Решение № 124 от 15.11.2020, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

Номер 124

12.11.2020 г.

Град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Търговище

На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

ЖОРЖЕТА С. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20203500500227 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Н. С. Д.

, ЕГН **********, от **********, чрез адв. Валентин Нейчев от АК гр.

Търговище, № 1400012377, с адрес: Търговище, ул. Преслав № 2, офис 209 email: neychev.valentin@gmail, СРЕЩУ решение № 55 от 26.06.2020 г., постановено по гр. дело № 18/2020 г. по описа на PC-Попово.

С обжалваното решение Н. С. Д. , ЕГН **********, от **********, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. Е. от гр. О., СУМАТА от 6 755.37 GBP /шест хиляди седемстотин петдесет и пет британски лири и тридесет и седем пенса/, дадена като капаро за закупуване на имот, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2020 г., до окончателното погасване на задължението, както и сумата 1427.18 лв. - разноски по делото.

С оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на ново, с което 1 предявеният иск да бъде отхвърлен; претендира разноски за двете инстанции.

Изложените в жалбата доводи и съображения са следните:

-В хода на първоинстанционното дело не е изяснена фактическата обстановка и решението е взето без писмено доказателство за основанието за превод на паричните средства, за да може да се докаже, че това основание е отпаднало – в представеното банково извлечение не е посочено основание за превод.

-Поради извършена измама спрямо въззивника-като ответник по първоинстанционното дело, от страна на М.П.Щ., която му се представила за адвокат с редовни права, както и предвид усложнената обстановка поради пандемията, въззивникът не присъствал на заседанието пред РСП. Трябвало да го представлява наетата от него М.Щ., с която контактувал, чрез своята позната С.Д.. На 04.06.2020 г., един час преди съдебното заседание, «адвокатката» се обадила на С. Д., която била в гр. П., заедно със свидетелите на ответника Д. и й казала, че делото е отложено от ищцата, поради не е необходимо да идват в П., а да се прибират. На изпратения от С.Д. СМС до адвоката точно какво е станало, точен отговор не получила.

Оказало се, че М.Щ. е с отнети адвокатски права.

Въззивникът твърди, че именно същия ден разбрал, че в цеха за яйца в Д., където работи майка му, са направени тестове за корона вирус. След съответна процедура, майка му била диагностирана с положителен резултат за ковид 19, от полицията го инструктирали да се самоизолира и да чака от РЗИ да вземат проба и от него, като контактен. На 08.06.2020 г. му разпоредили карантина, защото и той се оказал с положителен резултат. По-късно показал симптоми - температура и т.н. и бил хоспитализиран - оказало се пневмония и след продължително лечение бил изписан. Разбрал, че делото не е отлагано и уведомил съда за извършената измама още на 10.06.2020 г. Разбрал, че мнимата адвокатка не е свършила нищо по делото, въпреки заплатените от него страна чрез 2 превода 1600лв. (на 24 и 29.01.2020 г.);

-в изложеното в исковата молба (ИМ) имало фактически противоречия, които не са изследвани и не са взети предвид от съда. Посоченото от ищцата, че е направила превода с основание за капаро по закупуване на имот, било 2 безмислено, след като и двамата заминали извън РБългария. Ищцата твърди, че уж ответникът щял да търси и закупи имота, но те са били заедно и са живели на съпружески начала, така че нямало как тези пари да са за капариране на имот. В ИМ неправилно се посочват периодите, в които страните са били заедно и извън страната. До 29.11.2018 г. ответникът е бил извън страната, а не, както твърди ищцата, че се е върнал, за което прилага към жалбата документи. Твърди, че след като се разделят и не живеят вече заедно, в нито едно от съобщенията за контактуване, ищцата не посочва закупуване на имот или връщане на капаро. Приложени са по делото и от тях става ясно как тя се стреми да върне предишните отношения. Изопачени са твърденията на ответника, че й е помагал със средства, за да води дела с бившия й съпруг, като е посочено, че вече се е била развела отдавна.

Свидетелката по делото бърка времевия период и посочва, че след като П. заминава извън страната, ответникът е дошъл и оставил в О. багаж и куче.

Ищцата твърди, че са заминали заедно. Ответникът твърди, че багажа и кучето е занесъл през януари 2019 г., което можело да се докаже, защото ответникът не е бил сам.

-той не е твърдял, че средствата са за развода на ищцата -тя е казвала, че са й необходими средства за това, а дали е така, само тя си знае. Факт е, че е давал големи суми и се е случвало пред свидетели, които могат да го докажат. Според въззивника ищцата е решила да върне част парите, за да няма той претенции към нея, когато го напуска, защото това се случва след няколко месеца.

-неправилно била

„приложена“ доказателствената тежест.

Представените по делото доказателства не кореспондират за наличие на правно основание «капаро» за направения превод. Те доказват, че има превод и че ищцата е заработвала средства, но в никакъв случай нямало доказателство за даване на капаро с този превод.

-решението е необосновано, тъй като в случая има две твърдения - на ищцата за дадено капаро и на ответника за възмездно получени суми. Нито едно от двете твърдения не е доказано. За ответника посочил причините, но ищцата е имала пълната възможност да го докаже и не го е сторила. Изводът бил, че нейното твърдение не е вярно и не би следвало да се кредитира от 3 съда. Свидетелските показания посочват какво ищцата споделила със свидетеля, но не са подкрепени с доказателство за достоверност.

-съдът неправилно е възприел, че има разместване на имуществени блага, лишено от основание - в СМС-ите, които е писала на ответника ищцата не споменава, дори веднъж, за тези пари и за основанието на превода.

В постъпилрия в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК отговор от П. Е., чрез пълномощника й адв. Кьосев от АК-Търговище, със становище за неоснователност на жалбата, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно, с молба да бъде потвърдено. Излага следните доводи:

-от приложените писмени доказателства по делото е видно, че ответникът е получил исковата молба и доказателствата към нея. Същият е подал писмен отговор и във връзка с направените от него оспорвания, видно от проекта за доклад по делото, му е била дадена възможност да докаже твърденията си - били са му допуснати исканите гласни доказателства и му е било посочено да представи твърдяно от него писмено доказателство.

-няма допуснати нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила: ответникът е бил уведомен за насроченото разглеждане на делото лично, писменият отговор е подаден лично от него. По делото не са представени никакви доказателства за ангажиране на адвокат.Твърденията му за някакви развили се отношения с адвокат са извън предмета на делото.Ответникът не се е явил при разглеждане на делото, нито е посочил, по телефона или писмено, някакви уважителни причини за това.

Не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, въпреки, че са му допуснати такива от съда. По исканията за събиране на доказателства пред въззивната инстанция се позовава на преклузията в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК;

-изяснени са фактите по делото -приложени са писмени доказателства за банков превод на посочената сума от банкова сметка на Е. по банкова сметка на Д.. Действително, при превода не е посочено основание, но от разпита на свидетелите в с.з.били установени причините за превода.

Твърдението на ищцата, че плащането на тази сума е станало във връзка с намерение за закупуване на недв.имот е доказано от събраните писмени и 4 гласни доказателства. Ответникът сам е представил писмен документ за сключен между двамата религиозен брак. Нормално и житейски логично е, след като двамата живеят заедно и искат да сключат брак, да имат и желание да си закупят жилище. От представеното по делото извлечение от чат между двамата по Инстаграм от 18.02.2019 г. е видно, че Е. си иска парите обратно и дори е посочила сметка на Д., по която може да й ги върне.

-твърденията на ответника-въззивник,че парите са му платени на някакво друго основание, във връзка с някакви други задължения на Е. към него, са останали изцяло недоказани. За някои ищцата е представила доказателства по делото, че са и изцяло неверни. При превод на суми без основание, както и сам твърди ответникът, то предявеният иск намира своето правно основание именно в чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

В о.с.з. жалбата се поддържа от представителя на въззивника.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, поддържа становището си за неоснователност на жалбата. Страните претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт. Решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предявеният иск с правно осн.чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата, че исковата сума е преведа от ищцата на ответника, с когото били близки приятели, като капаро за закупуване на жилище от ответника в България, което, впоследствие, при завръщането й в страната, той ще й прехвърли, но поради раздялата на страните, а и установеното от ищцата, че не е закупил жилище, въпреки молбите й, ответникът не й върнал сумата, обусловило предявяване на исковата претенция, с довод, че сумата е преведа на вече отпаднало основание. Излага твърднеия в исковата молба, че двамата се запознали в Шотландия, където работели заедно; по предложение на ответника, от м. ноември 2016 г. живяли няколко месеца при родителите му в с. Ц.; после пак заминалри на работа в Шотландия; към края на 2017 г. ищцата се върнала в България, като отново посетили родителите на 5 ответника, който като разбрал, че ищцата има спестявания в банка около 6700 паунда, започнал да я уговаря колко е изгодно към момента да си купи жилище, приел той да го купи и после да й го прехвърли, поради което на 22.01.2018 г. тя му превела исковата сума. След завръщането си в България, през м.02-03.2018 г., като разбрала, че не е купил жилище, го молила по телефона -лично и чрез баща му, да й върне парите, но той отказал, спрял да отговаря на обажданията й.

В депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска с възражения, че сумата му е преведена от ищцата не за закупуване на къща, макар страните да са живеели като семейство, а всъщност това е сумата, представляваща давани от ответника на ищцата суми за различни разходи по време на съжителството им: за нейната издръжка, затова, че е заплащал всички консумативни разходи- ток, вода и пр. (тъй като всички суми, които заработвала ищцата в Шотландия, спестявала в банковата си сметка, като твърдяла, че като събере сумата, която му дължи, ще му я върне); за да праща пари на родителите си да уреждат отношенията й с бившия й съпруг, с когото наскоро са се разделили; за ремонт на къщата, в която живее в гр. О. (около 4500 лв.). Макар че на 25.03.2017г. сключили религиозен брак, живели около два месеца в с.Ц., отново заминали за Шотландия , където живели 5 месеца и отново се върнали в неговата къща в с.Ц., отношенията им вече не били същите. В началото на януари 2018 г., след поредното им скарване, ищцата заявила, че ще му върне всички средства, които е разходвал за нея, за да не се чувства задължена; и скоро след това получил превод от исковата сума 6577.37 паунда. Няколко месеца след превода отново заедно заминали за Шотландия, но месец след престоя им там, ищцата му изневерила и това сложило край на връзката им.