали по време на сън“, „в съня ми МВР докара лице, което се представи за политика Б.Б. и ме удари с юмрук в диафрагмата“ и пр.

Изложените от ищеца твърдения не са от естество да обосноват отговорността на държавата за незаконосъобразно използване на СРС по см. на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ, което не е въпрос по основателност на предявения иск, а по неговата допустимост.

Поради изложеното съдът намира предявеният иск за недопустим.

Исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

С оглед горното и осн. чл.130 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба на Г. Т. А., по която е образувано гр.д. № 11003 г. по описа на СГС за 2024г.

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3